Акадската империя, първата единна държава в Шумер, внезапно се разпада и прекратява съществуването си преди 4200 години заради много голяма суша и прашни бури, които лишават градовете ѝ от водните им запаси. До този извод достигат климатолози. Статия за изследването си те са публикували в списание PNAS.
"Отдавна съществуват предположения, че по това време се е случила климатична катастрофа, която погубва едновременно не само шумерите, но и дрвеноиндийската и египетската цивилизации. Доказателства за това, освен няколко противоречиви и нееднозначни находки от бреговете на Червено море и Омаснкия залив, просто ни липсваха“, пишат Стейси Каролайн от Оксфордския университет и колегите ѝ от екипа, автор на новото изследване.
Шумерска Месопотамия, заедно с Древен Египет и градовете-държави, развили се в долината на река Инд, претендира да е една от трите най-стари цивилизации на Земята. Възниква преди около шест хиляди години под формата на голям брой отделни градове-държави, които търгуват помежду си, но не рядко и воюват един срещу друг.
Някъде около средата на третото хилядолетие преди нова ера легендарният Саргон Велики завладява всички шумерски „полиси“ и ги обединява в Акадската империя. Саргон Акадски създава общи закони, правила за търговия, които важат в цялата империя и изобщо, всички други основни структури и правила, характерни за съвременните цивилизации. И въпреки това, смятаната за една от най-могъщите „свръхдържави“ за времето си, се разпада за по-малко от 200 години след формирането си, а столицата ѝ – Акад – изчезва безследно.
Причините, довели до разпадането на империята, си остават предмет на дискусии в средите на историците. Част от тях смятат, че старите знатни родове от градовете-държави в Месопотамия не приемат централизирането на властта и водят активна борба срещу Саргон и неговите наследници. Други историци пък свързват упадъка на империята с нахлуването на номадите гутеи, които извършват постоянни набези и опустошават земите на империята и подкопават авторитета на владетеля.
Наскоро някои историци, както и климатолози и геолози, започнаха да лансират хипотезата, че за колапса на Шумерската цивилизация вината следва да се търси не толкова в човешкия фактор, колкото в климатичните условия. Това предположение се базира на факта, че при разкопки в съседна Сирия е установено, че някъде около 2200 г. пр.н.е. в Близкия Изток започва голямо засушаване. Сушата е с такива мащаби, че унищожава всички големи градове в региона.
Стейси Каролайн и колегите ѝ откриват първите еднозначни доказателства, че това наистина се е случило по този начин; доказателствата са открити при изучаване на сталактити, формирали се в течение на последните пет хиляди години в пещерата Гол-и-Зард, намираща се близо до град Демавенд в Северен Иран.
Тези каменни формирования се състоят от своеобразни „годишни кръгове“, чиято дебелина, химичен състав и състава на изотопите, пряко свидетелстват за това, колко вода е постъпвала в пещерата през различните епохи на израстването на сталактитите. Съответно, могат да бъдат използвани като своеобразна климатична „летопис“, в която са отразени колебанията в температурата и обема на валежите в продължение на много дълги периоди от време.
От своя страна, Гол-и-Зард се е намирала съвсем близо до северните региони на Акадската империя и е получавала приблизително същите по обем валежи, каквито и земите, владени от наследниците на Саргон Велики. Това позволява на учените да реконструират с голяма точност климатичните условия по времето, когато империята рухва.
Оказва се, че първата свръхдържава в Месопотамия наистина е станала жертва на климата: приблизително преди 4,26 хиляди години нарастването на сталактитите рязко се забавя. За учените това без никакво съмнение означава, че внезапно и рязко са намелели валежите в региона. Засушаването е продължило повече от триста години, което точно съвпада с началото на новото възраждане на Месопотамия и появата на Вавилон.
Едновременно с това, учените са отчели аналогично покачване на дела на магнезий и калций в „годишните кръгове“ на сталактитите. Това показва, че е имало мощни прашни бури, които са внесли в пещерата огромни количества пясък. Подобни катаклизми също са допринесли и ускорили разпадането на Акадската цивилизация, защото са лишили земеделците от възможността да отглеждат нормални реколти, независимо, че са разполагали с добре развита напоителна система от резервоари и канали за отвеждане на водата до нивите с посеви.
Интересното е, че аналогично засушаване и прашни бури са се случили в историята на Месопотамия и по-рано – някъде преди около 4,5 хиляди години. Тяхната продължителност е по-кратка – само около един век – но е много вероятно да са способствали за отслабването на градовете-държави и така да трасират пътя за завоеванията на Саргон Велики и установяване на империята. По ирония на съдбата, същите климатични условия – нов „сезон на прашните бури“ – само няколко века по-късно слагат край на Акадската империя, пишат в заключение климатолозите.
0 коментара:
Публикуване на коментар