8 юли 2016 г.

снимка: NASA
Космическият телескоп “Хъбъл” е заснел нова, спираща дъха снимка на добре познатата Ракообразна мъглявина. Новият кадър надниква дълбоко в недрата на мъглявината, разкривайки останките на една от най-добре проучените и отдавна известни на човечеството свръхнови звезди. Централната част на мъглявината е източника на пулсиращи цунамита от радиация и високоенергийни частици, попаднали в лудешки танц на мощните магнитни полета. 

В самия център на Ракообразната мъглявина се намира неутронна звезда. Тя е приблизително с масата на Слънцето, но си представете всичко това уплътнено до размери от няколко километра в диаметър. Неутронното чудовище извършва 30 оборота в секунда и в лудешкото си въртене излъчва в околното пространство енергийни лъчи, които го правят да изглежда за наблюдателя като бясно пулсиращ ад.

При заснемането на новото изображение специалистите от NASA са фокусирали “Хъбъл” върху региона в близост до неутронната звезда (дясната от двете ярки звезди в центъра на снимката). В кадъра са уловени разширяващите се, разпокъсани нишковидни отломки около звездата. Телескопът е успял да запечата сложните плетеници от нажежен газ, показани в червено, които образуват впечатляващи “въртопи”. Вътре в тази обвивка от горещи газове се вижда призрачното синьо сияние, дължащо се на електроните, движещи се със скорости близки до светлинната в силните магнитни полета, породени от раздробеното ядро на звездата.

Неутронните звезди са нагледен пример за екстремни физически процеси и невъобразимите процеси, които могат да протичат във Вселената. Светлите струи, които се виждат в централната част на изображението, са газове, ускорявани от звездата до скорост почти половината от скоростта на светлината. Породени са от ударната вълна, предизвиквана от въздействието на неутронната звезда, която превръща всичко в един високоскоростен звезден вятър от изключително заредени енергийни частици.

Когато за пръв път през 1968 година е установена от астрономите “сигнатурата” на пулсиращата радиация, специалистите разбират, че са открили нов тип космически обекти. Днес астрофизиците знаят, че това е “архетип” от един вид останките от свръхнови звезди, които се наричат пулсари, или бързо въртящи се неутронни звезди. За специалистите пусларите служат по същия начин, по който морските фарове помагат на моряците. С тяхна помощ се извършват множество изчисления, в това число и относно гравитационните вълни.

Ракообразната мъглявина се намира на 6500 светлинни години от нас, по посока на съзвездието Бик. Може да се наблюдава с любителски телескопи. За пръв път през 1054 година китайски астрономи описват наблюденията си на този красив феномен в нощното небе.

0 коментара:

Публикуване на коментар