В наскоро публикуван научен доклад, изследователи от Виенския университет съобщават за „река“ от звезди – звездна струя, проточваща се в космически поток, която покрива по-голяма част от южния небосклон. „Потокът“ е сравнително близо до нас и съдържа най-малко 4000 звезди, които се движат заедно в пространството. Светилата са се формирали преди около 1 милиард години. Благодарение на близостта до Земята, този поток е перфектния случай, чрез който може да се тества разпръскването на звездните купове, чрез което да се измери гравитационното поле на Млечния път. В бъдеще може да се съберат и данни за популациите от екзопланети около такива звезди. Авторите на изследването са анализирали данни, събрани чрез сателита на Европейската космическа агенция (ESA) Gaia.
Млечния път е място, където има много звездни купове – различни както по размер, така и по възраст. Открили сме множество млади клъстери, разположени в молекулярни облаци; по-малко на брой са известните ни звездни купове на средна (по космическите мащаби) възраст, разположени в диска на галактиката ни, а най-малко са старите, масивни клъстери, които се наблюдават в халото на Млечния път. Всички звездни купове, независимо от произхода и възрастта им, са подложени на действието на гравитационните сили в галактиката, а приливните сили повлияват на орбитите им. Като се отчете фактът, че галактиката ни разполага с достатъчно време, гравитационните ѝ сили разпръскват звездните купове, пращайки светилата от тях в безкрайните простори на онова, което наричаме Млечен път.
„Повечето звездни купове в галактичния диск бързо, още след раждането на звездите в тях се разпръскват, защото не съдържат достатъчно светила, за да създадат нужния гравитационен потенциал; казано с други думи, не разполагат с достатъчно „лепило“, което да държи заедно звездите в клъстера. Все пак, дори в нашия „квартал“ има няколко клъстера с достатъчно звездна маса, които остават свързани в продължение на няколкостотин милиона години. Така че, по принцип, подобните, големи, наподобяващи поток останки от клъстери или звездни струпвания, трябва да са също част от диска на галактиката ни“, обяснява Стефан Мейнгаст, водещ автор в изследването, доклад за което е публикуван в списание Astronomy & Astrophysics.
Благодарение на прецизността на измерванията, извършвани от Gaia, авторите на изследването са успели да пресметнат в траекториите на движение на звездите и да създадат 3D модел. Когато детайлно разглеждат разпределението на близки до нас звезди, които се движат заедно, откриват една конкретна група, която до този момент не е регистрирана и не е изследвана. Тези светила са с точно очакваните характеристики, каквито се наблюдават при родени по едно и също време и на едно и също място звезди, но в последствие разпръснати от въздействието на гравитационните сили на Млечния път.
„Идентифицирането на такива звездни потоци е буквално като търсенето на игла в купа сено. Астрономите отдавна наблюдават звездите от новооткрития поток, тъй като той покрива по-голяма част от нощното небе, но едва сега осъзнаваме, че там има „река“ от звездите, които сме гледали; тя е огромна, а освен това „тече“ много близо до Слънцето“, казва Жоао Алвес, съавтор в изследването. „Да се открие нещо, толкова близо до нашия дом, винаги е полезно. Това означава, че звездите няма да са прекалено слаби, нито прекалено замъглени при по-нататъшното им подробно изследване, а за това мечтаят всички астрономи“.
Заради ограниченията в чувствителността на инструментите на Gaia, авторите на изследването са идентифицирали засега само около 200 обекта в „звездната река“. Екстраполирането на данните обаче предполага, че в потока би следвало да има не по-малко от 4000 звезди. Това прави структурата по-масивна от повечето познати ни клъстери в квартала на нашето Слънце. Според авторите на изследването, възрастта на потока е около един милиард години. Това означава, че звездната река вече е завършила четири пълни завъртания около центъра на галактиката – достатъчно време, през което, заради гравитационното взаимодействие с диска на Млечния път, се е формирала подобната на струя структура на някогашния звезден куп.
„Веднага след като проучихме подробно тази конкретна група звезди, разбрахме, че сме намерили онова, което търсим: една структура на милиард години, която подобно на река се простира на стотици парсеци, а за нас, наблюдателите от Земята, заема една трета от нощното небе“, добавя Верена Фюнкранц, съавтор в изследването, която все още е студент във Виенския университет. „Беше незабравимо и вълнуващо да съм част от екипа, направил това откритие“.
Новооткритата „звездна река“ може да се използва като ценна гравитационна сонда, чрез която да се измери по-точно масата на галактиката ни. Бъдещи проучвания на потока може да ни дадат информация за това, как галактиките „получават“ звездите си; можем да тестваме и гравитационното поле на Млечния път и разбира се, заради близкото разположение на структурата, звездите от тази небесна река са чудесни кандидати за търсене на евентуални планетни системи около тях.
В заключение, авторите на изследването пишат, че се надяват в бъдеще, благодарение на данните от Gaia, да може да се открият още такива структури.
0 коментара:
Публикуване на коментар