Когато четем за чудесата, които твори съвременната медицина, когато ни заливат всевъзможни вариации на тема здравословно хранене, много лесно можем да останем с убеждението, че живеем далеч по-дълго, отколкото предците ни – особено, като се сблъскаме с данни, че през различни периоди от историята човек понякога не е доживявал и до 35-годишна възраст. Толкова ли обаче сме напреднали и сме по-особени? Какво твърдят научните факти се опитва да разкаже материал на BBC Future.
В световен мащаб вероятната продължителност на живота през последните няколко десетилетия значително се е увеличила.
Средностатистическия човек, роден през 1960 година (от тази година ООН започва да води статистика с данни, събирани от цял свят), според предвижданията се е очаквало да достигне до възраст 52,5 години. Днес средната очаквана продължителност на живота е 72 години.
Във Великобритания, където статистика се води от по-рано, тенденцията е още по-впечатляваща: средната вероятна продължителност на живота на родените през 1841 година деца от женски пол е била 43 година, за момчетата – 40 години. През 2016 година съответните числа са 83 и 79.
Логично е да се предположи, че всичко това е постигнато благодарение на напредналата медицина и държавната политика в здравеопазването. Създава се впечатлението, че учените и лекарите вече почти са изчерпали запаса си от хитринки, чрез които да удължат живота на човек. Най-малкото, защото през септември 2018 година Националното статистическо бюро на Великобритания съобщи, че средната вероятна продължителност на живота е престанала да се повишава. И в световен мащаб процесът също се е забавил.
Следва ли от това, че човечеството е достигнало пика на дълголетието? Това мнение се подкрепя и от редица митове за предците ни: например, мнозина смятат, че древните гърци или римляни са оставали много учудени, ако срещнат някого, прехвърлил възрастта от 50-60 години.
 |
| Първият император на Римската империя Октавиан Август доживява до 75-годишна възраст |
Като цяло, средната вероятна продължителност на живота, отразявана в статистическите данни, е нараснала не защото живеем по-дълго, а защото повече хора доживяват до преклонна възраст.
"Съществува фундаментална разлика между вероятната продължителност на живота и възрастта, до която реално доживява човек“, обяснява историкът от Станфордския университет Уолтър Шайдъл, водещ специалист по демография на древен Рим. „Вероятната продължителност е чисто статистически метод. Реалната продължителност на живота на практика не се е променила кой знае колко от времената на Римската империя, поне доколкото на мен ми е известно“.
Вероятната продължителност на живота е усреднена стойност. Ако предположим, че имате двама синове, но единият от тях почине преди да навърши една година, а другият доживее до 70-годишна възраст, то средната им вероятна продължителност на живота е 35 години. От гледна точка на математиката тук всичко е вярно, а и ситуацията ни показва и нещо за живота на тези деца. Но пълната картина липсва.
А нещата съвсем се заплитат, ако се опитаме да разберем как са живели хората в онези времена и в онези региони от света, където детската смъртност е била много висока (това е характерно и за някои съвременни държави).
Но стремежът да осредняваме довежда до това, че смятаме, че древните гърци и римляни са живеели по 30-35 години. Вярно ли е това обаче за онези от тях, които са починали още в невръстна детска възраст? Наистина ли 35-годишните по онова време са смятани за престарели хора?
По всичко личи, че политиците и писателите от онези времена даже и не са подозирали за такива неща. В началото на VII век пр.н.е. гръцкият поет Хесиод пише, че мъжът трябва да се жени, когато е на не по-малко и на не много повече от 30 години.
В древен Рим т.нар. cursus honorum (лат. „пътя на честта“) – последователността от военни и политически магистратури, през които преминава кариерата на древноримските политици със сенаторски ранг – позволявал на младите политици да направят първите си заявки за блестяща кариера (квестор) едва, когато са на възраст 30 години. (В интерес на истината, по-късно император Октавиан Август намалява възрастовия ценз до 25 години. Самият Август почива, когато е на 75-годишна възраст).
А консул (върхът в кариерата на римски политик) римлянинът можел да стане едва след като навърши 42 години (за плебеите) или 40 години (за патрициите). За сравнение, минималната възраст, на която може да бъде кандидатът за президент на САЩ е 35 години.
 |
| Суйко, първата императрица в японската история, почива на 74 години |
Освен това са налице надгробни надписи, на които са споменати датите на раждане и смърт. Например, на надгробен камък от погребение на жена от Александрия, починала през III век пр.н.е. е записано: „Тя беше на 80, но още можеше да пресуква тънка нишка“.
Впрочем, остаряването никога не е било приятно – нито в наши дни, нито в онези далечни времена. „Реално природата се е смилила над човек, дарявайки му живот, който е кратък“ – пише Плиний – „[С възрастта] сетивата се притъпяват, крайниците вече се движат трудно, зрението, слухът, краката, зъбите, органите на храносмилането – всичко започва да умира преди да умрем самите ние…“. Той си спомня само за един човек, музикант, който доживява до 105 години и повече или по-малко успява да запази здравето си (самият Плиний Стари, както се смята, загива при изригването на Везувий на 56-годишна възраст).
Изобщо, в древния свят хората, както личи по всичко, спокойно са можели да доживеят до възраст, сравнима с днешната вероятна. Обаче, колко често са успявали да го сторят? Доколко разпространено е било това явление?
Възрастта на империята
През 1994 година е проведено изследване, в което продължителността на живота на всички, упоменати в Окфорския речник на античността (живели в древна Гърция и Рим), е сравнявана с възрастта на онези, чиито имена са записани в по-късното издание на Биографичния речник на Чембърс.
От 397 древни гърци и римляни, 99 умират от насилствена смърт, в битка или сами слагат край на живота си.
От останалите 298 онези, които са родени до 100 г. пр.н.е., средно са доживели до възраст от 72 години. Онези, родени след 100 г. пр.н.е., живеят средно до 66-годишна възраст. (Авторите на изследването предполагат, че съкращаването в продължителността на живота може да е плод на навлизането на оловото като материал, от който започват масово да се правят водопроводните тръби в Рим).
 |
| Император Тиберий умира на 77-години (според някои сведения е убит) |
Разбира се, в тази извадка не всичко е коректно. Първо, в нея са включени само мъже. И второ, всички тези мъже са знаменитости. Така че, от нея може да се съди само за това, до каква възраст са можели да доживеят представителите на привилегированите класи или постигналите успехи в живота (ако не са били убити).
И въпреки това, казва Шайдъл, тези данни не бива да се отхвърлят. Защото незнаменитите хора, които са били в пъти повече, е възможно да са живели и още по-дълго; или поне някои от тях. Но с тази постановка на нещата не всички са съгласни. „Начинът на живот на знатните римляни коренно се е различавал от живота на бедняците“, казва Валентина Гадзанига, историк на медицината от римския университет Сапиенца. „Условията на живот, възможността да ползват услуги на медицински лица, дори простата възможност за по-добра хигиена – всичко това при елита е било далеч по-достъпно“.
През 2016 година Гадзанига публикува резултатите от изследване на повече от 2000 скелетни останки от древни римляни, погребани в общи гробове. Всички са били представители на работническата класа в онова общество. Средната възраст, на която са починали, се оказва 30 години, и това не е просто статистическа игра с данните: значителна част от скелетите се оказват на хора, починали точно на тази възраст.
При много се наблюдават следи от увреждания, травми от тежък физически труд, както и от болести, за които днес приемаме, че са характерни за старите хора – например, артрит. Добре, мъжете биха могли да получат наранявания по време на военната служба, травми от тежка работа, но жените? Те просто са вършели също толкова тежка работа, каквато и мъжете – например, в селското стопанство. Но за тях основна опасност, както и през цялата история на човешкия род, е представлявало раждането, което често е протичало в антисанитарни условия. Дори бременността сама по себе си е носела много рискове.
 |
| Юлия, дъщерята на император Август, почива на 56 години. Повечето историци смятат, че живее толкова кратко заради несгодите по време на заточението, на което пратена от баща ѝ |
Раждането на деца е било още по-опасно и заради друго обстоятелство: жените са се хранели по-зле от мъжете. Постоянното недохранване, по думите на Гадзанига, довеждало до това, че се оказвали с недоразвити тазови кости. А това повишава рисковете при раждане.
„Вероятната продължителност на живота при римските жени нараства, след като започнат да напускат годините, през които могат да раждат. Колкото по-плодовито е населението, толкова по-ниска е вероятната продължителност на живота на жените“, подчертава Гадзанига.
Хората, за които не знаем
Липсата на данни ни пречи да научим колкото точно са живели нашите предци.
Антрополозите, изучаващи древните римляни, например, често се позовават на данни от преброявания в римски Египет. Но тъй като тези документи са използвани за събиране на данъците, в тях умишлено са пропускани много хора, както и жените и децата.
Датите от надгробни надписи, оставени от древните римляни е друг източник на данни. Но умрелите невръстни деца рядко са погребвани в такива гробове, а бедните просто не са можели да си позволят поставяне на надгробни плочи. От статистиките отпадат цели семейства, които са починали едновременно, например, по време на епидемии.
С надгробните надписи има и други проблеми.
„За да може със сигурност да знаем, че някой е доживял до 105 или 110 години, трябва да разполагаме с документи, а такива сме започнали да водим относително наскоро. И ако в онези времена някой наистина е доживял до 111 години, много е вероятно никога да не научим това“, добавя Шайдъл.
 |
| Ливия, съпругата на Октавиан Август, доживява до 86 или 87 години |
Като цяло, продължителността на живота на древния римлянин не се отличава с много от нашата. Вероятно е била малко по-кратък животът им, „защото медиците тогава не са разполагали още с днешните методи за удължаването му. Но разликата не е била много голяма“, обобщава Шайдъл. „Да, вероятната продължителност на живота може да е била ужасно ниска, да речем, заради високата женска и детска смъртност, но в същото време може да има и хора, живели по 80 или 90 години. Просто са били по-малко, отколкото днес“.
Погледнато от този ъгъл, разбира се, че е по-добре да се родиш през 2018 г, отколкото през 18 година от новата ера. Но така или иначе, това не означава, че човек днес живее по-дълго от предците ни.
Записаното остава
Колкото се доближаваме до съвремието ни, толкова повече данни са се запазили. Правителствата въвеждат задължително издаване на свидетелства за раждане, за сключване на брак, за смърт. В началото това се отнасяло само за благородническите родове.
Всички такива записи показват, че детската смъртност остава както и преди – относително много висока. Но ако мъж успявал да доживее до 21 година, без да загине в нещастен случай, без да стане жертва на насилие или да бъде отровен, то той на практика е можел да се надява, че ще доживее до същата възраст, до която живеем и днес.
В периода между 1200 и 174 година, прескочилият възрастта 21 години, средно доживявал до 62 – 70-годишна възраст. Изключение е XIV век, когато бубонната чума радикално намалява вероятната продължителност на живота до отметката 45 години.
 |
| Елизабет I почива на 70-годишна възраст |
В едно изследване учените анализират данните на около 115 000 представители на европейския елит. Оказва се, че кралете живеят средно с шест години по-малко, отколкото по-малко знатните придворни, да речем, рицари. Историците-демографи, след като проучват записите в църковните книги на графствата в Англия от XVII век, установяват, че вероятната продължителност на живота на селското население е по-голяма от тази на придворните.
„Аристократичните родове в Англия са притежавали всички необходими материални средства да си обезпечат охолен живот, но вероятната продължителност на живота на придворните чак до XVII век остава същата, каквато и при обикновените поданици на короната“, пишат авторите на изследването.
Вероятно, това се дължи на факта, че членовете на кралските родове са предпочитали да живеят през по-голяма част от годината в градовете, където възможностите да се заразят с опасни болести е по-голяма.
Но когато в медицината и здравеопазването започват революционните промени, това се оказва по-изгоден за елита на обществото. Към края на XVII век английските благородници, доживели 25-тата си година, са можели да разчитат, че ще живеят по-дълго, отколкото съгражданите си с неблагородно потекло, даже и при положение, че придворните продължават да живеят предимно в опасната за здравето градска среда.
Някой обаче би могъл да възрази, че във времената на Чарлз Дикенс, епоха на пепел и кални улици, животът вероятно е бил много тежък, а следователно – кратък? Изобщо не е така. Както пишат изследователите Джудит Роуботъм от Плимутския университет и Пол Клейтън от университета Оксфорд Брукс, "след като преминавали опасните детски години, вероятната продължителност на живота през викторианската епоха (средата на периода) с малко се различава от днешната“. Момиче, което е преживяло петата си година, е можело да доживее до 73, а момче – до 75 години.
Тези числа са не просто сравними с днешните, но са дори и по-големи. Представителите на съвременната работническа класа (ако се направят още по-точни сравнения) живеят средно до 72 (мъжете) и 76 (жените) години.
 |
| Британската кралица Виктория почива през 1901 година на 81-годишна възраст |
Според изследователите, ако ни се струва, че сега живеем по-дълго, отколкото когато и да е по-рано, то това е, защото се позоваваме на данните, които сме започнали да събираме едва наскоро – в началото на ХХ век.
Тази граница учените определят като причината, която ни въвежда в заблуждения, защото това е времето, когато много мъже започват да пушат, а има и значителни проблеми с продоволствието.
Праисторическите хора
А ако се върнем към времената, когато изобщо не са се водили никакви записи?
Опитвайки се да намерят аналогии с праисторическите ни предци, антрополозите изследват племена ловци и събирачи, живеещи днес в Парагвай и Танзания.
Те установяват, че вероятността новородени парагвайчета да достигнат 15-годишна възраст е 55%, при танзанийските деца – 71%. Но ако момче доживее до тази възраст, вероятната продължителност на живота му нараства до 51-58 години.
Данните за живота на съвременните ловци-събирачи, които нямат достъп до медицина или храна, към която са се пригодили жителите на развитите страни, пишат Майкъл Гурвен и Кристина Гомеш, показват: „при раждането им вероятната продължителност на живота е 30-37 години; жените, които преминат границата от 45 години, може да живеят още 20 години“. С други думи – до 65-67 години.
Археолозите Кристин Кейн и Марк Оксенхъм от Австралийския национален университет наскоро достигат до същите изводи. След като проучват изнасянето на зъбите на англосакси, погребани преди около 1500 години, те установяват, че от 174 скелета повечето принадлежат на хора на възраст до 65 години, но има и 16 души, които са починали на възраст между 65 и 74 години, а други девет са живели най-малко 75 години.
Максималната продължителност на живота на човек не се е променила много – ако изобщо се е променила. Това обаче по никакъв начин не омаловажава невероятните достижения на науката, които спомагат на значително по-голям брой хора да достигнат своя максимум и като цяло да изживеят един по-добър живот.
Вероятно това дава основание на историка Джейн Хъмфрис да отговори категорично и без колебание на въпроса, в кое време би искала да се роди: „Точно в настоящето. Смятам, че животът на жените в миналото е бил доста неприятен и жесток, дори и когато се е оказвал не толкова кратък“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар