10 август 2017 г.

Всичко, което смятаме, че ни е известно за неандерталците, може да се окаже погрешно. Изглежда видът ни е имал много повече “братовчеди” с ниски чела и масивни челюсти, отколкото предполагат археологическите данни. И нещо повече – тези неизвестни ни от археологията “братовчеди” са далеч по-ранни видове, от това, което сме си изградили като хронология в еволюцията на човекоподобните.

Ново изследване се фокусира върху задълбочено изследване на генетиката на неандерталците, мистериозните Денисовски човек и самите нас, за да установи как трите вида са свързани на ниво гени помежду си. Учените откриват, че въпреки малкото генетично разнообразие, което предполага, че само няколко хиляди неандерталци са бродили из горите на Евразия, вероятно се касае за грешки по отношение на начина, по който са живели представителите на вида; много по-голяма е вероятността да се касае за десетки хиляди индивиди, живели в малки, фрагментирани популации.

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. Проучването успява да установи няколко нови открития за историята на неандерталците през последните милион години. Едно от удивителните открития е, че наследствената линия, която в крайна сметка довежда до появата на неандерталците и Денисовския човек при отделянето ѝ от общата наследствена линия на общите ни предци – за което се смята, че се е случило, когато Homo erectus мигрира от Африка – много скоро почти изчезва. Ако се е случило точно това, то означава, че неандерталците никога не биха се превърнали в доминиращ в Евразия вид, и когато нашият собствен вид най-накрая се преселва от Африка, е щял да открие съвсем различен свят, в който липсват много от човекоподобните видове, за които днес знаем, че са процъфтявали.

Освен това, вероятно ще се наложи да пренапишем и  времето, когато първо се появяват неандерталците. Последното изследване твърди, че разделянето между неандерталците и Денисовския човек се е случило много по-рано, отколкото е прието да се смята сега; новите данни посочват, че това разделение се е състояло преди около 744 000 години. След този момент изглежда, че единият вид остава да обитава до голяма степен в Европа и Близкия изток, докато другият заживява в планинските райони на Сибир.


И накрая, учените са успели да обяснят защо предишни изследвания, посветени на вероятната численост на неандерталците, достигат до много ниски числа – от порядъка на хиляди. Експертите предполагат, че всъщност става дума за десетки хиляди индивиди, но живеещи в малки фрагментирани популации, чрез което се ограничава генетичния обмен. Това от своя страна води до впечатлението, че като численост не са били многобройни.

“Идеята е, че е имало малки популации, географски изолирани една от друга: подобно на острови, които понякога са влизали в контакт помежду си, но е много “болезнено” преминаването от една популация в друга. Така че неандерталците са били склонни да остават в рамките на собствената си общност, вместо да търсят контакт с други”, обяснява Райън Болердер, съавтор в изследването.

Новото изследване може коренно да промени начина, по който традиционно науката приема неандерталците. А от това може да се стигне и до промяна в разбирането ни за поведенческите им модели, културата и идентичността им.

0 коментара:

Публикуване на коментар