11 септември 2020 г.


Някога в Древен Рим, когато им предстояло да вземат важни решения било то кога да се проведат избори или къде да се строят нови градове, хората прибягвали до гадания по наличието или полета на птиците. Често и в наши дни някои строители „пропускат“ в сградите 13-тия етаж, да не говорим за хората, които преминават на отсрещната страна на улицата, ако на пътя им има поставена стълба и трябва да преминат под нея.

Казано накратко, макар днес да е добре известно, че суеверия като споменатите нямат никаква рационална подкрепа, много са подобните заблуждения, по които големи групи от хора продължават да се водят.

В нов анализ, двама биолози-теоретици, опирайки се на теорията на игрите, са разработили модел, който показва как суеверията може да се превръщат в установени социални норми в обществото. Учените са публикували разработката си в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. В изследването се демонстрира как групи от индивиди, всяка от които първоначално е „заредена“ с различни от тези на останалите вярвания, могат в последствие да развият координиран поведенчески набор, които се налагат от набор от последователни социални норми.

„Интересното, което демонстрираме е, как изхождайки от система, в която никой от индивидите няма определена система от вярвания, може да се появи набор от вярвания, а от тях да възникне и набор от координирани поведенчески модели“, обяснява единият от авторите на изследването, Ерол Акчай, доцент по биология в Университета на Пенсилвания.



„Постепенно участниците в такива групи натрупват суеверия. Те може да разсъждават така: „Ок, добре, аз вярвам, че когато наблюдавам това събитие, трябва да се държа по този начин, защото друг индивид би се държал така“, и с течение на времето, ако такава стратегия им носи успехи, суеверието се затвърждава и може да се превърне в еволюционно стабилно“, добавя вторият автор в изследването Брайс Морски, следдипломен докторант в същия университет.

Изследването на Морски и Акчай прилага постановките на теорията на игрите, като се търси начин да се предвиди как хората ще си взаимодействат и ще вземат решения в социална среда. Двамата учени специално са се фокусирали върху онова, което експертите наричат корелирани равновесия – сценарии, при които на всички участници се подават корелационни сигнали, чрез които се диктува отговора им спрямо дадена ситуация.

„Класически пример са светофарите. Ако двама човека наближават кръстовище и единият получи сигнал „спри“, а другият „тръгни“, и двамата ще са наясно как да постъпят. Рационалната реакция е и двамата да се подчинят на указанията, които получават чрез светлинните сигнали“, обяснява Акчай.

В този случай светофарът се явява корелиращо устройство, или по-експертно казано „хореограф“. Екипът от Университета в Пенсилвания обаче се интересува, какво се случва, ако няма хореограф. Ако хората могат да забележат и обърнат внимание на различни други сигнали, които биха могли да насочат действията им, а след това техните вярвания, породили се от успешността на постъпките им се предадат на други индивиди, би ли възникнало някакво координирано поведение? Или казано по друг начин, може ли еволюцията да действа като „сляп хореограф“?



„Какво ще стане, ако велосипедист се приближава към кръстовище и вместо светофар види котка? Котката няма отношение към кръстовището, но човекът може да реши, че ако види черна котка, това означава, че трябва да спре или може би означава, че движещият се напречно друг велосипедист следва да спре“, казва Акчай.
Независимо от цвета на котката, който в случая няма отношение към вероятността приближаващият кръстовище велосипедист да избере да спре или не, понякога този вид условна стратегия може да доведе до по-печелившо поведение за велосипедиста – ако е свързано със суеверните схващания на други велосипедисти.
„В определени случаи може да се окаже рационално да се поддържат такива ирационални убеждения“, добавя Морски.

В своя модел двамата учени предполагат, че индивидите са рационално мислещи, понеже не следват сляпо нормите, а постъпват така, само когато техните убеждения го правят да изглежда носещо ползи. Те, казано по-просто, умеят да променят убежденията си, като имитират вярванията на успешните индивиди. Така се създава еволюционна динамика, при която има „конкуренция“ на нормите една спрямо друга и се наблюдават върхове и спадове в разпространението им в групата. Целият този еволюционен процес в крайна сметка води до формирането на нови социални норми.

Морски и Акчай демонстрират, че еволюционно стабилните норми, тези, които не мога да бъдат заменени от други, трябва да бъдат консистентни, което означава, че те успешно могат да координират поведението на индивидите в групата, дори и ако липсва външен „хореограф“.
Учените са установили, че тези еволюционно стабилни норми предписват как следва да действа „актьора“ и едновременно с това, описват очакванията му по отношение поведението на другите „актьори“. Така възниква последователност в системата от убеждения, която помага да се координира цялостното поведение на много участници, дори ако тази координация не се осъществя посредством външен „хореограф“.



В бъдеще учените се надяват, че ще могат да проведат социални експерименти, чрез които да установят, дали индивидите са в състояние да си измислят свои собствени суеверия или убеждения, когато не разполагат с условия за това.

В заключение Морски казва: „Онова, което най-много ме впечатлява от изводите ни е, че такива убеждения са измислени суеверия, но те се превръщат в реалности, защото всъщност всеки ги следва и на практика, така всеки участва в създаването на социалната реалност. Надявам се, че ще имам още възможности да проверя тази теория в бъдеще“.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...