Всеки е пил витамини и всеки ще се сети за това, че са наименувани с буквите от латиницата: А, В (няколко "сорта"), С, D, E и К. Защо ги няма останалите букви, например онези, които в латинския алфавит се разполагат между Е и К?
Всъщност, витамините, означавани с "междинните" букви и дори след К съществуват, но се наричат по друг начин. Първите пет - от А до Е - са открити в първите десетилетия на ХХ век, когато учените вече са наясно, кои са основните компоненти на здравословното хранене - белтъчини, мазнини, въглеводороди и минерални соли. Но забелязват, че опитните животни, които са хранени с достатъчни по количества и качества храни, все така продължават да се разболяват. Болестите много приличат на същите, които развиват и хора, които се хранят прекалено еднообразно или непълноценно. Така се появява понятието за "тайнствени" допълнителни фактори, които присъстват в храните. Известният американски биохимик Алберт Сент-Дьорди (роден е в Унгария и емигрира в САЩ през 1947 година. Откривател на витамин С, носител на Нобелова награда за физиология или медицина) с доза ирония казва за витамините, че това са вещества, които предизвикват болести, ако липсват в храната ни.
Наименованията си с букви от латиницата - А, B, C, D, E... - витамините получават спрямо времето, по което са открити. Някои от тях по-късно са преместени в групата от витамини В, като са им добавени поредни номера до В12, но се лишават от обозначаване с отделна буква. Например, откритият от англичани витамин G вече се обозначава като В2 или рибофлавин. Освен това, немските биохимици протестират и решават да наричат новооткритите витамини така, че названието им да бъде свързвано с основното действие на веществото. Например, витамин К, който подпомага съсирването на кръвта (от немското Koagulation — съсирване), се появява "извънредно". Витамин F (от немското Fett — мазнина) днес е известен като мастни киселини омега-3 и омега-6. Витамин Н получава тази буква заради немската дума "Haut" — кожа, тъй като при недостига му се наблюдава промяна в кожата. Днес той се нарича биотин или В7. Витамин I — инозитол, по-късно е преименуван на В8, а след още известно време е напълно изключен от списъка с витамини. Първо, защото 2/3 от нужната дневна норма (500 милиграма) се изработва от организма ни, и второ, защото дневните дози на истинските витамини, необходими на човек, се измерват в единици или десетки милиграми (някои дори в микрограми), а при това вещество нормата е цял половин грам на ден.
Витамин J се оказва нужен на морските свинчета, но за човек присъствието или отсъствието му няма никакво значение. Между другото, точно морски свинчета помагат, за да бъде открит витамин С. На практика всички животни, освен един вид прилепи, много маймуни, човек и морските свинчета сами синтезират този витамин. Ако опитите, в които организмите се лишават от витамин С се провеждаха, например с мишки, зайци или плъхове, аскорбиновата киселина можеше и да не бъде открита.
Витамин L, наречен така, защото подпомага лактацията (синтезирането на мляко) при плъховете, днес се смята за витаминоподобно вещество и по-често се обозначава като антранилова киселина. Витамин М сега се нарича фолиева киселина или или В9. N — витаминоподобно вещество, липоева кисилина, която е нужна за нормалната работа на нервната система и черния дроб. Витамин О, който всъщност е В11 или Вт, по-рано е известен като левокарнитин. Той обаче може да се смята за витамин само по отношение на брашнените червеи, на които е необходим, за да могат да се развият, докато за човек представлява хранителна добавка, без която спокойно можем да минем. Зад латинската буква Р се крият цяла група биофлавоноиди, които намаляват чупливостта и проницаемостта на капилярните стени. Сент-Дьорди открива първото съединение от тази група и го обозначава с първата буква от английската дума "permeability" — проницаемост. Витамин РР (от английските думи "pellagra preventing" — предотвратяващ пелагра) — или никотиновата киселина, днес се нарича витамин В3 или ниацин.
Витамините, означавани с останалите букви от латиницата, или не са нужни на човек (витамин S, например, подпомага растежа на пилетата, а Т е необходим на насекомите), или присъстват във всяка жива клетка (като бившият витамин Q, който на практика е кофермент, тоест е важна част от молекулата на някои ферменти). Витамин U (от английското "ulcer" — язва), е веществото метилметионин, открито в зелевия сок, подпомага по-бързото заздравяване на стомашни язви. В съвременните класификации се отнася към витаминоподобните вещества.
Засега останалите букви от латиницата не са използвани за означаване на витамини.
0 коментара:
Публикуване на коментар