18 януари 2019 г.


От хиляди реклами ни заливат потоци информация за чудодейните свойства на минералите, включени в състава на шампоани, балсами, лосиони, дезодоранти и всякакъв род козметика. Красивите лица от екрана уверяват, че аквамаринът ще направи косите бляскави, перлите ще им предадат мекота, а шунгитът ще прогони от организма ни токсините.
Казано съвсем кратко, всичко това е лъжа. Малко по-подробно обяснение от гледна точка на минералогията, как рекламите за козметика ни пробутват "натурални минерални заблуди”.

аквамарин
Диаманти, аквамарин, рубин, турмалин, кристали... За обикновения човек тези камъни попадат в една обща категория – скъпоценни. В крайна сметка точно тази връзка диктува на маркетинговите  босове идеята, че е добре да се използва споменаването им в реклами на шампоани, които “ще направят косата ви бляскава и красива”. Минералог обаче ще види други признаци, които правят тези минерали сходни: те са прозрачни, много твърди и практически не се разтварят във вода.

турмалин
Ако се стрият, прахът им не може по нищо да се различи от праха на кое да е друго прозрачно вещество, като например обикновено стъкло. Той е бял и матиран, като пудра, от което следва, че няма как “да предаде блясък на косата ви”. Частиците от тези минерали са неразтворими във вода и няма как да повлияят химически на косите. А в частния случай с аквамарина – добре, че е неразтворим, защото този минерал е разновидност на берила и съдържа елемента берилий (един от случаите, в които химически елемент е наречен по името на минерала, в който се среща), който пък в свободната си форма е много токсичен за човек.




рубин
Единственото въздействие, което частиците от упоменатите минерали могат да предизвикат е абразивно, тоест – нещо като шкурка. Казват, че пилинга е полезен за кожата, но по отношение ползите за косите ви, съмненията клонят към 100-процентови.



Перлена мида с формирана в нея
перла
Перли. Още една съставка, която – според рекламите – трябва да придаде на косата красота и здраве поради “очевидната” причина, че перлите сами по себе си са красиви и загадъчно бляскави с копринения си вид. Обаче, тайната на “копринения” блясък на перлите се крие не в химическия им състав, а във взаимното разположение на микрокристалите арагонит. Арагонит е калциев карбонат. От него са изградени коралите, варовиковите скали, яйчената черупка и… котления камък. Точно така – арагонитът е една от солите, получаващи се при изпаряване на “твърди води”.

арагонит
Всяка перла е образувана от множество тънки, концентрични арагонитови пластини, насложени една върху друга слой по слой. Помежду си слоевете “са циментирани” от белтъка конхиолин. Паралелното разположение на кристалите арагонит в слоевете обуславя особеният блясък на перлите. Наричаме го още седефен блясък и ни напомня на блясъка на коприната. Интерференцията на светлината при преминаването ѝ през многото кристали, придава на перлите преливането на цветове.

селенит
Коприненият блясък е присъщ и на такива влакнести минерали като селенита (разновидност на гипса) и различните видове азбест. Защо, обаче, маркетолозите не искат да произвеждат шампоан с гипсова разновидност или с азбест? Разбира се, че знаят, че азбестът е вреден, а гипсът се използва за шпакловки и фиксиране на строшени крайници. Кой ще иска да си купи такива шампоани?

азбест
Усещането за “копринена нежност и блясък” при селенита и азбеста идва от това, че са агрегати от тънки, гладки, паралелно ориентирани прозрачни тръбички, които разсейват светлината по особен начин. Тайната на “здравата и блестяща” коса се крие в абсолютно същото и може сами да се убедите. Просто сравнете външния вид на вчесана и подредена коса с този на рошавата.






шунгит
Шунгит. Камъкът загадка и неговите чудодейни свойства. Има ли някой, който да не е чувал за него? Мехлеми с този минерал може да се намерят във всяка “реномирана” хомеопатична аптека. Има едно доказано чудодейно свойство – без никакво съмнение качва цената на обикновен вазелин, към който е добавен, до космически висоти.

Няма да се спираме на мистичните му свойства от вида “пречистване на аурата, изглаждане на кармата и защита против уроки”. Това, което може да се провери по емпиричен път е способността му да абсорбира, на която – според твърденията за лековитите му свойства – се приписва възможността да извлича “извън организма всички токсини” и “да унищожава патогенни микроорганизми”. За целта първо да уточним какво представлява.
графит

Шунгитът представлява продукт на метаморфизъм, тоест, въздействието на повишени температури и налягане върху органични останки, кал, дървесина и т.н. В поредицата от преобразования на органичните  вещества, той заема междинното място между антрацита и графита. От това съвсем логично следва, че и свойствата му ще са нещо средно между свойствата на тези две вещества. При нито едно от тях обаче, не са наблюдавани антимикробни свойства.

Графитът на практика не може да абсорбира каквото и да е, а антрацита (каменните въглища) има известни свойства да абсорбира. Но далеч отстъпва на способността на дървените въглища, да не говорим за медицински активния въглен.

антрацит (каменни въглища)
С други думи, шунгитът като абсорбиращи свойства ще е по-малко ефективен и от каменните въглища. Използва се предимно в очистителни съоръжения, но не бързайте да се радвате, че все пак има пречистващи свойства. Прибягват до употребата му само ако наблизо има големи находища от него. Масово за пречиствателините съоръжения се ползват керамзит, чакъл и дори пластмаси. Работата не опира до абсорбиращите му свойства, а в това, че шунгитът поне не замърсява допълнително пречистваните води.
Подобно на каменните въглища, в металургията използват шунгит в окислително-възстановителните процеси, но тъй като в него се съдържат значителни количества кварц, ползват го и като флюс. Шунгитът се използва за декоративни цели – от облицовка за интериора на домовете, до скулптури и различни украшения. Полираният шунгит има смолисто-черен цвят с благороден блясък и това е безспорно красиво за окото.

Ако наистина имате нужда от ефективно средство за абсорбиране на “токсините” от тялото ви, то най-добре е да се използват доказани в практиката препарати, като активния въглен, например.

перлит
Перлит. Това вече е отделна история на световно известна марка, която рекламира дезодорантите си с уникалното им свойство, дължащо се на включения в тях перлит, да ви избавят от потта.

Първо, да направим уточнение, че такъв минерал няма да намерите в нито един справочник по минералогия, защото перлитът е скала. А между скала и минерал, сходството е като между автомобил и лявата му задна гума, например. Скалата е сбор от множество минерални зърна, най-често – различни. Та, перлитът е скала, съставена предимно от особен вид вулканично стъкло. Особеното на това вулканично стъкло е, че заради високата наситеност с водни пари в изходната магма, има чудновата концентрично-сферична форма. В резултат на това, от скалата се отронват сферични фрагменти вулканично стъкло, които по форма наподобяват перла (фр. perle).

каолинит
И все пак, нали не смятате, че производителите на дезодоранти са натъпкали продуктите си с фино стрито стъкло? В една от рекламните статии се казва, че е използван “хидратиран перлит”. Това вече е друго – при хидратацията перлита се замества с полимерна смес, чийто основен компонент се явява глинестият минерал каолинит.
Каолинитът не дразни кожата и наистина притежава свойството да абсорбира. Е, какво като са излъгали за минерала, ще каже някой. Важното е, че има ефективна съставка, която е с абсорбиращи свойства и следователно работи. Да, ама не.
Първо, каолинитът далеч не е най-доброто абсорбиращо средство. Много по-добър е да речем монтморилонитът, който обаче се образува от съвършено други скали. И второ, самата идея да се използват глинести минерали е малко странна.

Очевидно, този “хидратиран перлит” трябва да попива всичката пот от повърхността на кожата, върху която е нанесен и така да не позволява на дрехите да се появяват мокри петна. За никого не е тайна, че при намокряне глините набъбват, а при изсъхване се свиват, оставяйки дълбоки следи в пресъхналите локви. Глините с добра абсорбираща способност при намокряне може да увеличат обема си десетки пъти.



А сега си представете следната картинка: глината, нанесена с дезодоранта под мишницата, абсорбира в себе си голямо количество пот, набъбва, става на топчета и започва да се сипе, защото едновременно с това и съхне. Харесва ли ви? Всъщност, дори и да присъства в дезодорантите, обявената от производителя съставка е в “изчезващо малки” количества, за да не оставя бели петна по дрехите. С потта продължава да се справя стандартния химически агент, който потиска работата на потоотделящите жлези. Няма чудо, няма магия – проста химия.


Списъкът на маркетинговите приказки е много дълъг. Ще е нужно десетилетие, за да се опишат всички органични добавки, които са “добавени в новия продукт, за да стане по-добър от предишния”. На практика, в голямата част от случаите става дума за същият принцип, до който маркетолозите прибягват с използването на минералните добавки. Тоест – никакъв, или просто свързване на подсъзнателни възприятия у хората – щом нещо е скъпоценен камък, добавиш ли го в друго нещо, било то и обикновен сапун, сапунът изведнъж се превръща в “скъпоценен”. Или пък протеините и коприната, добавени в шампоана, които трябва да проникнат в дълбочина в косъма и да го заздравят и да стане копринено мека косата... И никой не се замисля, че коприната не се разтваря във вода, а сурово отделената от жлезите на копринените буби субстанция по същество е лепило.

Компонентите, които наистина действат в шампоани, кремове и козметиката като цяло, по принцип са все едни и същи, без значение от марката и цената на продуктите ѝ. В козметичната индустрия не могат да се похвалят с всекидневни революционни и иновационни открития. Пътят до такива постижения е дълъг и иска много работа, а резултатите от истинските иновативните постижения се нуждаят от още по-продължителни проверки.



Производителите обаче трябва да продават стоката си, а за целта трябва да убедят купувачите, че точно техният продукт е “уникален, изключителен” и т.н. Затова маркетолозите прибягват до измислянето на хартия на “революционни и иновационни” добавки, като много често им се налага да измислят все нови и нови “допълнения”, които задължително имат фантастични свойства. Сами разбирате, че такива “открития” нямат никаква научна стойност, но пък са в състояние да увеличат цената на продуктите, било то само с 2%.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...