Човек си създава оценъчни впечатления за другите хора, в това число и за политиците, по техния външен вид. И не са редки случаите, когато друг човек не ни вдъхва доверие, само защото не сме харесали физиономията му. Какво обаче ни прави недоверчиви към политиците? Явно са налице някакви общи черти, защото също чести са случаите, когато един и същи човек не се харесва на големи групи от хора.
Изследователи от Калифорнийския технологичен институт в статия за Psychological Science пишат, че един от важните признаци в това отношение е ширината на лицето, и че хората с по-голяма степен на вероятност биха охарактеризирали като корумпиран политик, който е с широко лице.
Учените провеждат експеримент, в който участват 100 души. Показват им снимки на няколко десетки политици от различни нива – всички са бели мъже, всички са фотографирани в анфас, всички се усмихват на снимките, а самите снимки са черно-бели и с еднакви размери. Участниците в експеримента определят някои от политиците като корумпирани, но преценката си правят без да имат представа кой от заснетите какъв е, т.е. – били са непознати за тях с политическата си дейност. Задачата на участниците е да определят по снимките, на кого биха се доверили, кой от тях смятат, че е по-склонен да работи предимно за собствена изгода и т.н.
Изследователите започват анализи на отговорите и се оказва, че поотделно всеки от участниците в експеримента не успява да разпознае кой знае колко точно корумпираните политици – със същият успех биха могли да отговарят, като просто се доверят на ези-тура с хвърлена монета. Но когато отговорите на цялата група се обединят, резултатът е друг: точността на оценката за корумпираност „по външния вид“ се повишава до 70%. С други думи, „колективният разум“ с прецизност от 70% може да различи честния от корумпирания политик.
В друг вариант на експеримента всичко се повтаря, с изключение на критерия за оценка: освен склонността към корупция, участниците е трябвало да определят и доколко същите политически лица от снимките са склонни към агресия, колко компетентни са, амбицията им и кой от тях им се струва по-мъжествен. Оказва се, че нито компетентността, нито амбицията, нито мъжествеността са в някакъв синхрон с корумпираността, тоест, тези признаци еднакво се проявяват – или не се проявяват – както при честните, така и при нечестните политици.
Накрая става най-интересно – връзката между различните параметри на лицата и как това съответства на корумпираността. Параметрите са осем: разстояние между очите, разположение на очите, дължина на носа и т.н. Но най-важен при съставяне на мнението (което, припомняме, в колективния си вариант е 70% точно) се оказва ширината на лицето, или по-точно – съотношението между височина и ширина. За да проверят още веднъж резултатите си, изследователите променят снимките на сто и петдесет от политиците, като умишлено правят физиономиите им по-тесни или по-широки; когато на някой от политиците му разширят лицето на снимката, веднага участниците в експеримента започват да го възприемат като по-корумпиран.
Авторите на изследването подчертават, че от резултатите им изобщо не следва да се твърди, че човек, който на външен вид би могъл да бъде възприеман като корумпиран, наистина е по-предразположен към корупционни практики, отколкото останалите. Защото напълно допустимо е да се даде и такова обяснение: ако някой се струва на всички по-малко честен, значи ще бъде по-често подозиран в различни неприятни неща, а ако наистина взема подкупи, то и вероятността да го хванат е по-голяма. Докато корумпираният с по-тясно лице може да продължи да си прибира подкупите, използвайки това, че за околните той изглежда по-честен.
Трябва да се подчертае и още нещо: изследването е провеждано в САЩ с местни политически дейци. Възможно е в други страни по света, с друга политическа култура, за хората да са по-важни други особености във външния вид на лицето, по който съдят за честността на местните политици.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар