15 март 2019 г.


Астрономи са открили двойна звездна система с млади масивни звезди, дистанцията между които е най-малката от досега известните на учените бинарни системи. Откритието е като „лаборатория“ за тестване на теориите за поведението на бинарни звездни системи с масивни звезди.

Международен екип, воден от учени от Университета в Лийдс е определил разстоянието между масивната млада звезда PDS 27 и орбиталният ѝ спътник; дистанцията между тях е 30 астрономически единици или 4,5 милиарда километра. Това приблизително е разстоянието между нашето Слънце и планетата Нептун. Към момента тази двойна звездна система, в която участват млади светила с голяма маса, е с най-малката дистанция между тях. В бинарните системи двете звезди обикалят в орбита  около общ център на масите.

„Откритието е много вълнуващо. Наблюдението и компютърното моделиране на масивни бинарни системи на ранните етапи от тяхното формиране е едно от големите предизвикателства в модерната астрономия. В случая с PDS 27 и нейният компаньон, открихме най-близките масивни млади звезди, дистанцията между които е определена към настоящия момент“, обяснява д-р Евгения Кумпия от Колежа по физика и астрономия в Лийдс. „Познанията ни за известните млади масивни двойни звездни системи в картографираното към момента пространство са оскъдни. Звездите с голяма маса са с относително кратък живот – от запалването им до момента на експлозивната им смърт като свръхнови звезди изминават едва няколко милиона години. А това ги прави много трудни за откриване и изучаване. И още, така се ограничават и възможностите ни да проверим на практика теоретичните модели за формирането на бинарните системи“.



Като част от изследването, екипът е идентифицирал и наличието на спътник при друга млада масивна звезда, каталогизирана като PDS 37. Анализите показват, че дистанцията между PDS 37 и компаньонът ѝ е между 42 и 54 астрономически единици, което е съпоставимо с разстоянието между Слънцето и Плутон. Макар че в тази система звездите са малко по-раздалечени, отколкото при PDS 27 и нейният спътник, това също е значимо откритие, като се отчита оскъдната в астрономическите изследвания информация за потвърдени двойни звездни системи от млади масивни светила.


Д-р Кумпия добавя: „Доста спорен остава въпроса, как се формират тези двойни системи. Съществуват няколко хипотези. Решаващо значение за проверка на тези теории имат наблюденията и проучването на двойни звездни системи в ранните етапи на формирането им. PDS 27 и PDS 37 са редки случаи и буквално са лаборатории, които ще ни помогнат в проверката на теориите за формирането на бинарни системи с масивни звезди“.

PDS 27 е най-малко 10 пъти по-масивна от нашето Слънце, обяснява д-р Кумпия. Намира се на около 8000 светлинни години от нас. За да установят наличието на звезди-компаньони при PDS 27 и PDS 37, учените са използвали изключително високата резолюция, която им предоставя инструмента PIONIER на Very Large Telescope Interferometer (VLTI) на Европейската Южна обсерватория. Инструментът комбинира светлинните лъчи от четири телескопа, всеки от които е с диаметър на огледалото 8,2 метра. Така се получава „интегриран“ телескоп с диаметър от 130 метра. Получената висока резолюция дава на екипа възможността да идентифицират звездите в бинарните системи, които се намират на огромни разстояния от нас, а между самите светила дистанциите са съвсем малки.

Very Large Telescope Interferometer (VLTI) на Европейската Южна обсерватория
Съавторът в изследването професор Рене Оудмайер, също от Колежа по физика и астрономия в Лийдс, добавя: „Следващият голям въпрос – на който за момента тенденциозно избягваме да даваме отговор, поради трудностите с наблюденията – е, защо толкова много от тези масивни млади звезди са в двойни системи? За астрономите става все по-отчетливо ясно, че огромните звезди почти никога не се раждат сами, а са с поне един събрат за компания. Причините, поради които се случва така, обаче, са ни все още не съвсем ясни. Масивните звезди оказват огромно влияние върху пространството в близост до тях. Звездните им ветрове, енергията и избухването им като свръхнови от своя страна могат да повлияят на образуването на други звезди и галактики. Еволюцията и съдбата на масивните звезди са доста сложни, но предходни изследвания показват, че те до голяма степен могат да се повлияят от наличието на звезди-компаньони“.



Откриването на масивните млади двойни системи е важна крачка по пътя в търсенето на отговори на много от въпросите, които все още стоят неразрешени за този тип звездни обекти. Резултатите от изследването са публикувани в списание Astronomy & Astrophysics: Letters.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...