26 април 2018 г.


Екип американски изследователи от колежа „Дартмут“ представя резултатите от разработка със зловещ привкус. Учените са намерили обяснение, защо някои племена са предпочитали да използват кинжали, изработени от човешки кости.

Експертите обясняват, че привързаността към подобен род оръжия се наблюдава, в частност, при жителите на остров Нова Гвинея (където днес се разполагат две държави: западната част на острова е територия, принадлежаща на Индонезия, а източната – на Папуа Нова Гвинея). Известно е, че в продължение на много години, воините от местните племена са се придържали към един ритуал: събирали са бедрените кости от умрелите си бащи, както и на най-уважаваните мъже от племето, след което от тях са изработвани кинжали, чието предназначение е само едно – да се убиват врагове (а вероятно и последващото обезкостяване на убитите, преди да бъдат изядени; канибализмът е добре позната практика по тези места).



По принцип, няма нищо чудно в използването на кости за изработването на оръжия, но учените така и не могат дълго време да обяснят, защо за целта са се използвали човешки кости. Защото, дори същите тези племена папуаси, са си правели ножове и от костите на големи птици, например, казуари. Затова, антрополозите решават да намерят отговор на въпроса, с какво изработените от човешки кости остриета са били толкова привлекателни за древните племена. Те проучват единадесет образци на оръжия от Нова Гвинея и установяват, че кинжалите, изработени от човешки кости (те са пет и са в ляво на снимката) и птичи кости (които са шест и са в дясната част на снимката), значително се различават.


Първо, учените изследват с компютърна томография плътността на материала и геометрията на остриетата. След това, с генерираните триизмерни модели провеждат тестове, за да определят якостта им и механичните им характеристики. Екипът, в частност, се интересува, каква сила е необходима, за да се счупи подобно оръжие. Оказва се, че механичните свойства на двата вида костен материал са приблизително еднакви, но кинжалите от човешки кости са по-устойчиви на огъване. За да „строшат“ виртуалния им модел, се налага да приложат 31% по-голяма сила, отколкото при опитите за счупване на оръжията от птичи кости. Логично е да се заключи, че кинжалите от човешки кости са били по-дълготрайни и са служели по-дълго време на собствениците си.

В същото време, авторите на изследването отбелязват, че кинжалите от кости на казуар като че ли нарочно са изработени да са по-чупливи: при направата им са отнемани по-дебели слоеве от костта. Затова те са по-плоски и са били по-удобни за носене и употреба. Всичко това навежда на мисълта, че разликата между „животинските“ и „човешките“ остриета се състои най-вече в социалния престиж, както и в символичната им ценност, която, в това число, се изразява и в дълготрайността на употребата им.

Водещият автор в екипа, Натаниел Домини, подчертава, че костните кинжали са употребявани от гвиенйците чак до началото на ХХ век. Оръжията са така изработени, че да е удобно с тях да се нанася удар в областта на врата на противника, или да бъдат доубивани вече ранени воини (макар че за тази цел са използвани и копия, и стрели).
Местните жители пък разказват, че с такива кинжали се целяло да се рани пленник, който впоследствие да се превърне в „обяд“. Затова ударите са нанасяни в областта на тазобедрената става, в коляното или глезена.


Интересното е, че на всички кинжали, без значение кому е принадлежала костта-изходен материал, са украсявани с особени резки и рисунки. Авторите на изследването добавят, че папуасите са носели такива оръжия и като своеобразни украшения. Втъквали са го в набедрените превръзки, за да може бързо да бъде извадено при нужда.

Що се отнася до изработването на „престижните“ остриета от костите на бащите и най-тачените воини, вероятно папуасите са изхождали от суеверието, че чрез оръжието ще се сдобият и със силата на починалия, пишат в заключение авторите.
Статията е публикувана в изданието Royal Society Open Science.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...