10.9.17


Проституцията е съвсем нормален аспект от живота в древна Гърция. В по-големите градове и най-вече в пристанищните, с проституция са "вадели хляба си" значителна част от населението, а и дейността им е съставлявала важно перо от икономическата реалност. Занаятът на удоволствията изобщо не е тайно и нелегално занимание; жителите и властниците на градовете не заклеймяват бордеите, а създават правила за дейността им.

Pornai”-те (проститутките) живеят на дъното на социалната стълбица. Те, както сочи етимологията на думата (идва от pernemi πέρνημι “да продаваш"), са "собственост за продан" на сводниците или pornoboskós (πορνοβοσκός), които печелят лъвския пай от заработеното. Сводниците се ползват с всички граждански права, а на бизнеса им се гледа като на всеки друг източник на доходи. В своите "Характери", писани в IV век пр.н.е., Теофраст описва сводник, редом до готвач, събирач на данъци, кръчмар и говори за него като за обикновен, макар и не много уважаван член на обществото.

В класическия период на древна Гърция, pornai са жени с робски статут, най-вече от чуждоземен произход; започвайки от елинистичната епоха в армиите жрици на удоволствията се вливат и млади момичета, чиито родители ги изоставят, поради невъзможността да ги издържат. Смятани са роби, докато не успеят да докажат противното. Обикновено pornai са наемани на работа в публични домове, разположени в кварталите с "червени фенери". През онзи период, например, Пиреос, като пристанище на Атина, е точно със статут на такъв квартал. Керамейкос е другия "квартал на удоволствията" на Атина. Смята се, че прочутият класически атински държавник Солон пръв институционализира публичните домове. Регулацията, която въвежда, е продиктувана най-вече от съображения за опазване на общественото здраве и сдържане на прелюбодеянията.
Музикантка съблича химатиона си (дълга дреха) пред погледа на клиент. 
Що се отнася до цените за услугите на тези проститутки, съществуват множество препратки към цена от един обол за най-нископлатените, които без съмнение са предлагали само "стандартна" услуга. Трудно е да се прецени, дали такава е била истинската такса или се касае за пословичната алюзия, с която се описва "добра сделка" (според някои изследователи, думата обол всъщност означава "добра сделка").

Едно стъпало по-нагоре в социалната стълбица са проститутките, работещи "на улицата" за своя сметка и независещи от сводници. Освен директното представяне на сексапила си пред потенциалните си клиенти, те използват и находчив начин за реклама на услугите, които предлагат. На подметките на сандалите им е гравиран надпис, така че да оставя отпечатък в праха на улицата, който гласи ΑΚΟΛΟΥΘΕΙ AKOLOUTHEI (“Следвай ме", "Върви след мен"). Разбира се, използвали са и "скандални" количества грим.

Куртизанка и клиентът ѝ
Проститутките от този вид са с различен произход: Жени, които просто не намират друга работа, бедни вдовици, застаряващи бивши pornai, които са успели да откупят свободата си (най-често на кредит). В Атина проститутките е следвало да се регистрират и да плащат такса. Някои от тях преуспяват в упражняването на занаята и с известна доза късмет забогатяват и започват да искат по-висока цена за услугите си.


Всъщност, е трудно да се направи оценка на тарифите им - вариациите им са много. През IV век пр.н.е. Теопомп пише, че услугите на проститутка от втория ешалон започват от един статер. През I век пр.н.е. философът епикуреец Филодем от Гадара в "Палатинска антология" (V 126) описва система за абонаментно обслужване - заплащането на 5 драхми давало правото на "абоната" на дузина визити. През II век Лукиан в "Диалози на хетерата" определя като "посредствена" цената от 5 драхми, която взема за едно посещение проститутка на име Ампелис (8, 3). В същия текст се споменава, че млада девственица може да поиска и цяла мина, което се равнява на 100 драхми (7,3), и дори две мини, ако клиентът е "грозноват". Разбираемо, по-младите и красиви проститутки са искали по-висока цена, отколкото техните застаряващи колежки. За по-възрастните жрици дори е съществувала отделен "специфичен пазар". Цената освен това се променя и ако клиентът пожелае "ексклузивност". Съществували са много различни тарифни планове: група приятели, например, са можели да се сдружат и да запазят само за тяхно ползване проститутка, като са поделяли помежду си времето, за което са заплатили.

0 коментара:

Публикуване на коментар