19 април 2019 г.


Експерти по генетика са извършили първото по рода си ДНК-изследване на кости на кръстоносци, загинали при обсадата на средновековния град Сидон (днес град Сайда в Ливан). Оказва се, че не само поелите от Европа „воини на вярата“, а и техните деца от смесени бракове и местни жители са участвали в начинанието. Резултатите от изследването са публикувани в American Journal of Human Genetics.

„Имахме уникална възможност да разберем произхода на обикновените хора, участвали в кръстоносния поход. Те се оказват не само европейци: по онова време Близкия Изток е много пъстър в генетично отношение. И родени в Европа, и местни жители, и техните общи потомци са се сражавали, живели и умирали рамо до рамо“, разказва пред CNN Марк Хабър от Института „Сангер“ в Хинкстън (Великобритания).

Историята на кръстоносните походи започва около 1095 година, когато императорът на Източната римска империя Алексий I Комнин се обръща с молба за помощ към папа Урбан II. Византийският владетел търси военна подкрепа от страна на главата на католическата църква. Това се случва само половин век, преди папския престол и Константинополския патриарх взаимното да се анатемосат. Призивът на Алексий I Комнин е свързан с трудностите, които Византия среща във воденето на войната със селджукските турци. Империята бързо губи територии в Мала Азия. Така под контрол на „неверниците“ се оказват и маршрутите, по които християните-пилигрими пътуват на поклонение в Йерусалим, който от своя страна до средата на XI век е във владение на арабските халифи.



Хрониките от онова време разказват, че Урбан II се вслушва в доводите на Византийския император и призовава всички духовни лица и благородни мъже да се вдигнат на „свещена война“. Папата зове на поход към Близкия Изток, чиято цел е да се освободят Светите земи, Гроба господен и Йерусалим отново да бъде владян от християнски монарси. По-рано и други наследници на престола на Св. Петър говорят за подобно начинание, но едва речите на Урбан II успяват да предизвикат нужното въодушевление не само сред духовните лица, но и сред представителите на аристокрацията и обикновените жители на западноевропейските държави. Така се стига до формирането на огромна армия от воини от Европа, които в периода между 1096 – 1099 година поемат в Първия кръстоносен поход към Близкия Изток.


В резултат на похода в Светите земи възникват четири „държави на кръстоносците“: Йерусалимското кралство, Антиохийското княжество, Едеското графство и графство Триполи. Тези формирования просъществуват до края на XIII века, когато мамелюците превземат Акра – последната християнска крепост в Близкия Изток.

Крис Тайлър-Смит, колега на Марк Хабър, добавя: „Всички знаем, че кралят на Англия Ричард I Лъвското сърце участва в кръстоносните походи. Но нямаме никаква информация за това, кои са били, как са живели и умирали обикновените воини, участвали в „свещените войни.



Британските учени получават възможност да научат нещо по тази тема, когато преди няколко години ливански археолози откриват яма край стените на средновековния град Сидон. В ямата са погребани телата на 25 мъже. Сред останките археолозите откриват монета, отсечена в Италия и няколко метални токи за колани с аналогичен произход. Това кара учените да смятат, че са открили телата на европейски кръстоносци, загинали при обсадата на града в началото на XIII век.


Експертите по генетика обаче, са установили, че това не е съвсем така. За целта те изследват ДНК от средновековните воини и сравняват генома с днешните жители на Ливан, както и с известни образци от генома на средновековни европейци.
За голямо учудване на учените, геномите на загиналите „воини на вярата“ се оказват широко разхвърляни по генетичната карта на света. Трима от тях наистина са европейци, докато четирима от съратниците им се оказват местни жители, а още двама носят съчетание от гени, характерни както за жителите на Европа, така и на Близкия Изток.


Защо резултатите са такива? От една страна Тайлър-Смит и колегите му не изключват възможността мюсюлманите, които в крайна сметка побеждават край Сидон, да са погребали в една яма телата както на кръстоносци, така и на свои воини.
От друга страна, обаче, присъствието на „хибридна“ ДНК по-скоро подкрепя другата възможна хипотеза, около която отдавна спорят историците. Хабър смята, че откритието на екипа му потвърждава тезата, че в армиите на кръстоносците са воювали не само европейци, но и местни близкоизточни християни, търсещи реванш от селджукските турци, както и потомци от смесени бракове между европейските завоеватели и местни жени.



Любопитен детайл е, че следи от кръстоносците напълно отсъстват в ДНК на съвременните ливанци – те се оказват генетично по-близо до античните жители на Близкия Изток, отколкото до съвременниците на Ричард I и Филип II Август. Според учените, това показва, че последните потомци на кръстоносците са се разпръснали по света след падането на християнските държави в Близкия Изток и така са се „разтворили“ безследно сред други етнически групи.

Следващият проект, по който учените възнамеряват да работят, е изследване, с което да изяснят какво се е случвало на генетично ниво в Близкия Изток на границата между бронзовата и желязната епохи.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...