Разбира се, че след подобно обещание веднага се намират доброволци, готови да се впуснат в дългото пътуване към Йерусалим, след като ще им бъдат опростени дълговете. Но се налага да почакат.
Едва през 1097 година е събрана нужната за подобно начинание военна сила, съставена от нормански, френски и германски рицари, която поема към древния град. За да достигнат до целта си участниците в Първия кръстоносен поход се налага да пътуват цели две години. Но не само заради голямото разстояние, но и заради факта, че рицарите не подминават без да превземат нито един град по пътя. Една от най-сложните за кръстоносците операции е обсадата на Антиохия.
През октомври 1097 година кръстоносците навлизат в долината на река Оронт и в края на месеца се озовават пред стените на Антиохия. Градът се намира на 20 километра от Средиземно море. Издига се на източния бряг на река Оронт и е един от най-важните пунктове в източното Средиземноморие. Историята му започва още във времената на Римската империя. След това няколко пъти преминава от едни ръце в други – първо е покорен от Византийската империя, след това от арабите, през Х век отново се оказва византийско владение, докато през 1085 година не е завоюван от селджуките.
От 1088 година Антиохия е управлявана от емира Яги Сиян. Още след като завладяват града селджуките се заемат с допълнително укрепване на крепостните му стени, построени по времето на Юстиниан I. Към широките и стабилни стени са добавени много наблюдателни кули, с което крепостта става още по-трудна за превземане.
Между тримата предводители на войските на християните – Готфрид Булонски, Боемунд Терентски и Раймонд от Тулуза – няма съгласие какви действия да бъдат предприети. Раймонд настоява веднага да бъде щурмувана крепостта, докато Готфрид и Боемунд държат да се организира обсадата му. В крайна сметка на 21 октомври 1097 година кръстоносците “изкопаха ров край градските стени, свалиха снаряжението си и започнаха обсада на града”, е записала Анна Комнина, дъщеря на византийския император Алексий I Комнин, която е и една от първите жени историци.
В края на годината, след като водят няколко малки сражения с войските на емира на Дамаск, кръстоносците на Боемунд и Робер се завръщат, без да са постигнали успех с набавянето на храна.
През зимните месеци гладът в лагера на обсаждащите Антиохия кръстоносци е тотален. Хронисти описват, че в лагера им се ядяло конско и магарешко, а някои едва се удържали от канибализъм. Към глада се добавя и избухването на епидемии. В края на януари 1098 година много “слабохарактерни християни проявиха малодушие и си заминаха”, пишат хронистите. През февруари лагера на обсаждащите Антиохия е напуснат и от легата Татикий, личния представител на византийския император Алексий Комнин. По свидетелствата на Анна Комнина, Татикий избягал, след като Боемунд Тарентски му съобщил, че лидерите на кръстоносците го подозират в сговор със селджуките и се канят да го убият заради това.Татикий води неголям отряд и задачата им е да пазят императорските интереси: според васалната клетва, която предводителите на кръстоносците полагат пред Алексий Комнин, те са длъжни да предават под властта на Византия всички отнети от мюсюлманите градове. Тази клетва обаче противоречи на амбициите на Боемунд Тарентски, който планира Антиохия да остане в негово владение. Не му достига смелост физически да премахне Татикий, тъй като Византия е важен за армиите на кръстоносците съюзник, затова прибягва до интриги, за да отстрани легата на византийския император. Другите лидери на кръстоносците не знаят причините за напускането на Татикий и Боемунд се възползва от това, като го заклеймява като страхливец и предател. Този ход обаче се оказва и пагубен за отношението на кръстоносците към Византия.
Месеците на обсадата се изнизват монотонно. В края на пролетта кръстоносците научават, че към Антиохия се е отправила армията на емира на Мосул Карбука. Мюсюлманите по численост превъзхождат кръстоносците и те разбират, че рискуват да се окажат под атака както отвън, така и от защитниците на крепостта. Карбука обаче се забавя с три седмици по пътя към Антиохия, заради неуспешния опит да обсади и превземе Едеса, където се е укрепил Балдуин Булонски.
За кръстоносците става ясно, че трябва да превземат Антиохия преди пристигането на Карбука. Боемунд влиза в тайни преговори с някой си Фируз – арменец, оръжейник в Антиохия (в историческите хроники съществува разминаване по отношение на името на този човек – посочват се най-различни). Фируз е от гарнизона на кулата Двете сестри, а освен това е и от хората, понесли лични обиди от страна на Яги Сиян. След като обещава на арменеца щедра отплата, Боемунд получава от него обещанието да осигури на кръстоносците достъп до града. Действията на Боемунд се обясняват с безкрайното му желание да стане едноличен владетел на града.Плановете му са в разрез с клетвата, която кръстоносците полагат пред Алексий в Константинопол през 1097 година, но въпреки това, срещу тях се обявява само Раймонд Тулузки. Останалите лидери на кръстоносците с готовност приемат условията на Боемунд.
През нощта на 2 юни Фируз, както предварително е договорил, пуска отряд на Боемунд в крепостта. В ранното утро на 3 юни в града нахлуват кръстоносците. След месеците на изнурителна обсада християнските воини жадуват да си отмъстят за претърпените лишения. Настава поголовно клане. В хрониките се описват хиляди убити и осакатени мирни жители, безчет пленени и изпратени в робство мъже, жени и деца. Улиците на града са застлани с телата на мъртвите.
Сигналите за атака в ранното утро събуждат и емира Яги Сиян. Учуден пита защо тръбите на “неверниците свирят зад стените на града” и му съобщават, че това е защото крепостта е превзета. Съпроводен от 30-тина воини емирът напуска Антиохия и побягва. Но на няколко километра от града е изоставен от съпровождащите го, а малко по-късно е пленен и обезглавен от местни жители – арменци, които месеци преди обсадата е прогонил от Антиохия. Главата му е отнесена като доказателство на Боемунд Тарентски.
До вечерта на 3 юни 1098 година цяла Антиохия е под контрола на кръстоносците. Не е превзета само цитаделата в южната част на града, където синът на Яги Сиян Шамс ад Дин се е укрепил с верните му воини. Градът обаче на практика е превзет и се налага да е поддържа – поне привидно – илюзията за съюза с Византия. Затова е освободен от тъмницата патриарх Йоан Оксит и са възстановени напълно правата му.След два дни пред стените на крепостта пристига армията на Карбука. Обсаждащите я доскоро кръстоносци на свой ред се оказват обсадени. Положението им е незавидно – отново се оказват без достатъчно провизии и никакви шансове да получат военна помощ отвън. Налага се да се защитават както от останалите в цитаделата селджуци, така и от обсаждащите ги воини на Карбука. Ситуацията става още по-сложна, защото голяма част от кръстоносците веднага след щурма на крепостта я напускат и се присъединяват към армията на Стефан Блуа в Тарсус. Стефан, научавайки, че Карбука е нападнал Антиохия, а пристигналите бежанци му разказвали за многобройния враг, решава, че армията на мюсюлманите е твърде голяма и градът няма да може да бъда задържан задълго.
По пътя към Константинопол Стефан среща армията на император Алексий, който не знае нито, че Антиохия е превзета от кръстоносците, нито, че е подложена на повторна обсада и затова византийският император пътува на помощ на кръстоносците. Алексий Комнин се доверява на твърденията на Стефан, че армията на Боемунд Тарентски най-вероятно е разбита и унищожена. Когато пристига и новина за раздвижване на армиите на мюсюлманите в Анатола, императорът решава да не бърза към Антиохия, а да се върне в Константинопол, за да не загуби и него.
Следващите дни до края на месец юни 1098 година се оказват решаващи за съдбата на Антиохия. Първо се случва (или по-скоро в отчаянието си водачите на кръстоносците прибягват до сътворяването му) чудо -провансалският поклонник Пиер Бертелеми споделя, че е имал видение, в което св. Андрей му казва, че копието, с което е пронизан Исус на кръста, се намира под паважа на църквата Свети Петър в града. Никой не обръща внимание на екзалтирания пилигрим. Но слухът стига до Боемунд. И за потрес на всички на посоченото място наистина е изровено старо острие на копие... Събитието налива сили в ръцете на кръстоносците. На 28 юни е предприета самоотвержена атака срещу силите на Карбука. Обсадата е пробива, а разпокъсаните и отблъснати отряди на селджуките се превръщат в лесна плячка и са довършени от арменците от околностите на Антиохия.
През следващите девет месеца кръстоносците остават в града, за да изчакат да отшуми разразилата се епидемия от тиф, както и да съберат сили, след изнурителната обсада на стратегически важната Антиохия. Боемунд I Антиохийски (вече) консолидира властта си. Отрядите му налагат подчинение и в околните селища. Постъпва много разумно, като запазва административната власт в градската управа за ромеите.
Йерусалим – крайната цел на кръстоносния поход, се налага да изчака, докато армиите на христовите воини съберат силите си. Войските им тръгват към Свещения град през януари 1099 година, а в средата на юли Йерусалим е покорен.
Боемунд пък получава пълен контрол над Антиохия и обявява Антиохийския принципат. Княжеството не блести със славата на кръстоносните държавици в Едеса и Йерусалим, но оцелява 170 години. През 1260 година Антиохийското княжество се оказва само поредното малко препятствие пред нашествениците монголи, водени от Хулагу. Само няколко месеца по-късно обаче и монголите са прогонени от султана на Египет Байбарс.
0 коментара:
Публикуване на коментар