30.5.17

Цивилизацията, развила се в древността по поречието на река Инд, известна като Харапска, се оказва значително по-стара от Египетската (7000-3000 пр.н.е.) и Месопотамската (6500-3100 пр.н.е.).

Група учени от Индийския технологичен институт в Харагпур (ASI) твърдят, че Харапската цивилизация се е зародила най-малко преди около 8 000 години, а не както досега се смяташе преди 5 500 години.

“Възстановихме вероятно най-старата керамика в света, като за целта използвахме метода на оптично стимулираната луминисценция. Приложихме го върху парчета керамика от глинени съдове, останали от култура, съществувала преди 6 000 години. Същият метод използвахме и за материали от разкопки на културни слоеве на възраст от над 8 000 години”, пише ръководителят на отдела по геология и геофизика в ASI Аниндиa Саркар в статия за Nature.

Съвременната археология до този момент разглеждаше доарийската Харапска цивилизация, като трета по времето на възникване в древния Изток – нареждаше се след Египетската и Месопотамските цивилизации. Но се оказва, че тази исторически обширна област се е развивала значително по-бързо от съседните ѝ региони. Вече е ясно, че е заемала най-голяма площ, разпростирайки се на територия от около 800 000 кв. км., което значително превъзхожда териториите на ранните държави в Месопотамия и Египет.

Археолозите са открили в долината на река Инд и следи от още по-ранна цивилизация, съществувала поне 1 000 години по-рано от Харапската. “На разкопките ясно се виждат добре запазените културни слоеве от времето на предшестваща цивилизация в долината на река Инд (9000-8000 година пр.н.е.). Слоят предшества нивото, което определихме от времето на ранната (8000-7000 година пр.н.е.), а след това и на зрялата Харапска цивилизация (3500-2200 година пр.н.е.)", казва Саркар.

Преди малко повече от 100 години учените предполагат, че първите създатели на цивилизация на Индийския субконтинент са били прешълци – арийци. Харапа, градът около който се е развила тази цивилизация, е открит относително наскоро и изследванията се водят от не много време.

За пръв път научният свят научава за тази цивилизация през 60-те години на XIX век, когато близо до малкия град Харапа в Пенджаб при изкопни работи за нов път са открити образци от характерните за тази цивилизация печати-щампи. Необикновените артефакти попадат във фокуса на вниманието на офицера от инженерните войски Александър Кънингам, който впоследствие става първият ръководител на службата по археология на Индия, и когото смятат за един от основателите на индийската археология.

Дълго време множество изследователи предполагат, че изчезването на Харапската цивилизация е заради пристигането и изтласкването ѝ от арийците. Но новите изследвания показват, че причина за упадъка на древната култура са случилите се промени в климатичните и геоложките условия.

Ведическите текстове от онова време разказват за три големи реки - Ганг, Ямуна и Сарасвати, но в наши дни съществуват само първите две от тях, а Сарасвати дълго време е смятана за плод на митове и легенди. Съвременните технологии обаче и новите геоложки изследвания, в това число и с помощта на спътникови снимки на региона, помагат на учените да докажат, че някога река Сарасвати наистина е протичала в северна Индия. Руслото ѝ започва да пресъхва преди около четири хилядолетия заради изместването на тектоничните плочи, променили теченията на притоците на реката и по този начин ограничили снабдяването ѝ с водния ресурс от топящите се ледове на хималайските планини.

0 коментара:

Публикуване на коментар