2.6.17


Преди около 1900 години римските легиони атакуват защитниците на шотландска крепост, издигната на укрепен хълм. Нападателите засипват враговете си с оловни куршуми, изстрелвани от прашки. Археолозите смятат, че поразяващата сила на тези антични куршуми е била сравнима с изстрела от съвременен маганум револвер калибър 44.

Всички следи показват, че нападението е било смъртоносно ефективно, тъй като местните воини са били въоръжени само с мечове и други прости оръжия, обяснява Джон Рийд, изследовател от Trimontium Trust и един от ръководителите на археологическите изследвания на терен в Бернсварк, намиращ се южно от Единбург. "Почти напълно сме убедени, че на местните жители, защитавали се на върха на хълма, не е било позволено да оцелеят", допълва Рийд.

Но атаката срещу Бернсварк е само един от встъпителните епизоди от войната, която римските легиони водят на Острова срещу непокорните племена, живеещи на север от Адриановия вал. Въпреки превъзходството на въоръжението, с което римляните разполагат, те все пак се оказват "затънали" в Шотландия, срещайки един изобретателен и коварен враг, способен бързо да нанесе удар и да се стопи сред хълмовете и блатата. По-малко от две десетилетия след атаката на Бернсварк и окупацията на низините в Шотландия, римските легиони са принудени да отстъпят и да се върнат на юг от Адриановия вал. "Ситуацията може да се нарече "римският Афганистан", подчертава Джон Рийд.


Рийд и колегата му Андрю Никълсън, археолог към Съвета на Дъмфрис и Галоуей, започват проучванията си в Бернсварк преди пет години. Надяват се да открият нови свидетелства за събитията, случили се на това място преди 1900 години. На обекта, освен укрепеният хълм, защитаван от местните жители, са открити останките от два римски лагера. Към момента, когато двамата започват своето проучване, археолозите в Шотландия са разделени на два лагера по отношение интерпретацията на следите на археологическия обект. Някои експерти смятат, че Бернсварк е използван като тренировъчен лагер и "стрелбище" от римските легиони. Другите пък са на мнение, че крепостта на хълма е била обект на продължителна обсада.

За да изяснят каква точно е била картината, Рийд и Никълсън решават да проверят за наличието на древни римски боеприпаси на Бернсварк. По примера на американски археолози, които използват метал-детектори за да открият заровени в почвата куршуми и снаряди от битката при Литъл Бигхорн и по този начин да съставят карта на придвижването на бойците по време на сражението, Рийд и Никълсън се опитват да приложат същия метод и в Бернсварк.
Първата стъпка е да се научат да калибрират детекторите така, че да различават оловните римски куршуми от други метални предмети, оказали се заровени на мястото.


След това обучените за работа с детекторите доброволци прочесват склоновете и върха на Бернсварк. Откриват повече от 2700 оловни куршума, които Никълсън внимателно документира и картографира точните места, където са намерени. Накрая екипът предприема същински разкопки в пет сегмента. В избраните места откриват над 400 римски куршуми за прашка и две сферични каменни "ракети" - снарядите, с които са стреляли балистите. Оловните куршуми са открити точно там, където метал-детекторите ги локализират. Резултатите показват, че в 94% от случаите детекторите са "уцелили" останките от античните амуниции.

Впечатлени от този резултат, археолозите решават да анализират местата, посочени от детекторите за метал. Така се надяват да разберат, какво точно се е случило преди близо две хилядолетия. При анализа е установено, че по протежение на цялата, дълга около 500 метра южна страна на укрепения хълм, където се е намирала шотландската крепост, се наблюдава концентрация на оловни куршуми. Това място се намира точно над единия от римските лагери. "Наблюдава се точно това, което очакваме да видим при една обсадна атака", отбелязва Рийд. Втори район с по-малка концентрация на оловни куршуми се наблюдава в северната част на укрепения хълм. Вероятно това е бил провалилият се път за отстъпление на защитниците на цитаделата.

Античните римски амуниции са имали сериозна поразяваща сила. Наскоро проведени в Германия експериментални изследвания показват, че 50-грамов римски куршум, изстрелян от умел прашкар, съвсем малко отстъпва по поразяваща сила на съвременен .44 магнум патрон, изстрелян от пистолет. При други тестове е определено, че обучените стрелци с прашка са можели да поразяват човек на разстояние от 130 метра. "А точно толкова е дистанцията, която разделя предните бастиони на римския лагер откъм южната страна и укрепленията на шотландците на хълма", подчертава Рийд.


Римляните обаче се оказва, че в тази обсада са използвали и нова форма на "психологическа война", за да стреснат шотландците и да сломят съпротивата им. Докато проучват римските амуниции, Рийд и Никълсън забелязват, че в почти 10 процента от оловните куршуми са направени нарочно отвори. Озадачен, екипът създава точни копия и се обръща към експерт по стрелба с прашка, за да им помогне да тестват странния боеприпас. Куршумите с дупки са издавали "звук, наподобяващ смразяващия вой на банши", казва Никълсън. "Така че, представете си битка, в която невидими стрели, издават неестествен звук докато летят и малко след това покосяват хората около вас", допълва той.

Екипът извършва сравнителен изотопен анализ на оловните куршуми от Бернсварк. Сравнението с други артефакти, за които е точно ясна датировката, показва, че кървавата обсада на Бернсварк се е случила около 140 година, тоест в началото на управлението на император Антонин Пий. "Той е нов император, и се е нуждаел от военна победа, без значение в кой район на империята", разказва Рийд. Със премерения по бруталност удар срещу Бернсварк, императорът вероятно се е надявал на бърз успех и преговори, за да постави под своя власт непокорните племена по северната граница на империята.

Фрейзър Хънтър, археолог в Националния музей на Шотландия в Единбург, нарича новото изследване "наистина предприемчиво и вълнуващо". Той смята, че сега Бернсварк ще повдигне нови въпроси около проблемите, които римляните вероятно сами са си създали с построяването на Адриановия вал, след което шотландските племена се превръщат в техен заклет враг. "Паралелът с Афганистан е интересен", казва Хънтър. "Защото един от проблемите, които империите имат при справянето с - ако щете - военизирани общества, е, че често се търпят неуспехи поради причини, които самите те са превърнали в проблем, без да осъзнават, че създават проблем".

0 коментара:

Публикуване на коментар