В Швеция археолози са разкрили изумителните доказателства за жестоко клане, случило се преди повече от 1500 години. Жителите на малко село са били изклани в домовете си или докато са се опитвали да се спасят с бягство по улиците между тях, а телата им са останали да гният там, където ги е настигнала смъртта – заедно с личните им „съкровища“: бижута и дори римски златни монети.
Но от селцето Сандби Борг на брега на остров Йоланд, който се намира в югоизточната част на Швеция, няма къде да се избяга. В една от къщите археолозите откриват останките на възрастен мъж, който е с разбит череп, паднал върху огъня в огнището и тялото на мъртвеца е било овъглено. В друг от домовете пък младо момче, вероятно докато се е опитвало да избяга, се е препънало в мъртво тяло на пода; смъртта го е застигнала в този момент.
Мястото открай време се ползва с лошо име, затова и когато археолозите отиват за да започнат разкопки и да разкрият ужасната му история, местните хора ги предупреждават, да стоят далеч от зеления хълм, обграден с ниска каменна стена. След три сезона на разкопки, екипът е разкрил едва една десета от общата територия. Но в публикацията си за списание Antiquity, експертите съобщават, че вече са убедени, че са открили неопровержими доказателства за ужасяващият катастрофален край на жителите на селото – „едно събитие, сложило внезапен край и завинаги спряло времето на това място – като корабокрушение, но на случило се на сушата“, пишат авторите на статията.
В средата на V век Сандби Борг е процъфтяващо село, построено в границите на пръстеновидна крепост. След атаката и последвалото клане, никой не се е осмелил да се върне на мястото, за да погребе телата на убитите, да ограби мъртвите или дори да отведе ценния добитък. Телата на мъртвите – девет само в една от къщите – са оставени да изгният там, където са застигнати от смъртта и докато покривите на домовете им не са прогнили и са се срутили върху тях. Животните са измрели от глад, затворени в оборите.
Сред разхвърляните съкровища, на които се натъкват археолозите, има златни римски монети, сребърни и позлатени бижута, сребърни украшения за коса, красиви стъклени мъниста и черупки от Средиземно море. Освен това, експертите попадат и на останките от гърнетата, в които жителите на селото са приготвяли последните ястия, сред които и такива от херинга, когато са били атакувани. Срутилите се покриви са запазили и тези следи, останали след кървавата драма.
Лудвиг Папмел-Дуфей, археолог от екипа към местния музей, който започва разкопките, след като получават сигнали, че иманяри се навъртат около мястото, обяснява, че липсват писмени или устни сведения за клането, макар че сред местните жители открай време се разказват истории, според които това е едно прокълнато и опасно място. „Смятам, че най-вероятно това събитие е запомнено и то е задействало силните табута, свързани с това място; историите са предавани през поколенията, но от тях е изчезнала основната, зловеща причина за табутата“.
През идващото лято археолозите се надяват да се завърнат отново на обекта, но дори и след само трите последни сезона вече имат достатъчно загадки, които да разгадават през няколко от следващите зимни сезона. В черепа на един от мъжете откриват натъпкани овчи зъби. Папмел-Дуфей смята, че това е някакъв вид последна гавра с мъртвия; вероятно това е ритуал, противоположен на древните обичаи да се поставят монети или други малки ценни предмети при мъртвите, с които те да платят за преминаването си в отвъдния свят. Вместо това, овчите зъби, озовали се в черепа след изгниване на тъканите, може би са форма на проклятие, което има за цел да не допусне духа на мъртвия в отвъдното. Наблизо е открита кост от малка ръка, което е първото доказателство, че децата също не са пощадени в клането.
Сред всички артефакти, открити в разкопаните до момента три къщи, където са намерени останките на 26 тела, археолозите не са попаднали на никакви оръжия. Това ги кара да предполагат, че оръжията са били заграбени като трофеи и е много възможно да са били захвърлени в заблатената местност наблизо. Практиката на поднасяне на подобни ритуални дарове е много разпространена по онова време.
Йоланд е нисък остров по шведското крайбрежие на Балтийско море. През римския период се слави като място, където живеят богати хора. Златните римски монети и луксозните вносни предмети, открити сред останките от археолозите, може да са представлявали заплащането, което местните мъже са получили, докато са се сражавали като наемници. Островът е богат на археологични обекти. Известни са останките на над 1000 каменни къщи, хиляди гробища и погребенията в тях, както и най-малко 15 кръгли форта. От тези крепости изглежда, че само Сандби Борг е застигната от такъв ужасен край в бурните десетилетия, когато Западната Римска империя рухва окончателно и местните племена си връщат властта над земите.
В окръжния музей „Калмар“ вече е организирана малка експозиция с артефакти от обекта в Сандби Борг. Археолозите се надяват, че ще успеят да създадат в бъдеще по-богата постоянна експозиция, която ще представя на посетителите уникалната ужасяваща история за края на това селище. Дори и експертите, които работят по разкопките, намират случилото се преди повече от 1500 години за „много тревожно“. До момента са разкрити едва три от общо 53 къщи в селището. Но тестовите изкопи показват, че под земята все още лежат много човешки останки и очакват най-после историята на кървавото им клане да бъде разкрита и разказана.
0 коментара:
Публикуване на коментар