Витамин С - веществото, което ни спасява от скорбут

Името на американския биохимик Чарлз Глен Кинг може и да не ви е познато. Но точно той е човекът, който на 4 април 1932 година публикува статия, с която доказва биологичното действие на витамин С и начина за получаването му в чист вид.

Витамин С е важен за човешкия организъм. Играе основа роля във формирането на колаген, който пък е нужен за растежа и възстановяването на клетките в тъканите, венците, кръвоносните съдове, костите и зъбите, а освен това подпомага усвояването на желязо от организма.

Чарлз Глен Кинг

За съществуването на веществата, които наричаме витамини, учените се досещат далеч преди Кинг да направи откритието си. Още през 1880 година руският биолог Николай Лунин провежда опити върху мишки в лаборатория в Университета в Тартус по отношение на биологично активните вещества. В дисертацията си ученият достига до извода, че съществуват някакви неустановени вещества, които организмите трябва да получават в малки количества, за да оцеляват и да се развиват. По онова време изводите на Лунин са посрещнати скептично в научните среди.

През 1927 година френският биохимик Алберт Сент-Дьорди изолира веществото, което по-късно Кинг доказва, че е необходимо на човек, за да избегне скорбута. В Университета в Сегед Сент-Дьорди провежда изследвания с хексуронова киселина, като търсенията му са също по препарат, който да предотвратява заболяването скорбут. През 1931-1932 година Чарлз Кинг се опитва да извлече от лимонов сок вещество, което да има такова въздействие. Активното вещество, което Кинг извлича, на практика е идентично с хексуроновата киселина на Сент-Дьорди, но друг специалист, работещ по същия проблем - С. С. Силва, базирайки се на собствените си изследвания твърди, че хексуроновата киселина не е витамин С.

Алберт Сент-Дьорди

Само в рамките на две седмици през пролетта на 1932 година, първо на 4 април Чарлз Кинг, а после и Сент-Дьорди публикуват научни статии, в които твърдят, че витамин С и хексуроновата киселина всъщност са едно и също химическо съединение. Разгорява се бурен спор, на кого принадлежи първенството в откриването на аскорбиновата киселина.
Впоследствие Алебрт Сент-Дьорди за своята част от изследванията получава Нобелова награда за физиология и медицина, но противоречията си остават и мненията се разделят, дали двамата учени трябва да получат равно признание.

Още по-късно Чарлз Кинг открива важността на витамин С за организмите и през своята 40-годишна кариера прави много важни научни открития в областта на изследване на мазнините, ферментите и витамините.

Структурната формула на извлечения от Кинг от лимоновия сок витамин С много бързо е установена и през 1933 година учените Хауърд и Рейнщайн успяват да го синтезират.
Витамин С или аскорбиновата киселина (от гръцкото а -"не" и латинското scorbutus, буквално противоскорбутна), както е химичното му название, представлява безцветни кристали, лесноразтворими във вода с лек кисел вкус. Брутната му формула е C₆H₈O₆. Съдържа се в цитрусовите плодове, някои ядки и зеленчуци. Повечето организми го синтезират от глюкоза, но това не важи за човек и затова трябва да си го набавяме чрез храната.



За човек витамин С е много важен. Подпомага заздравяването на рани, за понижаване на нивата на холестерина, защитава ни от инфекции, предотвратява появата на тромби. Нужните ни количества витамин С се увеличават, когато боледуваме, подложени сме на въздействието на стресови фактори или на токсични вещества.

Витаминът участва в синтезирането на жизнено важни за организма химически вещества и подпомага отделянето на вредни такива. Някои изследвания показват, че недостатъчните нива на витамин С в организма водят до ускореното стареене.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>