Заради сложната геоложка история на планетата, повърхността на Марс е изпъстрена от кратери и пукнатини с най-различен размер. Но един конкретен кратер обърква учените, занимаващи се с изследване на Червената планета, защото – най-просто казано – не могат да обяснят, как се е появил.
Нарича се Ismenia Patera. Диаметърът на кратера достига 75 километра и е буквално „дупка“ в иначе сравнително равнинен район на Марс, което го прави наистина открояващ се сред пейзажа. За да разберат как се е формирал, изследователите от Европейската космическа агенция (ESA) са опитали да заснемат доста детайлни и впечатляващи снимки на кратера. И въпреки тази помощ, все още не могат да са абсолютно сигурни за причините, довели до появата му.
Експертите, които изучават географията и особеностите на повърхността на Марс, понастоящем имат две основни теории, как се е формирал Ismenia Patera. Първата теория е, че в далечното минало астероид се е ударил в повърхността, а вследствие на катаклизма околността е била засипана с отломки. Втората хипотеза е не по-малко драматична: супервулкан е изхвърлил наведнъж толкова много лава, че е колабирал и се е сринал сам в себе си.
Точно както на Земята – а и на всяка друга планета от Слънчевата система – не е нещо необичайно Марс да е бомбардиран от скални късове, носещи се в околното пространство. Всъщност, някои учени смятат, че и двата спътника на Марс са се формирали вследствие на сблъсъци с астероиди, които са били толкова големи, че части от планетата са били изхвърлени в орбита и там са се „слепили“ под формата на луните Деймос и Фобос.
Това прави метеоритната хипотеза за произхода на Ismenia Patera много вероятна. Ако голям скален къс е ударил планетата, може да причини появата на дълбокия кратер, който виждаме днес на повърхността на Марс. В течение на няколко милиона години след катастрофата, седиментни натрупвания и разтопен лед може да са се стичали в кратера, за да предизвикат в крайна сметка колапса му в самия него и да превърнат терена в неравната, напукана повърхност, която наблюдаваме.
Но тук се появява проблем – в околността липсват достатъчно като количество отломки, които биха били разпръснати при такъв мощен сблъсък. Това кара част от експертите да се насочат към хипотезата за колабиралият супервулкан, довел до появата на Ismenia Patera. Те се аргументират със следната поредица от събития: някога на това място е съществувал огромен супервулкан – което също не би било необичайно за условията на Марс, още повече, че и сега там се намира най-високият вулкан, известен ни в Слънчевата система, Olympus Mons – който, при едно от изригванията си изхвърля в небесата толкова много разтопени скални маси, че рухва под въздействие на собствената си тежест в кухината, образувала се след изригването.
Регионът, където се намира кратера - Arabia Terra – показва признаци, че в миналото там е кипяла активна вулканична дейност, така че в това няма противоречия. Проблемът обаче е, че вулкан с подобни размери и с такива обеми от магма, клокочеща под него, несъмнено трябва да бъде класифициран като супервулкан, но науката не смята, че на Марс някога е съществувало нещо подобно (въпреки огромните си размери, Olympus Mons технически не е супервулкан).
Учените ще трябва да получат още данни за повърхността и недрата на Марс, за да могат да се произнесат категорично по загадката на кратера Ismenia Patera.
0 коментара:
Публикуване на коментар