Промените в климата са имали потенциала да влияят върху развитието на древните цивилизации, като са стимулирали миграционните процеси и изменения в стратегиите за отглеждане на хранителни продукти. Същите проблеми са актуални и днес, когато се опитваме да изградим стратегии за справянето с настоящите климатични промени в условията на съвременната цивилизация.
В статия, публикувана в специален брой на Climate of the Past под заглавие „4,2 ka BP climatic event“, е изнесена богата информация за измененията в обемите на валежите в северозападната част на Южна Азия през критичен период от време – между 5400 и 3000 г. пр.н.е. Данните се базират на изследване върху т.нар. извадка 63КА – ядрото на морските отлагания, взети от регион близо до делтата на река Инд. В тези седименти се съдържа важна и много любопитна информация за промените в руслото на реката в далечното минало и за дълбочината на стратификация на океанското дъно.
Отлаганията, донесени от река Инд, са в пряка зависимост от количествата на валежите през летния сезон. Дълбочината, на която е ставало смесването им с океанските отлагания, пък може да предостави информация за силата на ветровете и изпаренията над Арабско море през зимния сезон, които от своя страна са в корелация с валежите над Северозападна Индия през зимата. За да се проследят съответните промени в солеността и температурата, авторите на изследването са използвали три специфични вида фораминифери – планктон с ясно изразени екологични ниши. Чрез измерване на изотопите на кислорода от вкаменелостите на фораминиферите, експертите могат да съдят за силата на летните и зимните мусони.
През 2003 година разработките по проби от морското ядро привлякоха голямо внимание към себе си, защото учените успяха да свържат рязкото понижение на нивата на летните мусонни дъждове, случило се преди около 4200 години, с културните трансформации на харапската цивилизация, развила се по долината на Инд и чиято фаза на урбанизация обхваща периода отпреди 4000 – 5500 години.
Професор Майкъл Щаубвасер от Университета в Кьолн, който е водещ автор на доклада от 2003 година и съавтор в най-новите изследвания, запазва проби от това ядро в продължение на повече от 20 години. „Винаги сме смятали, че в тези проби може да има и още информация, която да получим. Сега установяваме, че от тях можем да проследим обемите не само на летните, но и на зимните валежи“.
Новите резултати открояват 200-годишен период – преди между 4500 и 4300 години – през който се наблюдават необичайно силни валежи през зимата. Веднага след това и летните, и зимните валежи рязко намаляват и това засушаване продължава до преди около 4100 години.
„Хората напълно зависим от постоянния достъп до вода. Вероятността преди 4100 години да се е случило едновременно намаляване на валежите през лятото и зимата, коренно е променило картината на целогодишната наличност на вода в този регион. Особено важна е промяната в зимните валежи, които от обилни стават изключително редки, а в съчетание с летните мусонни дъждове, които също намаляват като обеми, е имало драматични последици за хората, населявали региона“, пише Алена Гийше, която е водещ автор в новата публикация и е кандидат за докторска степен по естествени науки в Университета в Кеймбридж.
Климатичните промени от този период съвпадат с времето на големи културни промени в цивилизацията по поречието на Инд. Кулминацията на тези процеси е деурбанизацията на региона, която се е случила преди около 3900 години. „Тази находка има важни следствия, касаещи разбиранията ни за цивилизацията по долината на Инд и най-вече, за интерпретацията на промените в селищното устройство и стратегията за отглеждане на храни. Имало е ясен спад в населението на големите урбанизирани центрове, но в същото време се наблюдава и увеличение на броя на по-малките селища, зародили се в районите с по-обилни летни мусонни валежи на изток, което предполага, че популациите са се адаптирали към променящите се условия в климата“, обяснява д-р Камерън Петри, съавтор в изследването и преподавател по археология в Университета в Кеймбридж.
Новите резултати са особено интересни, защото от едно и също седиментно ядро позволяват да се извлекат данни и за двата режима на валежи. „Това е уникално ядро, тъй като утаечните слоеве са ламинарни и не са нарушени от смесването на организми (биотурбация). Пробите имат подробни радиовъглеродни датировки на хронологията и тъй като отклоненията, както за летните, така и за зимните валежи са „записани“ в едни и същи проби, относителните моменти на настъпването им могат да се определят с голяма степен на сигурност“, казва в заключение проф. Дейвид Ходъл, съавтор в изследването и професор по геология в Университета в Кеймбридж.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар