По време на съвместна пресконференция на Израелското министерство по античността (IAA) и Израелския музей, провела се по-рано тази седмица, беше представена за пръв път вълнуваща находка – уникален надпис от периода на Втория храм (I век), в който се споменава цялото име на Йерусалим, изписано на иврит по начина, по който се използва и днес.
Надписът е открит по време на разкопки през миналата зима в близост до Международния конгресен център в Йерусалим. Разкопките са провеждани под ръководството на Данит Леви от IAA и са извършени преди да започне изграждането на нова пътна артерия. По време на разкопките са разкрити основите на структура от римския период. Открити са и останки от колоните на структурата. Най-важната находка е каменен цилиндър от колона, използвана повторно в строежа на римската структура, върху който е открит арамейски надпис с букви от иврит. Надписът е характерен за периода на Втория храм, около времето на царуване на Ирод Велики.
Надписът гласи:
Ханания син на
Додалос
от Йерусалим
Професор Идо Бруно, директор на Израелския музей: „Като жител на Йерусалим бях изключително развълнуван, когато прочетох този надпис, положен преди 2000 години. Особено се вълнувам от това, че сега този надпис ще може да бъде прочетен от всяко дете, което и днес ползва същите букви, каквито и преди две хилядолетия. Важното и интересно сътрудничество между Израелския музей и IAA дава възможност на обществеността да получи достъп до важни за цялата страна открития, касаещи древните култури в Израел и тяхното развитие през поколенията“.
Д-р Ювал Барух, археолог от IAA и проф. Рони Райх от университета в Хайфа, който се заема с разчитането и изучаването на надписа, отбелязват: „Надписите, в които се споменава Йерусалим от периодите на Първия и Втория храм са изключително редки. Но още по-рядко е пълното изписване на името на града по начина, по който го познаваме днес, като най-често се среща съкратеното му изписване. Това е единственият каменен блок от времето на Втория храм, върху който се появява пълното изписване на Йерусалим. По същият начин изписано името на града се среща само в един друг случай: на монета, сечена по времето на Първата юдейско-римска война (66-70 г.). Необичайното пълно изписване се потвърждава и от библейските текстове, където Йерусалим е споменат 660 пъти, като само 5 споменавания – от относително по-късния период – са с пълното изписване (Еремия 26:18, Естир 2:6, Втора Паралипоменон 25:1, Втора Паралипоменон 32: 9, и Втора Паралипоменон 25: 11)“.
Според Дуди Мевора, главен уредник по археологичната част в Израелския музей, „археологическият контекст на надписа не ни дава възможност да определим къде първоначално е бил положен, нито кой е Ханания, син на Додалос. Но е много вероятно той да е занаятчия – грънчар, син на занаятчия – грънчар, който е приел името на скандално известния архитект, художник и механик от гръцката митология Дедал. Интересно е и решението му да добави към фамилното си име мястото, от където произхожда – близкият Йерусалим.
В района на Международния конгресен център (Binyanei Ha'Uma), където е открит уникалния надпис, разкопки се провеждат от много години. Последните са ръководени от Данит Леви и д-р Рн Бейри от IAA. Разкопките постепенно разкриват обширни части от древния квартал на грънчарите, където в продължение на над 300 години (от периода на хасмонеите до късния римски период) са се произвеждали керамични съдове за Йерусалим. Според Данит Леви, „това е най-големият квартал на грънчари от антично време в района на Йерусалим“.
В края на периода на Втория храм, и по-специално по време на управлението на Ирод Велики, производството в квартала е било главно на съдове за готвене. Из целия район се откриват работилници за производство на керамични съдове, организирани в малки манифактури – от вани за подготовка на глината, водни резервоари, ритуални бани и работилници, в които са изработвани съдовете и след това са били оставяни да изсъхнат и да бъдат изпечени. Около занаятчийските работилници се е развило малко селище, целият икономически живот в което се е ръководело от производството на грънчарски изделия. Грънците са продавани в големи количества на пазарите в Йерусалим и околностите му, както и на поклонниците, пристигащи в града.
След разрушаването на Йерусалим през 70 г., грънчарският квартал продължава с производството, но вече в по-малки мащаби. Това продължава до началото на II век, когато Х римски легион установява на мястото собствената си работилница и започва масово производство на керамични строителни материали: тухли и тръби, както и съдове за хранене, готвене и съхранение на храни, характерни за римската армия. Пещите, които легионът е използвал за производството на керамични изделия, както и част от производството, могат да се видят в експозициите в Международния конгресен център и в Израелския музей.
Освен уникалният надпис, две други интересни находки вече са изложени в залите на Израелския музей. Първата е гръцки мозаечен надпис от VI век, открит близо до портата за Дамаск. Надписът отбелязва изграждането на обществена сграда в Йерусалим от Византийския период. Най-вероятно това е приют за пилигрими, съграден по заповед на император Флавий Юстиниан и под надзора на игумен с име Константин. Двамата са споменати и в друг надпис, с който се отбелязва строежа на великолепната църква "Неа", открита при разкопки в еврейския квартал на града през 70-те години на ХХ век. И двата надписа свидетелстват за бурното развитие на града преди 1500 години, което е подпомагано от Византийската империя и е резултат от масовото за този период поклонничество на християни в Светите земи.
Към новите находки се добавя и капак на ковчег от I век, върху който има надпис „син на първосвещеника“. Капакът е открит в селски имот северно от града и е свидетелство за високия социален статут и богатствата на свещеническите родове през периода на Втория храм.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар