Мегалитният феномен в Европа се е зародил в Северозападна Франция, твърди ново изследване

Комплексът Карнакски камъни

Стоунхендж може да е най-известният пример, но десетки хиляди други древни обекти, изградени от масивни, подредени по „интересен“ начин скални блокове, се срещат из цяла Европа. Ново изследване лансира хипотезата, че тези мегалитни комплекси не са градени по спонтанните хрумвания на една или друга народност, а могат да бъдат проследени до началото им от една култура на ловци-събирачи, която възниква преди почти 7000 години в земите, където днес се намира Бретан в Северозападна Франция. Констатациите на учените показват още, че общностите от онова време са били по-изкусни, отколкото се смята, в уменията да пътуват по вода, което им е позволило да разпространят културата се през морските простори.

Кръгът на Бродгар, островите Оркни

Майкъл Паркър Пиърсън, археолог от Университетския колеж в Лондон и специалист по Стоунхендж, заявява: „Изследването по категоричен начин доказва, че европейският мегалитен феномен води началото си от Бретан“.
Бетина Шулц Полсън търси корените на строителите на мегалитни комплекси, откакто преди 20 години участва в разкопките на първия в кариерата ѝ подобен обект на територията на Португалия. Преди време, повечето антрополози приемат, че мегалитите водят началото си от Близкия Изток или Средиземноморието. Много от съвременните експерти вече са склонни да приемат идеята, че тези комплекси са възникнали спонтанно и независимо в пет или шест различни региона на Стария свят.

Основният проблем, според Бетина Полсън, е, да се систематизира огромният обем от археологически данни, за да може да се определят надеждните датировки за над 35 000 обекта, сред които има и такива с гравирани изправени каменни блокове, гробници и храмове. „Всички ми казваха, че съм полудяла и това не е възможно да бъде направено. Но аз реших все пак да го свърша“, казва Бетина Полсън пред списание Science. Авторката на изследването е археолог, специалист по праистория от Университета в Гьотеборг, Швеция.



Бетина Полсън се заема с отсяване на данните от радиовъглеродни датировки за 2410 праисторически обекта от цяла Европа. Целта ѝ е по този начин да реконструира праисторическата хронология на археологичните находки. По-голяма част от радиовъглеродните датировки, които авторката на изследването използва, идват от изследване на човешки останки, открити в рамките на проучваните обекти. Изследването разглежда не само мегалитни комплекси, но и т.нар. до-мегалтини погребения, които представляват сложни, могилен тип гробници, но без използването на големи скални блокове. За да прецизира датировките, Бетина Полсън използва и данните за архитектурните особености на обектите, използваните за създаването им сечива и погребалните обреди.

Долменът Са Ковексада, Сардиния

Най-ранните мегалитни структури в Европа, твърди авторката на изследването, са от северозападната част на Франция, включително и прочутите Карнакски камъни – смятан за най-големия в света комплекс от мегалити: алеи от менхири, кургани и покрити каменни гробници, наричани долмени. Датировката на обекта сочи около 4700 г. пр.н.е., когато районът е обитаван от общности на ловци-събирачи. Върху каменните менхири са открити гравирани рисунки на кашалоти и други морски животни, което предполага, че създателите на тези ранни „шедьоври“ вероятно са били и добри в плаването по море, казва Бетина Полсън.

Северозападна Франция освен това е единственият мегалитен регион, където се срещат погребения със сложни гробници, датиращи от около 5000 г. пр.н.е., което според авторката на изследването е доказателство за „еволюцията на мегалитите“ в района. От това следва, че мегалитната култура вероятно е възникнала на това място, след което се е разпространила навсякъде из Европа, пише Бетина Полсън в научната публикация в Proceedings of the National Academy of Sciences.



След около 4300 г. пр.н.е. мегалитите се разпространяват в крайбрежните зони на Южна Франция, по Средиземноморието и по атлантическото крайбрежие на Иберийския полуостров. През следващите няколко хиляди години такива структури продължават да се появяват по крайбрежието из цяла Европа, като това се случва в три отделни етапа. Стоунхендж се приема, че е изграден около 2400 г. пр.н.е., но други мегалити на Британските острови датират от около 4000 г. пр.н.е.

Стоунхендж, Великобритания

Внезапното възникване в крайбрежните региони, но рядко във вътрешността, на мегалитни стилове, като например, тесните каменни гробници, подсказва, че идеите за тях вероятно са разпространявани от праисторически хора, които достатъчно добре са умеели да пътуват по море. Ако това е така, трябва да се приеме, че 2000 години по-рано, отколкото се приема, в Европа е имало хора с напреднали умения в мореплаването, пише Бетина Шулц Полсън.

Гейл Хигънботъм, археолог от Университета в Аделаида, Австралия заявява, че „Тези допускания изглеждат доста правдоподобни“.
Майкъл Паркър Пиърсън от своя страна добавя, че макар проучването да почива на огромната работа, свършена от Бетина Полсън, и идеята за възникването на мегалитния феномен в Северозападна Франция да е съвсем резонна, това съвсем не изключва възможността някои по-късни култури самостоятелно да са достигнали до същите идеи за мегалитни комплекси в хода на своето развитие.



Колегата на Бетина Полсън от Университета в Гьотеборг, Карл-Гьорен Сьогрен, също приема идеята, че първите строители на мегалитни комплекси са ловци-събирачи от Северозападна Франция. Той обаче не е напълно убеден в категоричността на това твърдение, защото е възможно да има по-древни, все още неоткрити обекти, или други данни за датировката на вече известни мегалитни комплекси, които да се окажат по-стари. В подкрепа на идеята на Бетина Полсън може да се търсят изследвания на древна ДНК и други биоархеологични доказателства, които да покажат разселването на общностите, смята Сьогрен.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>