28 април 2018 г.


В края на месец януари на 1894 година златотърсачи откриват в Шигирските торфни полета необикновена дървена скулптура. Районът, където е намерена, се намира на източния склон на Среден Урал, близо до село Калата (днес град Кировград), западно и недалеч от град Екатеринбург в Свердловска област, Русия. Златотърсачите попадат на ценната находка на дълбочина от 4 метра. Дървената скулптура не се е запазила много добре, затова оцелелите фрагменти са извличани един по един. Когато статуята е доставена в музея на Уралското общество на любителите на естествознанието (днешният Свердловски етнографски музей), тя представлява просто купчина от дървени отломки. Местните специалисти обаче, веднага разбират, че пред очите си имат нещо наистина древно и много ценно.

След реставрационните дейности, които предприемат, изследователите се сдобиват със скулптурата, която днес е известна като Шигирския идол.

По-късно е установено, че скулптурата е изработена от цял ствол сибирска лиственица (род иглолистни дървета от семейство Борови), която, когато е отсечена, е била на възраст не по-малко от 157 години. Съдейки по данни от археолога Владимир Толмачов, който извършва реставрационните дейности през 1914 година, височината на идола е достигала 5,3 метра. По-късно обаче, 195-сантиметров фрагмент от нея е изгубен по неясни причини, така че, днес за изучаване от учените са на разположение само 3,4 метра от скулптурата.


Плоското „тяло“ на идола е покрит със сложен геометричен орнамент, състоящ се основно от зигзагообразни мотиви и резки, а на върха се намира обемна глава. Но най-необичайни си остават лицата-маски, които са изрязани на широките плоскости. Общо са осем на брой: обемната глава на върха, три фигури на лицевата плоскост на тялото на идола и четири на обратната страна. Учените отбелязват, че всички лица са строго индивидуални. Част от тях са антропоморфни изображения, изпълнени в „скелетен“ или „рентгенов“ стил. Сред изображенията експертите определят шест „персонажа“, олицетворяващи стихиите въздух и вода, въплъщение на мъжкото о женското начало, както и на света на растенията и животните.



Но основният въпрос, който вече цял век вълнува археолози и историци, се състои в това, каква е истинската възраст на Шигирския идол. А това е важно, защото статуята, по всяка вероятност, е най-древният пример за превъплъщение на т.нар. зла, демонична сила. В търсене на отговор на този въпрос са извършени немалко изследвания, но едва последните съвременни методи за датировка помагат, за да научим точната възраст на уникалната дървена скулптура.
Международен екип от учени, провежда последното изследване, с което доказва, че артефактът е най-малко на 11 600 години, тоест, е поне два пъти по-стар от египетските пирамиди, обяснява порталът Science Alert. Предварителните данни от изследването бяха оповестени още преди година, но сега екипът излиза с пълния анализ на проведените работи.


Антрополозите отбелязват, че подобен род изкуство е гигантски скок за древните хора, който прескача границите на натуралистичните модели. Като се съди по датировката, идолът е изработен от ловци-събирачи, което по-рано беше трудно да се допуска. Например, резултатите от по-ранни изследвания, според които скулптурата е на около 9800 години, често са критикувани заради простата невъзможност да се повярва, че примитивните хора от онази епоха са били способни да създадат нещо подобно.

„Сега обаче, вече е трудно да се спори с фактите“, казва професор Томас Тербергер от Университета „Георг-Август“ в Гьотинген, Германия. „Трябва да приемем извода, че ловците-събирачи са имали сложни ритуали и изразяване на идеите. Ритуалът [като част от културата] води началото си не от занимаващите се със земеделие праисторически хора, а от ловците-събирачи“, казва археологът в интервю за списание Science.



Екипът уточнява, че в новата разработка за датиране е използван методът на ускорителна масспектрометрия (accelerator mass spectrometry) — разновидност на радиовъглеродното датиране, при което се анализира разпадането на въглеродните изотопи в резултат на „взривяването“ им със заредени йони. Този метод позволява да се изследват образците, взети от вътрешните слоеве дървесина на Шигирския идол. Това е от принципно значение, защото през 1997 година повърхността на артефакта започва да се разпада и се налага спешно да се извършат консервационни дейности. Но обработката не засяга вътрешните слоеве на дървесината, така че определянето на същинската възраст на материала може да се извърши само по образци от тези слоеве.

Допълнително потвърждение на резултатите за възрастта на артефакта са и анализите на резбата по него; тя е положена по същото време, по което е издялан от цял ствол самият идол – преди повече от 11 хиляди години.


Между другото, специалистите отбелязват, че в епохата на ранния холоцен, към която вече точно може да се твърди, че се отнася идола, са протичали ключови за древните хора процеси. По това време Евразия започва да се затопля след отстъплението на ледниците, появяват се по-обширни горски масиви, но и създаваното от човек изкуство също се променя (например, подобни скулптури, но издялани от камък, са изработени в турския мегалитен комплекс в Гьобекли тепе).

По думите на Петер Ванг Петерсен от Националния музей на Дания, натуралистичното изкуство, изразяващо се основно в наскална живопис, спира да се развива някъде към края на последния ледников период. А след това хората започват да създават по-сложни артефакти и стилизирани мотиви, които, разбира се, са и по-трудни да бъдат интерпретирани след толкова хиляди години. „Те все още си остават ловци, но вече имат друг поглед към света, в който живеят“, обяснява ученията, който не взема участие в изследването, но е използван за консултации.

Според едно от предположенията на антрополозите, Шигирският идол е имал най-вече ритуално значение, а лицата-маски, резбовани по тялото му, са олицетворявали в това число и зли духове. Съавторът в изследването Михаил Жилин от Института по археология към Руската академия на науките предполага, че идолът може да е изобразявал местни горски духове или демони. Ако това е така, то скулптурата представлява най-древното известно до момента „нагледно“ обозначаване на злите сили.


Нещо повече: с този си размер, статуята напомня за известните тотемни стълбове на тихоокеанските северо-западни народи, които също са свързани с ритуали в чест на богове и починалите предци. „Подобна голяма скулптура се е виждала ясно от цялата общност на ловците-събирачи и вероятно за тях е било важно по този начин да демонстрират родословието си. Също така е вероятно, че това [създаването на идола] е било свързано с конкретни митове и богове, но тази хипотеза е трудно да бъде доказана“, добавя Тербергер.

В търсене на още информация за разгадаване на предназначението на идола, екипът на Михаил Жилин изследва района, където преди повече от сто години е намерен артефакта. На територия с радиус от 50 метра от мястото на находката, археолозите откриват стотици върхове за стрели и ножове, изработени от кост. Датирането им посочва същия период, през който е създаден и Шигирския идол. Намерени са и рога от лос с гравирани върху тях животински муцуни, както и инструменти за обработка на дървесина.

„Те (създателите на идола) много добре са знаели как правилно да обработват дървесината. Идолът е напомняне, че камъкът не е единствения материал, който в миналото е използван за изработването на предмети на изкуството и паметници“, подчертава руският археолог. Не е изключено в бъдеще в същия район да бъдат открити други артефакти, които да помогнат по-добре да се разбере културата и нивото на развитие на древните хора. Остава да се надяваме, че времето и природата са пощадили дървените изделия, пишат в заключение експертите.

Цялото изследване на Шигирския идол и резултатите от него може са публикувани в статия за списание Antiquity.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...