Американският изследовател Стивън Тък доказва, че голяма част от населението на древните римски градове Помпей и Херкулан е успяло да избяга след изригването на вулкана Везувий през 79 година. Оцелелите са се преместили и са се заселили в Неапол, твърди Тък. Дълго време властите в Рим не реагират на произшествието и едва след като се формира многобройна община от бежанци, с неголямо желание отделят средства за строежа на жилища.
По време на катаклизма от 79 година не загиват всички жители на градовете Помпей, Херкулан и Стабий; много от тях успяват да избягат навреме. Доказателства в подкрепа на тази хипотеза са описани в статия на археолога Стивън Тък от Университета в Маями, поместена във Forbes. Предстои материалът да бъде публикуван и в списание Analecta Romana. Авторът е работил с хроники от погребаните под пепелта на Везувий градове, както и с документи от други части на Италия, които не са засегнати от изригването. Резултат от работата на Тък е уникална база данни, в която са включени имената на древни римски жители.
Целта, която си поставя авторът, е, да определи броя на оцелелите, както и да установи къде са се преместили и защо са избрали точно тези места, където да продължат живота си.
В основен източник на данни за Стивън Тък се превръщат надписи по сгради и надгробни плочи: в хрониките от древен Рим се споменават само материалните загуби, нанесени от природната стихия и почти липсват сведения за загиналите. Един от малкото писмени източници, целенасочено писани с описание на случилото се през 79 година, са писмата, които Плиний Младши пише до Тацит. Младият политик и писател разказва на приятеля си за изригването на Везувий, на което самият той е свидетел и при което загива прочутият му чичо – Плиний Стари, който необмислено се впуска да изследва това страховито природно явление.
Плиний Стари се отправя към епицентъра на катаклизма начело на корабната ескадра, която е под негово командване. Но когато слиза на брега, „от гъстите изпарения му секва дишането и се запушва дихателния му канал“ – така племенникът описва причините, довели до смъртта на най-значимия енциклопедист от античността.
Плиний Младши описва освен това и огромен облак, който се издигнал над кратера на вулкана, градушката от пепел и камъни, както и земетресението, което предизвикало цунами.
 |
| Смъртта на Плиний Стари |
„В Помпей търсих имена, които принадлежат на хода, живели в града през последните години на съществуването му. Освен това ме интересуваха надписи от места, където оцелелите са търсели да се заселят веднага след 80-та година. Например, в Неапол открих шестима представители от рода на Каниний: тази фамилия се появява по-рано в Херкулан, но никъде другаде не се среща. Най-вероятно те са се преселили точно заради изригването на Везувий“, пише Стивън Тък.
Според изследователя, най-убедително като доказателство може да послужи историята на един от членовете на този род – Марк Каниний Ботрио, чието име е вписано в хрониките на Херкулан. Той се премества в Неапол като бежанец, където и почива – факт, който се потвърждава от надпис на гроба му.
Като още един пример Тък посочва надгробния камък на някой си Корнелий Фуск, който е гражданин на Помпей, впоследствие живял в Неапол, а още по-късно е изпратен в римската провинция Дакия (намирала се приблизително на територията на съвременните Румъния и Сърбия) като командир на преторианците. На надгробния камък е посочена годината на смъртта му – 87. Тък предполага, че и този военен командир се е преселил от Помпей в Неапол след изригването на Везувий.
 |
| Мозайка с надпис "HAVE" пред входа на Къщата на Фавн в Помпей |
Стивън Тък е убеден, че повечето бежанци са се заселили компактно в северната част на Неаполитанския залив и са живели в диаспора, в която са сключвали бракове предимно между представителите ѝ. „Вероятно тези хора са побягнали на север още при първите признаци за изригването или пък по време на катаклизма са се намирали далеч извън градовете“, пояснява Тък.
В същото време обаче, изследователят подчертава, че методът му е ефективен само за изнамирането на достатъчно състоятелни за времето си хора. Да се открият следите на бедняци, чужденци и роби, избягали при изригването на Везувий, е невъзможна задача – за тях просто не съществуват никакви данни.
Тък обръща внимание и на реакцията на римските власти след изригването на Везувий. Ако днес в САЩ, пише той, президентът и губернаторите на отделните щати обявяват незабавно извънредно положение в случай на стихийно бедствие и изпращат спасителни екипи, преди 2000 години римският император изобщо не реагира и бежанците сами търсят къде да се заселят. Едва тогава, когато много хора изведнъж се настаняват на новите места, императорът нарежда да се отделят средства за строежа на жилища в Неапол и Поцуоли.
„С доказателствата, които представям, може да се отговори на въпроса, дали някой е оцелял след изригването на Везувий и къде са се преселили тези хора. Но точният брой на бежанците няма да разберем никога. Да се отговори дори приблизително на този въпрос, е просто нереална за изпълнение задача“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар