8 януари 2019 г.


Ново изследване на образци от антична ДНК показва, че чумните епидемии в Европа от XIV век може да са предизвикани от повтарящи се инфекции с щамове на бактерията Yersinia pestis. Търговските пътища, включително и тези, по които са се пренасяли и търгували кожи, може да са допринесли за бързото разпространения на чумата в цяла Европа през Средновековието.

Белодробната и бубонната чума при хората се причинява от бактерията Yersinia pestis. Като болест, чумата се среща в дивата природа и се поддържа в т.нар. „резервоари“, които присъстват и днес на всички континенти, с изключение на Австралия и Западна Европа.

Черната смърт, която бележи пренасянето в Европа на Y. Pestis през 1347 година, представлява едно от най-значимите събития, маркиращи началото на втората чумна пандемия в Средновековието. В периода между 1347 и 1353 година чумата се разпространява като горски пожар навсякъде по Стария континент, като причинява смъртта на до 30% от населението в Европа. След този драматичен период и през следващите 350 години в Европа са регистрирани редица повтарящи се опустошителни случаи на зараза с Y. pestis.

През последните десетилетия различни изследвания се опитват да разберат какъв е произхода на тези огнища на зараза. В резултат на проучванията са се формирали две хипотези. Според едната, след първичното пренасяне на бактерията по време на Черната смърт, в Западна Европа са се формирали един или повече резервоари на Y. pestis, с което се обясняват периодично повтарящите се епидемии.



„Другата хипотеза предполага, че чумата многократно е била пренасяна в Западна Европа от резервоар, намиращ се в Източна Европа/Централна Азия и се е разпространявала  по целия континент посредством търговските пътища и придвижването на хора“, обяснява професор Нилс Стенсет. В продължение на повече от десет години той ръководи Centre for Ecological and Evolutionary Synthesis (CEES) в Университета в Осло и в момента е стратегически съветник във Факултета по математика и естествени науки в същия университет.


В ново изследване на CEES, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, двата хипотетични сценария на пренасяне на бактерията са разгледани посредством изследвания на пет новооткрити древни генома (aDNA) на Y. pestis, извлечени от скелети, открити на различни археологически обекти, разпределени по целия континент – от Средиземноморието на юг (Абадия Сан Салваторе в Италия и Сен Лоран де ла Кабрери във Франция) до Северна Европа (Берген оп Зоом в Холандия и Осло в Норвегия). Древните геноми от Абадия Сан Салваторе и Осло са първите древни ДНК последователности, разчетени от Италия и Норвегия.

За разлика от предишни изследвания, авторите на новото подхождат комплексно, като си поставят за цел да интерпретират всички налични данни за древни геноми от Втората чумна пандемия в техния исторически контекст. В изследването са анализирани общо 126 щама 126 Y. pestis и 15 древни генома. Пет от единадесетте древни ДНК-проби, датиращи от Втората чумна пандемия, са от първично пренесената в Европа Y. pestis по време на Черната смърт.



Тези древни ДНК-проби са изолирани от скелетни останки от Абадия Сан Салваторе (Италия), Сен Лоран де ла Кабрери (Франция), Барселона (Испания), Лондон (Великобритания) и Осло (Норвегия). Интересното е, че всички древни геноми са идентични, с изключение на този от пробата от Абадия Сан Салваторе, в която авторите на изследването откриват две допълнителни точкови мутации.


Изследване на историческите данни, източници и други документи, разкриващи търговските контакти от този период, извършено от авторите на разработката, установяват, че в Абадия Сан Салваторе големият процент от жертвите на епидемията са в рамките на четири месеца – от края на юни до началото на септември 1348 година. Амин Намучи и колегите ѝ от CEES пишат в доклада си, че двете допълнителни точкови мутации в генома, са придобити посредством дълга верига на предаване на заразата в Италия, а не са се появили в нововъзникнал местен резервоар в дивата природа. Що се отнася до aDNA от Осло, авторите са установили, че тя също най-вероятно е от 1348 година. Това е в съответствие с историческите, археологическите и данните от радиовъглеродно датиране, описани в научната статия.

Произходът на Черната смърт си остава все така ненапълно изяснен, но авторите на статията излизат с нова хипотеза. Тя свързва появата на епидемията с пристигането на значителни по обем и разнообразие товари от кожи в пристанищата на Черно море. Животинските кожи започват да пристигат около 1340 година по търговските пътища, водещи началото си от Сарай Бату.

През същия период, благодарение на завоеванията на Златната орда е създаден нов континентален търговски маршрут, свързващ столицата им Сарай Бату, Тана и Кафа (Феодосия), отбелязват Амин Намучи и колегите ѝ. Златната орда е изначално монголски, а впоследствие – тюркизирано ханство, което възниква през XIII век и владее северозападния сектор от земите под властта на Монголската империя. Кримското ханство и Казахското ханство – последните останки от Златната орда, оцеляват съответно до 1783 и 1847 година.



Непосредствено след края на периода на Черната смърт, авторите на изследването потвърждават избухването на т.нар. pestis secunda зараза, която се разпространява между 1357 и 1366 година. „Групата от aDNA, която принадлежи към pestis secunda, включва проби от Лондон, град Болгар в Татарстан, Русия и новопоявилите се две aDNA от Берген оп Зоом в Холандия. Четири точкови мутации разделят групата на aDNA от периода на Черната смърт, спрямо тези, които принадлежат на pestis secunda. „Подкрепени с исторически данни, ние стигаме до заключението, че pestis secunda може да е резултат от пренасянето на Y. pestis по търговските пътища, по които Ханзейската лига доставя в Западна Европа животински кожи от Новгород (Русия)“, подчертава Намучи.


Като цяло, заключенията на учените, извършили новото изследване с отчитане на данните от всички предишни и новоразчетени aDNA на Y. pestis в техния исторически контекст, представляват допълнителни доказателства в подкрепа на тезата, че повторните чумни епидемии в периода на Втората чумна пандемия, са резултат от многократно повтарящи се привнасяния на Y. pestis в Европа от резервоар, намиращ се в Източна Европа/Централна Азия. Резултатите се съгласуват с предишни проучвания, които се основават предимно на екологични доказателствени материали.

Без съмнение, търговските пътища, в това число и тези за търговия с животински кожи, както и придвижването на отделни хора, са допринесли за бързото разпространение на чумата из цяла Европа през средните векове.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...