Потвърдено е, че богато викингско погребение от Х век, е на жена-воин

Погребение, което винаги е предизвиквало бурни дебати сред археолозите, заради необичайните артефакти, открити в него, принадлежи на жена-воин от викингите. Това е окончателното и категорично заключение на ново изследване.

Находката е от далечната 1878 година. В някогашния град на шведски викинги Бирка е открито погребение, което, заради пищността му, първоначално е прието, че е на млад воин. Морфологичните анализи обаче, предполагат други заключения; ДНК-анализи, извършени през 2017 година потвърждават предположението, че костните останки са на жена. Сега същият екип, извършил изследването преди 2 години, повторно провеждат проучвания на нови данни за погребението и за втори път потвърждават заключението си, че погребението в Бирка е на „биологично женски индивид“.

В сагите и митологията на викингите присъстват както митичните Валкирии, така и много разкази за жени, които се сражават на бойното поле рамо до рамо с мъжете си. Но конкретни доказателства за жени-воини са открити съвсем малко.

През 2017 година в списание American Journal of Physical Anthropology е публикуван доклад от изследване, което цели определяне на пола на индивида от погребението в Бирка. Експертите провеждат анализ на ДНК, извлечена от лявата раменна кост на скелета. Установяват, че индивидът е носител на две Х-хромозоми и не е носител на Y-хромозома. Казано по-просто, погребаният воин е жена.

Откритието на екипа, обаче, е прието много противоречиво сред експертите от цял свят, които излагат свои контрааргументи. Воинът от Бирка е погребан с множество нападателни оръжия, в това число мечове и бойни стрели, което кара много експерти да настояват, че починалият викинг е мъж.

В погребението са открити и останките на два коня – кобила и жребец, както и пълен набор от фигури за настолна игра. Наличието на последните е косвено доказателство, че погребаният е имал познания в тактиката и стратегията, твърдят експерти. А освен това, така се подчертава и ролята на този човек в живота на общността – бил е високопоставен „офицер“.

Сега, след подробен втори анализ, екипът, който извършва проучването през 2017 година, разглежда в детайли цялото погребение. В публикация за списание Antiquity изследователите повторно потвърждават констатациите си, които според тях не могат да бъдат подлагани повече на съмнения.

Учените пишат, че първоначалното определяне на останките като принадлежащи на мъж, е разбираемо; по времето, когато е открито погребението, „воинския занаят се е смятал за изключително мъжко занимание“. ДНК-доказателствата обаче категорично сочат друго.

„Простият и категоричен извод е, че имаме индивид, погребан сам и този индивид е без никакво съмнение с доказан женски пол“, пишат авторите. И добавят: „Трябва да се подчертае, че въпреки противоречивите мнения, с които беше прието изследването ни от 2017 година, човешките останки и разположението на другите артефакти в погребението са останали непроменени от разкриването им през 1878 година. Погребаният там човек винаги е носил две Х-хромозоми, дори и това да е било неизвестно преди нашето изследване; обитателят на [гроба] повече никога не следва да бъде определян биологично като мъж“.