Някои от най-старите пещерни рисунки в света подсказват доколко праисторическите хора са развивали познанията си за астрономическите явления и обекти. Това твърди ново изследване на учени от университетите в Единбург и Кент.
Скалните рисунки в пещерите, откривани из цяла Европа, не са само изображения на диви животни и ловни сцени, както се смята. Всъщност, животните са символи, пресъздаващи съзвездия в нощното небе, а праисторическите хора са ги използвали за да определят цикличността в астрономическите явления, които са наблюдавали или за да „запишат“ събития, като падането на комети. Това са заключения от ново изследване, фокусирано върху анализ на изкуството от праисторическата епоха.
Анализите достигат до извода, че може би преди 40 000 години хората са изработвали свои си начини да отчитат времевите интервали и постепенно са натрупали познания за това, как звездите променят местоположението си в продължение на хиляди години. Подобни изводи подсказват, че праисторическите хора са се досещали за ефекта, дължащ се на либрацията на земната ос. Откриването на това явление, което наричаме световна прецесия, обаче е заслуга на древногръцките учени.
Проучването твърди още, че някъде около времето, когато изчезват неандерталците и вероятно преди в териториите на Западна Европа трайно да се заселят представителите на съвременния човек, хората, живели по тези места са можели да определят дати в диапазон около 250 години.
Казано по-просто, откритията на екипа, провел сравнителния анализ сочат, че прозренията на праисторическите хора за астрономическите явления са били далеч по-големи, отколкото се приема. Техните познания може да са им помогнали в навигацията в откритите морски простори, което пък означава, че трябва да преосмислим разбиранията си, касаещи миграционните процеси в праисторическо време.
Изследователи от университетите в Единбург и Кент са анализирали детайли палеолитно и неолитно изкуство, пресъздаващи животински символи. Находките, обект на анализа, са открити на територията на съвременна Турция, Испания, Франция и Германия. Учените достигат до извода, че всички от анализираните обекти използват за „запазване на информация за датите“ един и същ метод, основан на „развита система от астрономични разбирания“, въпреки че образците от праисторическо изкуство са разделени във времето от десетки хиляди години.
 |
| Монолит от Гьобекли тепе, за който се твърди, че е съхранил "спомена" за сблъсък на комета със Земята, случил се около 11 000 г. пр.н.е. |
Учените освен това внасят детайли в по-ранните констатации от проучване на сцените, гравирани върху каменните монолити на Гьобекли тепе. Според лансираната преди време хипотеза, най-древният храмов комплекс, който се намира на територията на съвременна Турция, е паметник, целящ да запази за поколенията сведения за падането на комета на Земята. Учените, лансирали тази хипотеза, предполагат, че грандиозният катаклизъм се е случил преди около 13 000 години и е предизвикал малката ледникова епоха, която определяме като късен дриас.
В новото изследване учените се опитват да „декодират“ и вероятно една от най-познатите от праисторическите скални рисунки от пещерата Ласко във Франция. Често наричат тази сцена „летящия човек от Ласко“ и на нея са изобразени умиращ мъж и няколко животни. Според изследването, това може да е „запечатан“ спомен за още един сблъсък на планетата ни с комета, случил се преди около 15 200 години.
Екипът, извършил анализа, търси потвърждение на констатациите си, като сравнява възрастта на множество образци от праисторическо изкуство – за която се съди по химическото датиране на използваните бои – с позициите на звездите в небосвода, които се определят с помощта на прецизен астрономически софтуер.
 |
| Най-старата зооморфна статуетка, изработена от бивна на мамут. Човекът-лъв от пещерата Щадел, Холенщайн |
Най-древната зооморфна скулптура – издяланата от бивна на мамут фигурка на човек-лъв, открита в пещерата Щадел в масив Холенщайн (Германия), датираща от около 38 000 г. пр.н.е., също пасва на тази древна система за отчитане на времето, твърдят учените в новото изследване.
Цялото изследване е публикувано в Athens Journal of History.
Водещият автор в изследването, д-р Мартин Суитман от Университета в Единбург, казва: „Праисторическото пещерно изкуство подсказва, че хората са разполагали с напреднали представи за картината на нощното небе, такава, каквато са я виждали в периода, белязан от последната ледникова епоха. По интелект те едва ли са били по-различни от съвременния човек. Онова, което установяваме, подкрепя теорията за многобройни случаи на сблъскване на комети със Земята, случили се в периода на човешката еволюция. Изводите ни може да се окажат революционни за разбиранията ни за праисторическите популации“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар