Разкопки на две каменни кариери в Уелс, за които се смята, че са източника на „сините камъни“ на Стоунхендж, демонстрират нови доказателства за добив на мегалитни блокове преди 5000 години. Това е заключението на ново изследване, проведено от експерти от Университетския колеж в Лондон.
Геолозите отдавна са наясно, че 42 от по-малките каменни блокове на Стоунхендж, известни като „сините камъни“, са с произход от кариера на хълмовете Пресели (днес в графство Пембрукшър), западен Уелс. Ново изследване, публикувано в списание Antiquity, посочва точните местоположения на две от тези кариери. Освен това се описва времето, когато са добити каменните блокове и начинът на извличането им.
Откритието е дело на екип от археолози и геолози от Университетския колеж в Лондон (UCL), Университета в Борнмът, Университета в Саутхамптън, Университета на Шотландия и Исландия и Националния музей на Уелс. Проучването на обектите е проведено в период от осем години.
Професор Майк Паркър Пиърсън (преподавател по археология в UCL), ръководител на екипа, обяснява: „Онова, което е наистина вълнуващо в тези открития, е, че те ни отвеждат една крачка по-близо до разгадаване на една от големите загадки на Стоунхендж – защо монолитите за него са донесени от толкова далеч. При всеки друг неолитен паметник в Европа, мегалитните блокове са пренасяни през не повече от 15-18 километра. Сега се опитваме да разберем, какво е било толкова специалното на хълмовете Пресели преди 5000 години и дали някъде там има други важни каменни кръгове, изградени преди "сините камъни" да бъдат пренесени за градежа на Стоунхендж“.
Най-голямата от каменните кариери е открита на повече от 220 километра от Стоунхендж, в местността, наричана Карн Гоедог на северния склон на хълмовете Пресели.
„Това е доминиращият източник на блоковете петнист долерит (така го наричат заради белите петънца по "синия камък", който е с магматичен произход) на Стоунхендж. Най-малко пет от „сините камъни“ в мегалитния комплекс – а вероятно много повече – са с произход от Карн Гоедог“, подчертава геологът д-р Ричард Бевинс от Националния музей на Уелс.
В долината под Карн Гоедог, друга кариера – Крейг Рос-и-Фелин е идентифицирана от д-р Бевинс и колегата му д-р Роб Иксър. От това място са извлечени риолитите – друг вид магматични скали – които са използвани в градежа на Стоунхендж.
Според новото проучване, кариерите от "сините камъни" са формирани от естествени, вертикални скални стълбове. Това прави по-лесно извличането на монолити, които могат да бъдат освободени от скалната повърхност чрез разширяване на вертикалните фуги между отделните скални стълбове. За разлика от каменните кариери в Древен Египет, където обелиските са били издълбавани от цяла, твърда скална основа, кариерите в Уелс са били по-лесни за експлоатация. Работниците в неолитните кариери е трябвало само да вбият клинове в готовите фуги между колоните, след което да спуснат всеки от добитите монолити до подножието на скалното разкритие.
По-голяма част от инструментите и оборудването, с което са работили праисторическите каменоделци, са били изработени от нетрайни материали – въжета от растителни влакна и дървени чукове, клинове и лостове. Все пак, майсторите са оставили след себе си и други инструменти – каменни чукове и клинове.
„Каменните клинове са изработени от друг тип утаечни скали, които са много по-меки от твърдите долеритови колони. Според колега-инженер, забиването на каменни клинове от твърди скали може да е предизвиквало стресови разломявания, които са напуквали тънките стълбове. Ако се използва клин от по-мек камък е сигурно, че ако нещо се нацепи в процеса, то това ще е клинът, а не стълбът“, обяснява професор Паркър Пиърсън.
При археологическите разкопки в подножието на двете скални разкрития са открити останките от изкуствено създадени скални и почвени платформи, като външният ръб на всяка платформа завършва с вертикален срез от около един метър.
„Стълбовете от "сини камъни" може да са спускани върху тези платформи, които са служили като товарни рампи, от които впоследствие блоковете по-лесно да бъдат натоварени на дървени шейни, с които да бъдат пренасяни“, разказва професор Колинс Ричардс, който е ръководил разкопките на единствената друга идентифицирана мегалитна каменна кариера във Великобритания, намираща се на Оркнейските острови край северното крайбрежие на Шотландия.
Една от важните задачи, която си поставя екипът на проф. Паркър Пиърсън е да се датират мегалитните кариери на двете скални разкрития. В меките утайки от издълбаната пътека, водеща от Крейг Рос-и-Фелин и от изкуствено създадена платформа в Карн Гоедог, учените откриват парчета въглен, които датират от около 3000 г. пр.н.е.
Сега екипът лансира идеята, че първоначално Стоунхендж е представлявал кръг от груби, необработени стълбове от "сини камъни", положени вертикално в ями, известни като „Дупките на Обри“, намиращи се близо до комплекса. Сарсените (монолитите от пясъчник) са добавени около 500 години по-късно.
Новите разкрития на екипа поставят под съмнение популярната теория, че "сините камъни" са били транспортирани по море от кариерата, където са добити до мястото на Стоунхендж.
„Някои смятат, че "сините камъни" са пренасяни до района на Милфърд Хевън, където са качвани на салове, а след това са спускани по вода по Бристолския канал и по течението на Бристол Ейвън до равнините край Солсбъри. Каменните кариери обаче са на северните склонове на хълмовете Пресели, а това прави много по-лесно транспортирането на добитите там блокове по суша по целия път до Солсбъри“, пише в заключение професор Кейт Уелъм от Университета в Борнмът.
0 коментара:
Публикуване на коментар