28 април 2022 г.


Прекосяването със сал на Тихия океан, осъществено от норвежеца Тур Хейердал и екипажът му, днес е прието за едно от най-значимите събития в изследването на планетата и човешката история. Когато на 28 април 1947 година смелчаците поемат от Южна Америка през океанската шир към Полинезия, пътуването, освен откритията, които донася и принуждава науката да преразгледа редица схващания, се превръща и в първото реалити шоу – целият свят в продължение на 101 дни следи какво се случва с авантюристичното плаване. А когато излизат и книгите, документалните и игралните филми, разказващи за експедицията, тя по право започва да се приема за същинско културно явление.

Всичко започва с това, че Тур Хейердал излага своя смела хипотеза. Той смята, че Полинезийските острови може да са заселени от хора, пристигнали от Америка, а не от Азия, както по онова време смята науката. Научната общност посреща на нож идеята и дори я подлага на остри саркастични подигравки. Никой не възприема сериозно трактовките и доказателствата на Хейердал. А особено злостните му критици се опитват да го злепоставят, като буквално го атакуват с идеята, че щом толкова държи да докаже правотата си, по-добре да построи сал и да опита с него да измине маршрута, който – по неговите твърдения – са изминали в древни времена инките.

Оттук започва световното шоу.  Когато става ясно, че ученият е възприел предизвикателството съвсем сериозно и се готви усилено за авантюристичното пътешествие, същите злостни критици, съвместно с останалия научен свят и журналисти се опитват да го откажат да осъществи намеренията си. „Това е самоубийство! Опомнете се, ще се издавите!“ – тръбят заглавия в пресата от онова време. Но норвежецът вече е „захапал въдичката“.



В началото подготовката за експедицията изобщо не върви по план, най-вече, защото Хейердал не успява да намери спонсори за нея, както и да събере екипаж от петима души, готови да го последват. Помага му „вирусния маркетинг“. Вестниците започват редовно да публикуват статии за намерението на учения и така се намират спонсори.



Заедно с предприемчивия учен в експедицията се включват още петима: штурманът и художник Ерик Хеселберг, готвачът Бенгт Даниелсон, двамата радиотелеграфисти Кнут Хаугланд и Торстейн Рааби, както и техникът, инженер и метеоролог Херман Вацингер. Седмият участник в експедицията е южноафриканския папагал, когото всички наричат Лолита. Но по време на една от бурите, Лолита е завлечена от бурните вълни. Салът е построен от балсови трупи и по абсолютно автентична технология, без да е използван нито един гвоздей. От съвременните технологии на борда на Кон-Тики (така е наречен сала, по името на бога на инките Виракоча) има само радиостанция, чрез която поддържа връзка със света.

Екипажът на "Кон-Тики" от ляво на дясно: Ерик Хеселберг, Бенгт Даниелсон, Кнут Хаугланд, Т ур Хейердал, Торстейн Рааби, Херман Вацингер
Смелите мъже поемат на път веднага, след като приключва работата по изработване на сала. Освен научните наблюдения и експерименти, екипажът предава сведения за пътуването си буквално в реално време. Радистите почти всеки ден предават на бреговите радиостанции данните от метеорологическите наблюдения, сведенията за океанските течения и т.н. Освен това, единият от двамата радиотелеграфисти води подробен дневник на пътуването. Записвана е всяка дреболия. Веднъж, изморен от дългото писане, първият радист с досада възкликва: „Мога да се закълна, че цялата тази бумащина тежи десет килограма!“. Вторият радист спокойно го поправя: „Дванадесет. Претеглих я.“

И за да е сигурно, че нищо от преживяванията няма да бъде пропуснато, членовете на екипажа запечатват и на кинолента случващото им се. Книгата, написана по записките от дневника и филмът, заснет по документалните снимки, се превръщат в кулминацията на цялото шоу. Но това се случва по-късно, а по време на пътуването светът се задоволява с очакването и четенето на радиограмите от борда на „Кон-Тики“. Хиляди се впускат да залагат, дали сала ще потъне, а всички просто очакват да научат как ще завърши цялата авантюра.

На 7 август 1947 година, след като преодоляват над 8000 километра, смелчаците от „Кон-Тики“ достигат до атола Рароиа, част от архипелага Туамоту във Френска Полинезия. Там обаче никой не очаква пътешествениците. Абсолютно никой – островът се оказва необитаем. Цяла седмица екипажът прекарва на това парче суша, докато случайно към острова не се приближава лодка на местни жители.



Когато пътешествениците се добират до голямата земя и цивилизацията, събитието се превръща в сензация. И начало на триумфа за учения и неговия екипаж. Книгата на Тур Хейердал „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“ е преведена на 70 езика и е продадена в над 50-милионен тираж. Документалният филм „Кон-Тики“, монтиран с кадри, заснети по време на плаването, печели наградата „Оскар“.

Гроба на Тур Хейердал
По-късно се появява и игрален филм за легендарното пътешествие, който също печели много награди. Тур Хейердал се сдобива не само с уважението на световната научна общност. Превръща се в истинска звезда от световен мащаб. Извършва още много пътувания, пише и 20 книги. Разбира се, сдобива се и с много последователи, на които обаче, не им провървява толкова, колкото на Хейердал и голяма част от техните авантюри завършват катастрофално. Някои от тези авантюристи буквално са сполетени от съдбата на папагала Лолита от екипажа на Хейердал.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...