Водещ китайски учен заявява пред chinadaiyly.com, че космическата индустрия в Поднебесната се готви да пусне първата изкуствена луна в света. Целта на проекта е да се намалят драстично разходите за градско осветление в тъмните часове от денонощието.
Плановете на Китай са да постави в орбита над град Чънду, столицата на провинция Съчуан, изкуствен спътник. Извеждането му трябва да се случи през 2020 година от Центъра за изстрелване на сателити Сичан в провинция Съчуан. Ако стартът на този сателит се окаже успешен, през 2022 година ще бъдат изведени други три подобни, пояснява пред изданието Ву Чунфен, директор на Центъра за нови технологии „Тиен Фу“ в Чънду.
Изкуствената луна ще има отразяващо покритие, чрез което ще насочва отразена слънчева светлина в нощните часове – точно както това прави естественият спътник на Земята. Създадената от човек луна на практика ще е сателит, чиято основна задача е да играе ролята на „постоянна Луна“, но за разлика от естествения спътник, яркостта на изкуствения ще е около 8 пъти по-голяма, обяснява Ву. Това ще бъде постигнато, благодарение на избраната орбита. Изкуственият спътник ще се намира на около 500 километра от Земята, което е далеч по-малка дистанция, отколкото средно 380000 километра до Луната.
„Все пак, това няма да е достатъчно за да освети цялото нощно небе. Очакваният ефект за нормалното човешко зрение е да постигнем осветеност с интензитет около 1/5 от тази, която ни предоставят обикновените улични лампи“, уточнява Ву Чунфен.
Той добавя, че местоположението и яркостта на отразените лъчи от изкуствената луна ще могат да се променят и при нужда да бъдат префокусирани така, че да осветяват само няколко десетки метра.
Целта на проекта е изкуствената луна да играе ролята на част от уличното осветление в градската зона и така да се пести електроенергия. Според изчисленията на Ву, град Чънду годишно би могъл да икономисва около 1,2 милиарда юана (около 174 милиона долара) от сметките за електроенергия, плащани за улично осветление. За целта изкуствената луна трябва да осигурява осветеност за 50 кв. километра от градската територия.
Едновременно с това, при необходимост, допълнителната светлина от сателита може да помогне в случаи на бедствени ситуации, като се подпомогне работата на спасителни екипи. Отразяващите повърхности на сателита ще може да се управляват така, че да се регулира осветеността, а при нужда и напълно да се изключи „подаването на светлина“. Разбира се, при облачно време светлината от спътника, достигаща до земята, ще е значително по-малко.
„Първата изкуствена луна ще е до голяма степен експериментална. Същинската реализация на проекта със значими обществени и търговски ефекти, ще бъдат трите сателита, които предвиждаме да изведем през 2022 година“, подчертава Ву. Трите изкуствени луни ще може да се редуват в „осветяването“, тъй като не винаги ще са в най-добрата позиция, за да отразяват ефикасно слънчевата светлина. Но заедно ще са в състояние да осветят площ между 3600 и 6400 кв. километра от земната повърхност, ако се налага и 24 часа в денонощие.
Ву казва още, че в разработването на проекта участват някои от най-големите университети и институти в Китай. Сред тях са технологичния институт в Харбин и Китайската корпорация за аерокосмически науки и индустрия. Оценките за проекта са положителни и вече има разрешение за пробна, демонстрационна реализация. Но въпреки одобрението за проекта, Ву посочва и някои критики към него. Притесненията са най-вече по отношение евентуалните му вредни физиологични последици за хора и животни, при които липсата на редовни смени на нощ и ден би нарушила различни метаболитни процеси и най-вече – сънят.
„Засега ще проведем тестове само над необитаем, пустинен район, така че отразената слънчева светлина няма да повлияе на нито един човек или базирано на Земята оборудване за астрономически наблюдения“, обяснява Ву. „Когато сателитът заработи, хората ще виждат само ярка „звезда“ в небето, а не гигантска луна, както си представят“.
Ученият добавя, че предстои да бъде свършена още много работа по проекта – не само по осъществимостта му от научна гледна точка, но и по отношение рентабилността му, така че да бъде оценен същинския потенциал за разполагането на изкуствени луни в небето над Китай. Ву подчертава, че Китай, Русия, САЩ, Япония и страните от Европа са в процес на разработка на проекти, чрез които да се оползотворява енергия от космоса, а отразяващите огледални сателити са сред най-дискутираните през последните години.
През 1999 година Русия се опита да изведе 25-метрово космическо огледало в рамките на проекта „Банер“. Целта беше да се пренасочи отразена слънчева светлина към градове от територията на Русия. Но космическото огледало не успя да се разтвори, както беше предвидено, затова и целият проект беше прекратен, припомня New York Times.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар