Сибуду, скален заслон близо до Тонгаат в Квазулу-Натал, Южна Африка, предлага богата и разнообразна археологическа последователност.
Новото изследване, публикувано в PLOSONE, е на д-р Палома де ла Пеня и професор Лин Уадли от Института за еволюционни изследвания и Колежа по география, археология и екологични изследвания към Университета във Витватерсранд. Разработката е озаглавена Технологични промени в пещерата Сибуду: Краят на Ховисон-портската индустрия и стратегиите за намалена мобилност след периода отпреди 62 000 години.
Де ла Пеня и Уадли проучват промените, наблюдавани в т.нар. Ховисон-портска индустрия (датираща отпреди между 65 и 62 000 години в Сибуду), и тази, която я наследява преди около 58 000 години. Ховисон-портската индустрия в Сибуду съдържа много фино обработени, сърповидни каменни сечива, дълги и тънки остриета, изработени от долерит, рогов камък и в по-редки случаи от кварц. Тези „сегменти“, както се наричат на научен жаргон, са били монтирани в различни дървени дръжки, под най-разнообразни ъгли, като са закрепвани със сложни лепящи смеси, които понякога са включвали и червена охра (железен оксид).
Сред различните сечива, изработени от животински кости в Ховисон-портската индустрия се намира и вероятно най-старият откриван до момента костен връх за стрела. Разбира се, че хората от онази далечна епоха са използвали най-разнообразни техники за ловуване, вероятно са правили и първите опити за капани с примки, чрез които да ловуват по-малки животни. В костите от животни, донесени в пещерата Сибуду, може да се проследи разнообразието от лова на праисторическите хора: срещат се останки от големите зебри, убити в големите равнини, до малки хищници и дори гълъби.
Меки глинени топчета охра са открити в пещерата Ховисон Порт (на името на която е кръстена индустрията), която се намира на доста голямо разстояние от Сибуду. Тази глинена охра се е използвала понякога като боя.„Изтънчените“ дълги и тънки остриета, характерни за Ховисон-портската индустрия са заменени преди около 58 000 години от по-проста технология, чрез която се постигат по-бързи резултати в изработката на сечива. Популярни за обработка стават по-големи скални късове от кварцит и пясъчник. Материалът е лесно достъпен за набавяне в близост до Сибуду. Пост-Ховисон-портските сечива са част от разнообразни, „нестандартизирани“ сечива, с триъгълна форма или просто люспи с неправилни форми. Тънките люспи са отсичани от скалните късове с т.нар. биполярна техника или по-просто казано – разбиването на малки скални късове с помощта на камък, използван като чук.
Около Сибуду има много шмригел, който преди 58 000 години праисторическите хора са използвали за смилане на глинената охра и/или за заточване на каменните си сечива. Материалите за оцветяване също претърпява промени. В околностите на Сибуду има много тинеста охра, която също става популярна преди 58 000 години. Но промяната не е предизвикана от желанието на праисторическите хора да наложат нови „артистични“ тенденции, а по-скоро подсказва, че древните са намирали за по-лесно да се снабдяват с нужните им материали от близката околност, затова и са се заселвали за по-дълги периоди на едно място.
Различни доказателства подсказват, че преди 58 000 години хората са оставали в Сибуду за по-дълго време, отколкото допреди това. Наблюдава се значително и бързо натрупване на отлагания в слоеве с дебелина около милиметър; пластовете съдържат следи от изгорени треви, използвани като тревни легла. Тревните легла бързо се нападат от вредители, така че хората е трябвало или да изгорят старите и да си направят нови легла, за да почистят територията на лагера си, или да я напуснат.
Учените пишат, че вероятно не екологичните фактори са повлияли технологичните промени, които се наблюдават на проучваното място. Авторите на изследването пишат, че са склонни да приемат, че те по-скоро се дължат на трансформации в социалното поведение. Възможно е промени в числеността и/или индивидуалните способности на членовете на групата да са повлияли на решението дали да останат за по-дълъг период от време в Сибуду. Не може да бъде определено, дали преди 58 000 години по-многобройно племе е решило да се „засели“ на мястото за по-дълго време, или мястото е обитавано от по-малобройни групи, но за по-продължителни периоди. Онова, което авторите на изследването са сигурни, че може да твърдят е, че хората, използващи по-елементарните и недотам изискани пост-Ховисон-портски технологии за да изработват сечивата си, са били „домошари“, които са предпочитали да събират нужните им материали и суровини от места, близо до лагера им.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар