27 декември 2018 г.


Мнозина днес смятат, че концепцията за закусвалните, полуфабрикатите и изобщо бързото хранене е резултат от съвременните условия на живот – претовареният работен график на едни и желанието за бързи печалби на други. Историческите данни обаче показват, че такива аналози на индустрията за бързото хранене се срещат често в древна Гърция и Рим.

В древен Рим, например, по-бедните слоеве от населението, когато са искали да хапнат нещо топло, са посещавали най-близката термополия – нещо, което днес бихме нарекли „точка“ за бързо хранене (или закусвалня), където може да си купиш бързо приготвена, топла и на достъпни цени храна.


Думата термополия е съчетание от две други гръцки думи и в буквален превод означава „място, където се продават топли храни и напитки“. И тъй като терминът, който описва онова, което днес е прието да се нарича „термополия“, е заимстван, в древен Рим е използван по-рядко.


Археологическите разкопки показват, че термополиите са представлявали относително малки помещения с големи плотове, изнесени навън. В някои от тях е имало и маси, където желаещите е можело да седнат, за да се нахранят, но като цяло основната цел на тези „ресторанти“ е била продажбата на храна „за вкъщи“.



Историци, специализирали се в изучаване на хранителните навици и бита на древните римляни, са убедени, че и римляните, както и съвременните хора, не са разполагали с достатъчно време, но най-вече финансово не са можели да си позволят сами да си приготвят храна у дома (печенето на хляб, варенето и т.н. на ястия изискват както време, така и кухненско оборудване, което не всяко семейство е можело да си позволи). Затова и по-бедните жители на Вечния град са разчитали на пекарните за хлебните изделия и на термополиите – заведенията за бързо хранене.


Когато са успявали все пак да си набавят продукти, бедняците, които не са разполагали с кухни в дома си, са можели да ги занесат в някоя пекарна, където ястията да бъдат приготвени в пещите. В менюто на римляните от тези слоеве са присъствали риба, месо, сирена, леща, мед, ядки и сушени плодове, а доста често са употребявали и греяно вино.


Интериорът на термополиите е различен, точно както и съвременните ресторанти не си приличат един с друг. Някои от тях са изглеждали по-изискано и са разполагали със „зали за хранене“, нерядко декорирани с различни елементи по стените и таваните. Но в голямата си част концепцията винаги е била насочена към продажбата на храна за консумация извън заведението.


В термополия обикновено са изграждани плотове с няколко големи вградени теракотени съдове (dolium), в които се държат топли вече готовите ястия или се подгрява вино. На клиентите топлата храна е сервирана в малки глинени купи.



И от историческите документи, както и от археологическите разкопки става ясно, че термополиите са били широко разпространени в Древен Рим. Например, преди катастрофалното избухване на вулкана Везувий да унищожи Помпей, в града е имало около 150 такива „заведения за бързо хранене“.


Мери Биърд, преподавател по класическа история в университета в Кеймбридж, разказва за хранителните навици на жителите на Помпей: „Най-добрият начин да се разчупи диетата от хляб, сирене и плодове, които всекидневно са консумирали обитателите на малките домове и дребните занаятчии, които са разполагали само с ограничени или никакви възможности да приготвят сами някаква по-различна храна, е било „да се хапне нещо навън“. В Помпей виждаме една добре развита култура на евтини „кафенета, барове“, кръчми и термополии, които са строени по най-оживените места, за да привличат клиенти от уличния трафик, без значение колко заможни са преминаващите.
Каменните плотове на термополиите с големите теракотени съдове за храна, са навсякъде, удобно гледащи към улиците. Те създават един много своеобразен „хранителен пейзаж“ на целия Помпей“, пише проф. Биърд.


Изненадващо (или може би закономерно), заведенията за бързо хранене от този тип в древен Рим обикновено са се ползвали с лоша репутация, защото често са служели като места, където се събират всевъзможни пройдохи, комарджии и алкохолици. По-заможните римляни са се отнасяли с презрение към тези заведения и са ги критикували, но от време навреме и те са си поръчвали нещо за хапване „на крак“.


Лошата репутация, с която термополиите постепенно се сдобиват, довеждат до там, че по времето на император Клавдий много такива заведения са затворени, заради натрупаното в общественото мнение недоволство.



По време на разкопките на Херкуланум, другият разрушен от изригването на Везувий град, археолозите откриват, че и в този значително по-малък от Помпей полис, заведенията за бързо хранене също са били доста популярни.


В крайна сметка, римляните, които не са смятали термополиите за достатъчно изискано място, където „да изпият чаша чай“ или просто са искали „по-специално обслужване и храна“, са избирали таверните. В една таверна (taberna) посетителите са можели да проведат разговор по бизнес, пътниците да намерят подслон, за да пренощуват, и разбира се, да се нахранят с готвена храна и пресен хляб, които обилно да полеят с вино.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...