Археолози смятат, че са разкрили причината за това, известната Индска цивилизация да просъществува толкова дълго време и да се приспособи към дългите периоди от засушавания, стоварвали се по долината на Инд. Заключенията си специалистите са изложили в статия за списание Current Anthropology.
"За оцеляването на повечето древни цивилизации критично важен фактор е бил достъпа до вода. Когато разберем как тези хора са използвали водата и как са се запасявали с нея ни помага да разберем, как човек се е приспособявал към новите условия и защо в мнозина продължават да се придържат към натуралното земеделие, макар от него да няма нужда", пише Камерън Петри от Кеймбриджския университет (Великобритания).
Индската, или Харапската цивилизация е една от трите, заедно с египетската и шумерската, развили се най-рано. Тя възниква преди около пет хиляди години в долината на река Инд, на границата между съвременните Индия и Пакистан. Достига разцвета си около XXII век пр.н.е. През този период се зараждат системите на междуградска и "международна" търговия, планирането на застрояването на градските територии, санитарните съоръжения и системи. Стандартизират се измервателни и тегловни единици, а влиянието на Харапската цивилизация се разпростира върху целия субконтинент.
След 1900 г. пр.н.е. започва упадъка на цивилизацията в долина на Инд. Учените свързват този процес с промяна в местните климатични условия - заради по-слабите мусони климатът става по-студен и засушаванията по-дълги. От друга страна, получени наскоро данни за климата на Земята за последните десет хиляди години сочат, че климата в Индостан се е променял и на по-ранни етапи, което кара учените да дебатират, как Харапската цивилизация е оцеляла и не е изчезнала по-рано.
Петри и колегите му са решили да изяснят, как цивилизацията в долината на Инд е успявала да преживява по време на сушите. Учените търсят информация в разкопки край бреговете на пресъхналото езеро Котла Дахар, близо до което някога се е намирал един от големите мегаполиси на Харапската цивилизация - град Ракхигари.
Наскоро на това място Петри и екипа му са намерили следи от необичайна система за отглеждане на земеделски култури. Съдейки по намерения материал, жителите на долината на Инд са отглеждали едновременно няколко вида зърнени храни и зеленчукови растения. Това кара учените да предположат, че това е начинът, по който жителите на Ракхигари и "предградията" му са се застраховали срещу последиците от сушите.
След анализа на данните от тези разкопки и сведенията за климата на Индостан от онова време, учените забелязват една обща характеристика за всички градове и поселения на Харапската цивилизация - всички са се разполагали в климатични зони, където сезонът на дъждовете през лятото и зимата са се застъпвали.
Благодарение на това, предполагат учените, земеделците от Ракхигари са могли да понасят периодичните засушавания, тъй като слабата лятна реколта е можело да бъде допълнена с по-сполучливи зимни култури. Съдейки по утайките на дъното на пресъхналото езеро Котла Дахар, учените са достигнали до заключението, че тази тактика е сработвала до около 2200 г. пр.н.е., когато мусоните рязко и за продължителен период са отслабнали.
Находки от стеатитни, керамични и ахатови мъниста (А) и керамика от Харапската цивилизация (В) |
Вкаменелости от ориз (А) и просо (В) |
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар