Ново изследване на международен екип учени разкрива, че неандерталците и ранните представители на съвременния човек са се хранили по много сходен начин, т.е. диетите им са били идентични. Това противоречи на хипотезата, че една от причините за отмирането на неандерталците е недостатъчно разнообразния хранителен режим. Съвременните хора обаче, може да са имали предимство, изразяващо се в по-високата им мобилност, което е позволявало да поддържат по-здрави връзки през по-дълги разстояния, смятат учените от екипа, ръководен от д-р Кристоф Висинг от Университета в Тюбинген.
Той, заедно с негови колеги от Белгия, Франция, Испания, Япония и САЩ провеждат изотопни анализи на кости от представители на късни неандерталци и ранния съвременен човек. Чрез сравнителния анализ на изотопи учените могат да съдят за хранителния режим, миграциите и цялостното състояние на екосистемите, в които са живели тези праисторически видове. Заключенията от изследването внасят някои нови елементи в разбиранията на науката.
През късния плейстоцен два различни вида хора населяват Европа – неандерталци и ранните представители на съвременния човек. Двата вида съжителстват съвместно в продължение на няколко хиляди години. В изследването учените сравняват данните за стабилни изотопи от няколко археологически обекта, намиращи се на територията на съвременните Франция, Белгия и Германия. Един от обектите – пещерите Гойе във Франция, е единственото място, където са открити останки както от последните неандерталци, така и от представители на ранните съвременни хора. „Това ни дава възможност да реконструираме и сравним екологичната обстановка и при двата вида“, обяснява д-р Висинг.
Екипът е установил, че двата вида са имали сходни диети: ловували са големи бозайници, в това число и мамути и вълнести носорози. Експертите изказват предположението, че пристигането на съвременния човек е увеличило натиска върху бавното възпроизводство на популацията мамути.
Изотопните анализи показват, че историята на индивидуалната мобилност на представителите на съвременния човек значително се различава в рамките на видовата група. Авторите на изследването предполагат, че сред съвременния човек са съществували по-вариативни, по-мащабни и по-изразени трансрегионални мрежи от връзки и че по-интензивното използване на ресурсите, както и по-ефективният обмен на идеи и отделни индивиди са по-характерни за ранните представители на съвременния човек, отколкото за неандерталците, които по онова време изглежда са били по-малко мобилни.
Изследователите са установили, че неандерталците от един от археологическите обекти на територията на съвременна Белгия са били „местни“ жители, които са ловували повечето от плячката си в близост до мястото, което са обитавали. Но неандерталците от пещерите Гойе са се сдобивали с плячка предимно извън местната екосистема и това дава основание да се определят като „не-местни“. Нещо повече, по костите на тези неандерталци са открити ясни следи, свидетелстващи за „интензивен канибализъм“.
Повечето неандерталски кости от пещерите Гойе носят следи от разфасоване на плътта, раздробяване и посмъртни фрактури. Това не се наблюдава при „местните“ неандерталци от Белгия, където не се откриват никакви следи от нараняване на костите. Остава неясно, откъде произхождат неандерталците от пещерите Гойе – дали са умрели в пещерите или костите им са пренесени и погребани там.
Резултатите от изследването са публикувани в списание Scientific Reports.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар