В публикация за Journal of Near Eastern Studies, Джани Маркеси публикува превода, който е направил на надпис на асирийския цар Саргон II, открит наскоро в руините на древния град Каркемиш (близо до съвременния турски град Каркамъш). Надписът, който е датиран от 713 г. пр.н.е., описва превземането, окупацията и реорганизацията на града. В текста са описани и ритуали и церемонии, които обикновено са извършвани в царските дворци и столицата. От написаното може да се предположи, че Саргон II вероятно е планирал да направи Каркемиш западна столица на Асирийската империя, откъдето да се контролират западните територии.
През 2015 година турско-италианска археологическа експедиция, водена от Николо Маркети, открива три фрагмента от глинен цилиндър с клинописно писмо, които съдържат фрагменти от надписа. Руините на древния Каркемиш се намират на брега на река Ефрат, близо до границата между съвременна Сирия и Турция.
Джани Маркеси е анализирал и превел общо тридесет и осем реда от частично повредения акадски текст. В превода се основава на референтни материали, академична литература и други писмени асирийски артефакти, които му позволяват да допълни липсващите части от текста. Някои от редовете на надписа са оцелели на 2/3, други – значително по-малка част; нито един от редовете не е напълно оцелял.
„Въпреки това, можем да схванем по-голяма част от оригиналния текст, който се оказва много информативен. Всъщност, за разлика от други текстове на цилиндри от Саргон II, които съдържат сравнително стандартни, „много общи“ текстове или са просто текстове от аналите за царуването на Саргон, цилиндъра от Каркемиш ни предоставя един напълно различен надпис. В него се говори изключително за новозавладения град на река Ефрат и е написан в много издържан, литературен стил“, обяснява Маркеси.
В надписа Саргон II разказва за „предателството“ на Писири, хетският последен владетел на царство Каркемиш, който водил тайна и насочена против Асирия кореспонденция с царя на Фригия – Мидас. На петата година от царуването си (717 г. пр.н.е.), Саргон нахлува в земите на Каркемиш, прогонва Писири и отблъсква армиите на притеклия се на помощ на града цар Мидас. След това в Каркемиш са разрушени двореца на хетския цар, а асирийците заграбват голяма плячка и войските на Писири минават под командването на Саргон. Превзетият град е населен с асирийци.
При офанзивата срещу града асирийският цар нарежда да се блокират водоизточниците, затова „ливадите се превърнаха в угар, като пустош“, гласи превода на Маркеси. След завладяването, царят нарежда да се възстановят напоителните системи, да се засадят овощни дървета и да се създадат декоративни градини. „Направих аромата на града по-сладък от аромата на кедрова кора“, хвали се завоевателят.
В текста Саргон II е описал и церемонията, с която встъпва във владение на Каркемиш. Получил дарове от всички асирийски провинции и ги пожертвал на боговете:
„Господарите ми, боговете Кархуха и Кубаба, които обитават Каркемиш, поканих в двореца си“, гласи превода на Маркеси. „Тлъсти овни от стадата ми, гъски, патици и летящи в небето птици, сложих пред тях“.
Маркеси подчертава, че е учуден от вниманието, което Саргон II отделя на Каркемиш и по-специално от богатата церемония по встъпването му във владение, както и от изграждането на декоративни градини. Това според експерта, е показателно, че царят се отнася към града не като проста провинциална столица, а като столица с царски дворец.
„Славното минало на града и стратегическото му местоположение, дават на Каркемиш възможността да се превърне в нещо като западна столица на Асирийската империя – идеално място да се демонстрира величието на Асирия, а в същото време и да се контролират западните и северозападните владения на империята“, подчертава Маркеси.
Плановете за величаво бъдеще на Каркемиш обаче, остават неосъществени. Въпреки че в този надпис е отделено толкова голямо внимание и подробно са описани предприетите за възраждането му дейности, градът не се споменава в никой от известните по-късни надписи на наследниците на Саргон II.
Асирийският цар води безкрайни битки по време на 17-годишното си царуване и разширява много териториите на империята си. През 705 г. пр.н.е., както пишат асирийските източници, царят е убит при неизяснени обстоятелства по време на поход към Табал. „Неизяснената, неочаквана смърт на Саргон II, може би е попречила на осъществяването на проекта за превръщане на Каркемиш в западна столица на Асирия. Това слага край на „проекта“ и оказва негативно влияние на съдбата на Каркемиш, който никога повече не привлича интереса на асирийските владетели, наследили завоевателя Саргон II“, пише в заключение Джани Маркеси.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар