25 юни 2018 г.


Дългоочакваните ДНК анализи от скелетни останки от археологическия обект Ракхигархи, отнасящ се към Харапската цивилизация, не показват следи от Централна Азия. Това означава, че теорията за арийската инвазия може би е несъстоятелна, а ведическата еволюция се е осъществявала изключително от коренни жители.

Водещите автори в изследването – Вашант Шинде и Нерадж Радж – подчертават, че познатата ни екосистема във Ведическата епоха е създавана и направлявана „изключително от коренни, местни жители“ с ограничени „контакти с външни хора“. „Човешката ДНК от Ракхигархи ясно показва доминиращ локален елемент – митохондриалната ДНК е много силна. Има някакъв минимален чужд елемент, който свидетелства за смесване с външно население, но ДНК като цяло е чисто местна. Това от своя страна, чрез археологически доказателства показва, че последвалата Ведическа епоха е чисто и изцяло направляван от местните период, с минимален външен контакт“, обяснява пред The Еconomic Тimes Вашант Шинде.

Според констатациите на Шинде, особеностите на погребенията, от които са изследваните останки, са доста сходни с ранния ведически период, наричан още Ригведийска епоха. Керамиката, типа на тухлите, използвани в строежите, както и общото „добро здравословно състояние“ на хората, установено чрез скелетните останки в Ракхигархи, свидетелстват за добре развита система от знания, разгърнала се през Ведическата епоха. Изследването установява и нещо много интересно: някои от погребалните ритуали, откривани в некропола Ракхигархи, се практикуват дори и в наше време у някои общности, което показва една забележителна приемственост, продължаваща хилядолетия наред.



Шинде е заместник-канцлер на Deccan College в Пуна и под негово ръководство се провеждат археологическите проучвания. Изследването на ДНК се ръководи от Радж, който е директор на специализирана в генетични изследвания лаборатория към Института „Бирбал Сахни“.


Според Радж, анализите категорично сочат преобладаваща местна култура, която свободно се е разпространявала в съседните региони и не е била изместена или претопена от арийска инвазия. „Състоянието на човешките останки, погребенията… всичко сочи липсата на палеопатологични симптоми, които да са свидетелство за заболявания, предизвикани от липсата на медицинска помощ. Погребаните са се радвали на добро здраве приживе; зъбната морфология показва зъби без следи от инфекции; костите са здрави, както и черепите“, обяснява пред ЕТ Нерадж Радж.

Той подчертава, че трябва да се отхвърли и хипотезата за някакъв конфликт. „Няма следи по костите, които биха могли да се свържат с травми от военни конфликти. Напротив, всичко показва, че хората са получавали добра здравна помощ и следователно са имали добри познания в областта. Разкопките от периода на Ригведийската епоха ясно свидетелстват за това. Налице са доказателства за добре изявена приемственост, отколкото за инвазия на новата арийска раса, която да е привнесла в региона по-добри знания и технологии“, подчертава Радж.

Изследванията на останките от Ракхигархи категорично показват липсата в генетичния код на харапските жители на елементи от Централна Азия и степите. В същото време, обаче, се откриват незначителни следи от ирански щамове, които трябва да се разглеждат като индикатор на социални контакти, но в никакъв случаи за инвазия.



Теорията за арийската инвазия приема, че значителна група мигранти навлизат от Централна Азия, носейки със себе си превъзхождащи местните знания и оръжия. След това нахлуване в Индия се създава по-сложна и развита цивилизация, която изтласква местните жители в южните краища на субконтинента. Ракхигахири е археологически обект, един от най-големите от Харапската цивилизация. Обектът обхваща площ от около 300 хектара в Хисар, в провинция Харяна. Датировката му сочи, че е на възраст от 6000 години и е от периода на разцвет на Харапската цивилизация.


Нерадж Радж разказва, че 148 отделни скелетни фрагмента от Ракхигархи са тествани за наличието на годни за изследване ДНК молекули. От всичките 148 останки, обаче, само при две е събран нужният за достоверни изследвания ДНК-материал.
Пробите са изследвани в две независими лаборатории – в Сеул и в Харвард, за да се постигне максимално точен резултат. В последния момент е установено, че една от ДНК-пробите е замърсена в лабораторията в Сеул, но експертите са успели да изолират замърсяването. Нерадж Радж заявява, че инцидентът със замърсяването не компрометира изследването и няма да окаже влияние върху основните изводи от проучването.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...