Археолози от университета в Лунд, Швеция, са открили фосилизирани покълнали зърна, което приемат за доказателство, че в скандинавския регион пиво се е произвеждало още през желязната епоха. Откритието е направено в Упокра в Южна Швеция и по всичко личи, че производството на бира е било голямо по мащабите си, а приготвената напитка най-вероятно не само се е консумирала по време на празненства, но е и търгувана.
„Фосилизираният малц беше открит в зона с нискотемпературни пещи, разположени в отделена част от селището. Находката датира от 400 – 600 година и това я прави едно от най-ранните свидетелства за пивоварство в Швеция“, казва Микаел Ларсон, специалист по археоботаника – археология на взаимодействието на човек с растителните видове.
Археолозите отдавна знаят, че пивото е сред важните продукти за древните общества в много части на света. Установено е, например, от документални свидетелства и изображения, че в Месопотамия са произвеждали напитката още около 4000 г. пр.н.е. Но в скандинавския регион такива писмени източници отпреди Средновековието (преди 1200 г.) липсват, откриването на доказателства за по-ранни пивоварни традиции в голяма степен се основава на ботанически доказателства.
“Често откриваме зърнени култури в археологически обекти, но много рядко те се вписват в контекст, който да ни позволява да определим как са били обработени. Тези покълнали зърна, които открихме около нискотемпературна „фурна“ обаче, показват, че са използвани за производството на малц за варене на бира“, пояснява Микаел Ларсон.
Бирата се произвежда в два основни етапа. Първият е процесът на малцуване, последван от същинското варене на пивото. Получаването на малца започва с намокряне на зърното с вода и оставянето му след това да покълне. В процеса на покълване се активизират ензимите в зърното, вследствие на което и белтъчините, и нишестето се трансформират до ферментиращи захариди. Когато се формира достатъчно висока захарност, покълналото зърно се изсушава с горещ въздух в пещи, с което се прекратява процеса на покълване. Това се е случвало преди много векове и във „фурната“ в Упокра.
„Фосилизираните зърна и пещта открихме в една зона от селището, където има и още такива пещи. Понеже в тази зона липсват останки, които да подсказват, че е използвана за жилища, най-вероятното обяснение е, че мястото е служило за производството на големи количества малц. Мащабите на производството пък са такива, че ни дават основание да предполагаме, че произвежданата бира е използвана както за консумацията, така и/или за търговия“, подчертава Ларсон.
Толкова ранни следи от малц, свързан с варене на пиво, са откривани само на две други места в скандинавския регион. Едното е в Дания и е от около 100 година, а другото в Екеторп на шведския остров Йоланд и датира от около 500 година.
„На други археологически обекти в скандинавския регион са откривани следи от растението Обикновена мирика (Myrica gale), което показва, че на тези места е произвеждана бира. По онова време мириката се е използвала за придаване на вкус и едновременно с това, като консервант за пивото. Едва по-късно, през Средновековието, хмелът поема ролята на придаващ аромат на бирата“, казва в заключение Микаел Ларсон.
Упокра към момента е най-голямото от известните селища, датиращи от желязната епоха. Намира се в южната част на Скандинавия и е играл ролята на гъсто населен политически и религиозен център на властта в продължение на над 1000 години – от 100 г. пр.н.е. до 1000 г. н.е. Многобройните находки на луксозни вносни изделия като бижута и стъклени чаши, както и развитите местни производства и занаяти сочат, че селището е било освен много богато, така и значимо като търговски център.
Резултатите от изследването са публикувани в Archaeological and Anthropological Sciences.
0 коментара:
Публикуване на коментар