25 февруари 2019 г.


Археолози смятат, че са разкрили причината за това, известната Индска цивилизация да просъществува толкова дълго време и да се приспособи към дългите периоди от засушавания, стоварвали се по долината на Инд. Заключенията си специалистите са изложили в статия за списание Current Anthropology.

"За оцеляването на повечето древни цивилизации критично важен фактор е бил достъпа до вода. Когато разберем как тези хора са използвали водата и как са се запасявали с нея ни помага да разберем, как човек се е приспособявал към новите условия и защо в мнозина продължават да се придържат към натуралното земеделие, макар от него да няма нужда", пише Камерън Петри от Кеймбриджския университет (Великобритания).

Индската, или Харапската цивилизация е една от трите, заедно с египетската и шумерската, развили се най-рано. Тя възниква преди около пет хиляди години в долината на река Инд, на границата между съвременните Индия и Пакистан. Достига разцвета си около XXII век пр.н.е. През този период се зараждат системите на междуградска и "международна" търговия, планирането на застрояването на градските територии, санитарните съоръжения и системи. Стандартизират се измервателни и тегловни единици, а влиянието на Харапската цивилизация се разпростира върху целия субконтинент.


След 1900 г. пр.н.е. започва упадъка на цивилизацията в долина на Инд. Учените свързват този процес с промяна в местните климатични условия - заради по-слабите мусони климатът става по-студен и засушаванията по-дълги. От друга страна, получени наскоро данни за климата на Земята за последните десет хиляди години сочат, че климата в Индостан се е променял и на по-ранни етапи, което кара учените да дебатират, как Харапската цивилизация е оцеляла и не е изчезнала по-рано.

Петри и колегите му са решили да изяснят, как цивилизацията в долината на Инд е успявала да преживява по време на сушите. Учените търсят информация в разкопки край бреговете на пресъхналото езеро Котла Дахар, близо до което някога се е намирал един от големите мегаполиси на Харапската цивилизация - град Ракхигари.




Наскоро на това място Петри и екипа му са намерили следи от необичайна система за отглеждане на земеделски култури. Съдейки по намерения материал, жителите на долината на Инд са отглеждали едновременно няколко вида зърнени храни и зеленчукови растения. Това кара учените да предположат, че това е начинът, по който жителите на Ракхигари и "предградията" му са се застраховали срещу последиците от сушите.

След анализа на данните от тези разкопки и сведенията за климата на Индостан от онова време, учените забелязват една обща характеристика за всички градове и поселения на Харапската цивилизация - всички са се разполагали в климатични зони, където сезонът на дъждовете през лятото и зимата са се застъпвали.

Благодарение на това, предполагат учените, земеделците от Ракхигари са могли да понасят периодичните засушавания, тъй като слабата лятна реколта е можело да бъде допълнена с по-сполучливи зимни култури. Съдейки по утайките на дъното на пресъхналото езеро Котла Дахар, учените са достигнали до заключението, че тази тактика е сработвала до около 2200 г. пр.н.е., когато мусоните рязко и за продължителен период са отслабнали.

Находки от стеатитни, керамични и ахатови мъниста (А) и керамика от Харапската цивилизация (В)
Количеството на валежите значително е намаляло и не се е връщало към нормалните си нива в продължение на почти триста години, което довело до пресъхването на езерото. Веднага след това, предполагат учените, населението на градовете по крайбрежието му бързо започнало да намалява и накрая напълно ги изоставят.




Вкаменелости от ориз (А) и просо (В)
"Смятаме, че местните жители са започнали да отглеждат цял набор от селскостопански култури не заради промените в климата, а защото са живеели в много разнообразни климатични зони. Това ги е подготвило за климатичните промени в бъдеще и им е позволявало да оцеляват в условия, които обикновено са извън пределите на възможностите за оцеляване при други цивилизации", обобщава Камерън Петри.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...