12 април 2018 г.


Топлото атлантическо течение Гълфстрийм, което се свързва с резките и тежки промени в климата през минали епохи, в момента се намира в най-слабата си фаза за последните 1600 години, твърдят нови изследвания. Констатациите, които се базират на многобройни научни доказателства, поставят под въпрос предишните прогнози, според които за да се случи срив или отслабване на Гълфстрийм са необходими векове.

Подобен колапс би довел до това, че Западна Европа ще преживее по-екстремни зими, морското равнище по източното крайбрежие на САЩ ще се покачва по-бързо и ще доведе до нарушения в периодичността и обема на жизненоважните тропически дъждове. Ново изследване показва, че в момента Гълфстрийм е с около 15% по-слаб, отколкото през 400 година от нашата ера. Отклонението е значително и до голяма степен се дължи на човешката дейност, допринасяща за глобалното затопляне.


Течението Гълфстрийм пренася топлите повърхностни води от Мексиканския залив през Атлантическия океан към северния полюс. Там те се охлаждат, стават по-плътни и се спускат в дълбочина, като поемат и в поска на юг. Глобалното затопляне на климата обаче, затруднява процеса на охлаждане на топлите водни маси; топящият се арктически лед и особено в Гренландия, влива в океанската по-малко солената вода от разтопените ледници, която е и с по-ниска плътност и така забавя охлаждането.

Още от 2004 година насам учените са наясно, че ротационното течение се забавя. Тогава в Атлантическия океан са разположени редица апарати, чрез които да се следи за промените в температурата и скоростта на водните течения. Сега обаче, две нови изследвания предоставят изчерпателни научни доказателства, базирани на тези наблюдения, от които следва, че отслабването на Гълфстрийм е безпрецедентно – отслабването му е достигнало стойности, рекордни за последните най-малко 1600 години.



„Ротационното атлантическо течение е много важно за климата на Земята и в миналото е изиграло важна роля в резките климатични промени“, обяснява д-р Дейвид Торнали от Университетския колеж в Лондон, който е водещ автор на едното от изследванията. Той добавя, че разработените до момента компютърни климатични модели не възпроизвеждат точно наблюдаваното реално забавяне на Гълфстрийм, което означава, че течението е далеч по-нестабилно, отколкото се смята.

По време на последния ледников период някои от драстичните промени в Гълфстрийм довеждат до 5-10 градуса по-ниски зимни температури, проявяващи се за съвсем кратко време – в рамките на 1 до 3 години. По-ниските температури се оказват с големи последици за земните райони, граничещи с водите на Атлантика. „Настоящите климатични модели не са в състояние да предвидят [дали Гълфстрийм] ще спре в бъдеще – проблемът е, доколко може да сме сигурни, че това е изключено да се случи? Това е явление – „точка на пречупване“ – което е твърде малко вероятно да се случи, но би имало огромно влияние, ако все пак се случи“.

Резултатите от изследването си д-р Торнали и колегите му са публикували в списание Nature. За да оценят поведението на атлантическото течение, те са използвали седиментни ядра, извлечени от ключов обект – нос Хатерас в Северна Каролина. Пробите от утайки покриват периода от последните 1600 години. По-зърнестите утайки означават по-мощно и бързо движение на Гълфстрийм, по-малко зърнестите – обратното: забавяне в течението.

Учените са използвали и черупките от малки морски създания, събрани на различни места из Атлантика, за да могат по този начин косвено да измерят температурата на Гълфстрийм през годините, а от там и скоростта му. Когато отслабва, големи части от океана край Исландия се охлаждат, заради по-малките количества топла вода, пренесени от южните ширини. В същото време водите край източното крайбрежие на САЩ стават по-топли.


Второто изследване, също публикувано в списание Nature, отново се основава на модел на температурите, но този път са използвани само данните, събрани през последните 120 години с помощта на истински измервателни уреди – термометри.

И двете изследвания достигат до заключението, че днес Гълфстрийм е с около 15% по-слаб, отколкото преди 1600 години, но в изводите на двата екипа има различия. Първото изследване установява, че значителното отслабване на атлантическото течение е започнало някъде след края на малката ледникова епоха около 1850 година – следствие от естествената нестабилност на климата на планетата. В последствие се е задълбочило, като резултат от глобалното затопляне.

Второто изследване пък предполага, че голямото отслабване е започнало по-късно и причината за него категорично може да се търси в изгарянето на изкопаемите горива. В момента се извършват допълнителни проучвания, за да се разберат точните причини за разликите в заключенията.

Какъвто и да е случаят, вече е ясно, че климатичните промени вследствие на човешката дейност допълнително ще продължат да отслабват Гълфстрийм, а това може да има потенциално тежки последици. „Ако бързо не успеем да спрем глобалното затопляне, трябва да очакваме в бъдеще дългосрочно забавяне на ротационното атлантическо течение“, подчертава Александър Робинсън от Университета в Мадрид, който е водещ автор на екипа, провел второто изследване. Той предупреждава: „Едва сега започваме да разбираме последиците от този безпрецедентен процес, но те може да се окажат с разрушителен ефект“.

Действието на излезлият по кината през 2004 година филм „След утрешния ден“ се развива по сценарий, в който Гълфстрийм рязко спира и от това следва опустошително замръзване. Според д-р Торнали, научните основи са приблизително точно използвани: „Разбира се, че във филма всичко е преувеличено – промените се случват само в рамките на няколко дни или седмици и са представени много по-екстремни. Но е вярно и това, че в миналото отслабванията на Гълфстрийм са се случвали достатъчно бързо и са ставали причина за резки климатични промени“.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...