Професор Майк Паркър Пиърсън от Университетския колеж в Лондон и професор Андрю Чембърлейн от Манчестърския университет достигат до извода, че каменните цилиндри с неясно предназначение, открити преди почти 130 години в неолитно погребение, са служели на праисторическите хора като средства за измервания.
Наричат ги „барабаните от Фолктън“. През 1889 година английският свещеник и археолог Уилям Грийнуел разкопава древно погребение край селцето Фолктън в Северен Йоркшър. Погребението е датирано от периода 2600 – 2000 г. пр.н.е. В могилата са открити останките на няколко души, сред които малко дете, а заедно с тях и странните „барабани“.
Тези „барабани“ са три не много големи цилиндрични тела, издялани от варовикови късове. Покрити са със стилизирани изображения на лица и геометрични орнаменти. В други неолитни археологически обекти из цяла Европа не са откривани подобни предмети. Наскоро обаче, такъв „барабан“ е открит при разкопките на древен обект край село Лавант в Съсекс. Сега „барабаните от Фолктън“ са собственост на Британския музей, откъдето временно са ги предали на изложбения център в Стоунхендж, където могат да се видят от посетителите.
Повечето изследователи са склонни да приемат хипотезата, че „барабаните“ са имали чисто декоративна функция.
Пиърсън и Чеймбърлейн обаче забелязват, че обиколката на окръжността на „барабаните“ винаги е кратна на 0,322 метра. Двамата професори изказват предположението, че тази дължина е била нещо като „стандартна измервателна единица“ в неолитна Англия. Учените са я нарекли условно „дълъг фут“. Вероятно с помощта на „барабаните“ древните са извършвали нужните им измервания по време на планирането и строежа на такива съоръжения, като Стоунхендж, например.
Пиърсън и Чеймбърлейн са установили, че ако около най-малкият от „барабаните“ се навият 10 намотки въже, дължината му ще е 3,22 метра, т.е. 10 „дълги фута“. Същата дължина се постига, ако около средния „барабан“ се направят 9 намотки, или около най-големия и „барабана от Лавант“ се направят 8 намотки.
Професор Чембърлейн е убеден, че „барабаните“ са използвани като „портативни“ измервателни инструменти. Около тях или са навивали въже, или просто са ги търкаляли по протежение на линията, която е трябвало да се измери.
Изводите си двамата професори са изложили в статия за British Journal for the History of Mathematics.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар