Ново проучване на експерти от NASA потвърждава точността на последните данни, касаещи глобалното затопляне. Екипът е използвал данните от измерванията на температурата на „кожата“ на Земята, които се извършват с помощта на инфрачервената сателитна система AIRS (Atmospheric Infra-Red Sounder). Анализирани са данните, събрани през периода 2003 – 2017 година.
Тези измервания са сравнявани с данни от стационарни метеорологични станции – основно на института за космически изследвания Годард (GISTEMP) – които отчитат аномалии на повърхностната температура и въздуха.
Експертите са установили висока степен на съответствие между двата масива данни за последните 15 години. Резултатите от изследването са публикувани в Environmental Research Letters.
Водещият автор в изследването, д-р Джоел Съскинд от центъра Годард, коментира резултатите така: „Данните от AIRS допълват тези от GISTEMP, защото са с по-висока пространствена резолюция спрямо GISTEMP и са с по-пълно покритие в глобален мащаб. И двата масива данни показват, че земната повърхност се затопля в световен мащаб, и че 2016, 2017 и 2015 – в този ред – са най-топлите години, откакто се водят научни метеорологични наблюдения“.
„Съвпадението на данните е важно, поради решаващата роля на детайлите за оценките на глобалните и регионалните температурни вариации. Важно е да сме сигурни в анализираните данни, за да се избегнат възможните грешки в суровите сетове (поради преместване на станции, пропуски от човешка страна, промени в инструментите и методиката на измерване, градските ефекти на топлинните острови и т.н.)“, подчертава д-р Съскинд.
Данните от AIRS дават информация за температурата на повърхностния слой на океаните, сушата и покритите със сняг/лед области. Данните от стационарни наземни станции пък са комбинирани за температурата на въздуха и ветровете и дават информация за аномалиите в двуметровия повърхностен слой на сушата и над повърхността в океаните.
За да извършат сравняването на двата масива, експертите са съставили месечни климатични таблици за всеки календарен месец и за всеки от двата набора данни, като се усредяват месечните стойности за периода 2003 - 2017, а аномалиите за всеки месец и всяка година дефинират разликата в отклонението спрямо месечните климатологични данни.
Съавторът в изследването, д-р Гейвън Шмид от NASA, допълва: „Любопитното е, че нашите анализи разкриват, че наземните данни може да подценяват температурните промени в Арктика. Това означава, че затоплянето, което се случва на полюсите, може да протича по-бързо, отколкото се смяташе. Работата ни също така демонстрира, че допълващите изследвания с данните от сателитните системи, служат за потвърждаване на оценките, получени на база данните от метеорологичните станции на повърхността“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар