21 юли 2018 г.


Неандерталците са умеели да си запалят огън, като използват пирит и каменни брадви. Това означава, че са можели да решават кога и къде им е нужно да запалят огнището, а не са били зависими от естествени източници, за да се сдобият с ценната топлина и светлина, както се смяташе по-рано. Археологът Андрю Сьоренсен е открил първите материални доказателства в подкрепа на тази хипотеза.

„Късните праисторически предци на съвременния човек са можели да запалят огън винаги, когато са имали нужда от това“, казва археологът Андрю Сьоренсен. „Постигали са го, като са удряли пирит – минерал, съдържащ желязо – с кремъчни инструменти. Но досега липсваха доказателства, че по-древните неандерталци – отдавна изчезналият праисторически човекоподобен вид – също са познавали и използвали този метод за добиване на огън“.


От това се стига и до общият извод, че неандерталците не са разполагали със свой собствен огън, а са били зависими от естествени пожари, възникнали след падането на мълнии, например. Сьоренсен: „Можели са да вземат горящи пръчки, от които да запалят огнищата си. После трябвало да поддържат огъня, за да не изгасне, както и да измислят как да пренасят въглени от огнището, за да запалят огън на ново място. С други думи, не са можели да разчитат, че винаги ще имат късмета, да се сдобият с ценната топлина и светлина на огъня“.


Това схващане изглежда трябва да се преразгледа като неправилно. Или поне за някои от по-късните неандерталски общности тя ще се окаже невалидна. Сьоренсен е установил, че братовчедите на съвременния човек от каменната епоха са можели да си палят огън по свое усмотрение и практиката е била широко разпространена. Съвместно с археолозите Емили Клод и професорът по археология Мари Сорези, Сьоренсен е установил много специфичното микроскопично износване на крехките кремъчни ръчни брадви от средния палеолит – времето на неандерталците, по което може да се познае, че са използвани за огниво.



„Този вид износване установих в мои по-ранни експериментални разработки. Това са много характерните следи, които се получават, ако се опитвате да избиете искри, удряйки парче кремък в пирит. В случая, обаче, кремъчните ръчни брадви, по които се наблюдава характерното износване, са много по-стари от онези, по които до този момент е установено същото износване“.


Сьоренсен и Клод проучват десетки ръчни брадви на възраст от около 50 000 години, открити на различни места на територията на съвременна Франция. По всички тях откриват отличителните следи. „С това се доказва, че откритието не е случайно и че неандерталците масово са били наясно как сами да се снабдят с огън“, казва Сьоренсен.
И това е било от особена важност. „Възможността сами да се сдобият с огън е дало на неандерталците много по-голяма гъвкавост в живота. Това е умение, което подозирахме, че са притежавали, но досега нямахме сигурни потвърждения. Да открият, как от сблъскването на два скални къса може да се появи нова субстанция (огъня), която е напълно различна от материалите, които я пораждат, е нещо, което ни дава нова представа за когнитивните умения на неандерталците. Демонстрира ни, че са притежавали сходни способности, като на съвременния човек, по отношение на иновациите и технологиите, въпреки че понякога поведението им е било много по-различно от нашето“.


Сьоренсен открива, че следите, оставени по сечивата, използвани за добиване на огън са много характерни. За целта е използвал както експериментални методи, така и микроскопски анализи. „Виждат се следи от удрянето, чиято форма наподобява буквата C. Освен това са налице и успоредни драскотини по дължината на ръчната брадва и излъскване на повърхността на минерала“.
Археологът извършва цяла поредица от експерименти, целящи да изключат другите причини, които биха могли да доведат появата на характерното за добиване на огън износване. Използва ръчни брадви за стриване на пигменти, за изостряне на други каменни сечива, както и за различни други дейности, включващи удряне и търкане; използва и различни видове камък.



„Ръчната каменна брадва е неандерталския еквивалент на съвременните швейцарски армейски ножове. Използвали са ги за всякакъв вид работа. Но само добиването на огън, когато с нея се удря къс пирит, дава следите – точният набор от тях – които издават, че е използвана за такъв вид дейност“, казва в заключение Сьоренсен.

Изследването е публикувано в Scientific Reports.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...