Международен екип от учени е анализирал останки от десет археологически обекта в Англия, Франция, Германия, Русия и Швейцария, за да разшири представите ни за различните етапи на развитие на втората чумна пандемия (XIV – XVIII) век. Изследователите са проучили и генетичното разнообразие на щамовете Yersinia pestis по време и след края на Черната смърт. В публикация за списание Nature Communications, учените са описали реконструкцията на 34 генома наY. Pestis, проследявайки генетичната история на бактерията. Така са успели да се сдобият с ключова информация, касаеща избухването и разпространяването на заразата, причинила втората чумна епидемия в Европа.
Втората чумна епидемия започва в средата на XIV век и периодично чак до XVIII век в Европа и околностите ѝ се появяват огнища. Черната смърт през този период съкращава населението на Стария континент с до 60%. Откъде обаче, произлиза щама на Yersinia pestis – бактерията, причиняваща чумата? И как е мутирал и се е разпространил, след като пристига в Европа?
Вероятната точка на навлизане на Y. pestis по време на втората чумна пандемия
Въпреки повсеместното присъствие на свидетелства за Черната смърт в историческите текстове и популярното въображение, точката на навлизане в този период на бактерията Y. pestis и маршрута, по който се разпространява из Европа, остават неизяснени. Това се дължи най-вече на липсата на ясни данни от по-ранни огнища и като цяло оскъдните изследвания на по-стари геноми на щамовете на бактерията.
В новото проучване изследователите са реконструирали генома на чумната бактерия по образци, взети от зъби на 34 индивида. В изследването са включени и две проби на починали в Лайшево, в района на Поволжието в Русия. Учените са установили един щам, който предшества всички останали вторични пандемични щамове. Освен това, изследователите не наблюдават геномно разнообразие сред пробите от периода на Черната смърт.
„Тези резултати показват, че навлизането на Y. pestis в Европа е еднократно и е осъществено от изток“, пише водещият автор в изследването Мария Спироу от Института „Макс Планк“. „Въпреки това, възможно е да се стигне до нови интерпретации при бъдещи проучвания на все още неизследваното разнообразие в Западна Европа“, подчертава тя.
Устойчивостта на Y. pestis в Европа
Въпреки че изследователите са установили, че обхваналата целия континент пандемия вероятно е причинена от единствен чумен щам, анализите на геномите от по-късните периоди на Черната смърт показват появата на родословие, в което се наблюдава по-голямо генетично разнообразие.„В по-късните периоди на втората чумна пандемия наблюдаваме развитието на множество клонове в рамките на Европа. Това предполага, че чумата се е поддържала в различни огнища на местна почва. Досега обаче, не са открити съвременни потомства на тази линия щамове, което вероятно е индикация за изчезването на тези резервоари на инфекцията“, обяснява Марсел Келер, който е съавтор в изследването.
В рамките на тази вторична наследствена линия, учените са установили изтриването на два гена, свързани с вирулентността на бактерията. Интересното е, че геномите на щамове от късните етапи на първата чумна пандемия показват изтриване на гени в същия регион от секвенцията.
„Като се има предвид, че това изтриване се е случило в наследствените линии на щамовете от първата и втората чумни пандемии – и двете линии вече са изчезнали – за бъдещите проучвания ще бъде важно да определят как тези гени са влияли за поддържането на бактерията в човешките организми и в организмите на преносителите – въшките“, коментира в заключение Кристен Бос, който ръководи целия изследователски екип от Института за изучаване на човешката история „Макс Планк“.
Настоящото проучване предоставя нова информация за навлизането и разрастването на втората чумна пандемия в Европа. Освен това в базите данни се добавят и значителен брой разчетени древни геноми на Y. Pestis. „Показваме, че обширният анализ на древните геноми на щамовете Y. pestis може да даде представа за микроеволюцията на патогена за период от няколкостотин години“, добавя Йоханес Краузе, ръководител на катедрата по археогенетика в Института „Макс Планк“.
В бъдеще интегрирането на тези данни в моделирането на възникването и разпространяването на заразни заболявания, и свързването им с данни от други области, като например климатологията, епидемиологията и историята ще има важен принос в по-правилното разбиране на втората чумна пандемия, разразила се на Стария континент.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар