10 юни 2018 г.

За пръв път в 4,5 милиарда годишната история на Земята един вид – човекът – диктува еднолично бъдещето на планетата, твърдят учени от Университетския колеж в Лондон в нова книга.

През 2015 година професорите от Университетския колеж в Лондон Саймън Люис и Марк Маслин предложиха официално да бъде признато, че планетата ни вече живее в епохата на антропоцена – периода, когато човешкото въздействие върху Земята вече е глобално и устойчиво. В новата си книга „The Human Planet“ („Човешката планета“), авторите са събрали доказателства, които показват, че човешките общества – от ловците-събирачи до съвременните – имат общи закономерности в развитието си.

Авторите предупреждават, че тези общи закономерности сочат, че съвременната глобално обвързана мега-цивилизация се движи към един от два възможни сценария; първият предполага продължаването на бърз глобален растеж, последван евентуално от катастрофален колапс, докато вторият се състои в появата на нов начин на живот, който да замени съвременният модел на обществени взаимоотношения – потребителския капитализъм.

Двамата учени доказват в книгата си, че в човешката история има само пет успешни вида на обществени отношения, разпространили се по цял свят. Всяко от тези общества разчита за развитието си на по-големите обеми използвана енергия и по-големи обеми генерирана информация и знания, обменяни чрез по-съвършени средства. Това са предпоставките за по-многобройни популации, повишена производителност и растящ колективизъм, но едновременно с това води след себе си и до по-големи, глобални последици за околната среда.



„Как човешката история се вписва в историята на планетата Земя, очевидно е сложно да се опише, но една от задачите на учените е да се заемат с трудни проблеми като този, за да ги разберат в по-опростени, но фундаментални аспекти“, казва Самън Люис, професор от Университетския колеж в Лондон, специализирал се в изучаване на глобалните промени. „Като проследихме въздействието, което човек оказва върху околната среда от времето, когато сме напуснали Африка и до наши дни, забелязахме, че различните човешки общества имат общи черти. Когато новите енергийни източници, като например изкопаемите горива и новите начини за предаване на информация, като например записването ѝ, се осмислят като революционни постижения, тяхното въздействие довежда до появата на много по-голяма и по-всеобхватна картина“.

Петте успешни форми на обществени отношения, през които се е развила човешката цивилизация, според двамата автори са: Ловци-събирачи, Земеделски, Меркантилен капитализъм, Индустриален капитализъм и Потребителски (или Консуматорски) капитализъм. Всяка от тези форми на обществени взаимоотношения започва с фундаментален и обикновено травматичен преход: одомашняването, европейската колонизация, индустриалната революция и „голямото ускорение“, последвало след края на Втората световна война.

Учените смятат, че анализите им посочват два възможни бъдещи сценария на развитие. Единият следва примера на развитие на всички други видове животни, които се сблъскват с проблема на намаляващите ресурси: дълъг период на експоненциално разрастване и развитие, каквото наблюдаваме днес в условията на световен икономически растеж, последван от бърз и катастрофален колапс. Вторият сценарий предполага появата на нов, шести тип на обществени отношения, които да заменят съвременния потребителски капиталистически начин на живот.

Академиците твърдят, че ключови за появата на новия вид общество са повече и достъпна за всички енергия, увеличаване на инвестициите в образованието, интернет и компютърните технологии. И все пак, дори ако делът на изкопаемите горива за добив на енергия бързо бъде сведен до нула, а енергията започне да се добива само от възобновяеми източници, за да се избегне катастрофалното изменение на климата, този скок може да се окаже недостатъчен, за да се избегне глобалния срив. За да е сигурно, че такъв няма да се случи, трябва да се елиминира основният фактор – сегашният модел на свръхпроизводство и свръхпотребление, който е в сърцевината на потребителския капитализъм, а фокусът на усилията на човешката дейност да бъде пренасочен към опазване и „ремонтиране“ на околната среда.

Книгата завършва с две смели идеи, как да се постигне това. И двете идеи пораждат много спорове, обаче. Едната е въвеждането в глобален мащаб на т.нар. безусловен базов доход – безусловно отпускане на всеки жител на планетата на финансови средства, които да покриват нуждите му от прехрана, за да се прекъсне по този начин динамиката във връзката производство-консумация. Втората идея е наречена „Половин Земя“ и в общи линии предлага половината от планетата да бъде отделена само за другите видове, освен човек. Хората да населяват тяхната половина, а „другата половин Земя“ да бъде оставена за всички други растения и животни, за да се даде възможност на околната среда да се възстанови по естествен път.



„Мащабите на въздействието от дейността ни за малкото време, през което населяваме тази планета, са изумителни. Изсекли сме половината от дърветата на Земята, над 3 трилиона от тях и сме произвели достатъчно бетон, с който можем да покрием цялата повърхност на планетата със слой, дебел 2 милиметра. Създали сме над 170 000 синтетични минерални вещества, вместо около 5000-те „природно“ съществуващи. Произвеждаме по над 300 милиона тона пластмаси всяка година, голяма част от които накрая се оказват във водите на Световния океан. Най-шокиращо от всичко обаче е, че ако претеглим всички сухоземни бозайници на планетата, на човек се падат 30 процента, домашният добитък – 67 процента, а на дивите животни са останали едва 3 процента. Наистина живеем в свят, доминиран от човек“, казва Марк Маслин, също професор в Университетския колеж в Лондон, специалист по науките за земните системи.

В заключение Люис и Маслин настояват, че трябва да признаем и осъзнаем мащабите на способностите си да променяме планетата и да пренасочим усилията си към формирането на нов вид устойчиви обществени отношения, така че човек и останалите живи организми на планетата да споделят ресурсите ѝ и заедно да могат да се развиват и процъфтяват.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...