3.8.17

Реконструкция на прародителя на цветята. Цветовете и някои форми са до голяма степен предполагаеми, но основните характеристики са представени съгласно заключенията от изследването
Когато на Земята се появяват първите цветя, те дотолкова променят живота на планетата, че почти 90 процента от земните растения се възпроизвеждат чрез цветове. Международен екип изследователи от държави по петте континента се е заел да реконструира начина, по който са изглеждали първите цветя. За целта са използвали огромен набор от данни за цветята и принадлежността им към различните видове.

Според статия, публикувана в Nature Communications, родоначалникът на всички цветя е описан като “бисексуален и радиално симетричен, като всеки цвят е с повече от две венчелистчета, породени от три отделни околоцветника”. За ботаниците бисексулано означава, че в един цвят се намират и мъжките, и женските полови органи. Околоцветника е нерепродуктивната, стерилна външна част на цвета и включва венчелистчетата и слоевете, които защитават цветовете, докато растат.

За да достигнат до тези заключения, авторите на изследването са изследвали образци от 792 вида, обхващащи 63 рода и 372 семейства от цъфтящи растения. Връзките между тези семейства са установени и описани, а молекулярните им “часовници” са сверени със записи от фосилизирани растения. От това са достигнали до вероятните точки във времето, когато са се формирали 27 особености на цветята. Използвани са няколко метода за реконструкция, които предават последователно резултата от затвърждаването на едни признаци и отпадането на други, както и за общото и различното в развитието на цветовете. Авторите подчертават, че имат висока степен на доверие в половината от заключенията си, докато другите са по-скоро “най-вероятните възможности”.


Сред дългата поредица от характеристики, които авторите са описали, са спираловидното подреждане на женските полови органи, както и теоретичното допускане, че прашецът е концентриран към средата на цветята. Авторите обаче пишат, че “въпреки приликите с някои от съществуващите цвета, не са останали живи такива видове, които да споделят точната комбинация от характеристиките на прародителя”.

Създаването на “снимка” на този прародител на цветята е забележително постижение, като се има предвид колко малко ни е известно за източника на цветята. Съвременната ботаника допуска, че цветята се появяват преди между 250 и 140 милиона години. Периодът между двете допускания е огромен, а и най-старият фосил на цвете, с който науката разполага, датира отпреди 130 милиона години.

Цветът, за който се говори в изследването, е вероятният последен общ предшественик на всички флорални видове, оцелели до днес. Авторите подчертават, че е не изключват възможността да са съществували и по-ранни флорални видове, но те да са формирали друго “родословно дърво”, от което да не са оцелели “клони”.


Чрез различни методи и по-рано са предприемани опити да се реконструира вида на прародителя на цветята. Новото изследване се различава най-вече по това, че приема идеята за “дървовидно”, а не спирално разположение на венчелистчетата. Съществува и много бурен и обширен дебат, дали цветята изначално са били унисексуални или бисексуални. Авторите на новото изследване са убедени, че с голяма доза сигурност са установили точния отговор на този въпрос.

В новата статия се изказва също предположението, че ранната диверсификация на цветята е довела до появата на много разновидности с по-малко венчелистчета, което според авторите на изследването, е увеличило ефективността на опрашването. Все пак, те са озадачени от това, защо в началото цветята са разполагали с толкова голям брой околоцветници.

0 коментара:

Публикуване на коментар