28.4.17

икога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу."

Творчеството му е пълно с такива сентенции. Даже и да не са написани на латински, излезли из под неговото перо, такъв род истини карат хората да ги запомнят. Рожденото му име е Терънс Дейвид Джон Пратчет и днес щеше за 69-ти път да отпразнува  рождения си ден, но уви, напусна ни на 12 март 2015 година. 
На 28 април 1948 година в Бекънсфийлд, Великобритания, в семейството на Дейвид и Ейлън Пратчет се ражда единственото им дете. Днес по целия свят е той е известен като Тери Пратчет.

Според някои литературни критици в родната му Великобритания, Тери Пратчет е сред хората, които оказват най-голямо влияние върху развитието на литературата през последните 30 години не само на Острова, но и в целия свят. За популярността му е достатъчно да се спомене само фактът, че книгите му от поредицата за “Света на Диска” са издадени в над 87 милиона екземпляра и са преведени на над 37 езика по света.



Кариерата му като писател се развива постепенно. Още в ранните си юношески години прави опити, като пише разкази и повести. Първият му роман “Килимените хора” е издаден през 1971 година. Но истинската му кариера започва с излизането през 1983 година на първата книга от поредицата истории от “Света на Диска” – романът “Цветът на магията”. До днес поредицата вече е от 40 романа, 5 разказа, 4 илюстровани карти и атласи, 10 справочника и една книга с… готварски рецепти. В едно от интервютата с него, Пратчет описва как се появява “Света на Диска”: “”Света на Диска” се появи като противоотрова за лошото фентъзи, защото в края на 70-те фентъзито претърпя бурен подем, и много от нещата тогава бяха за “втора употреба” – авторите не внасяха в жанра нищо ново. В първите няколко книги нарочно търсех пародията с фрагменти от творчеството на други автори – при това, добри писатели, защото добрите автори са по-лесно разпознаваеми за читателите… Спомням си как списание “Mad” описваше “Семейство Флинстоун”: “Динозаври от преди 65 милиона години, събрани на едно място с идиоти от днешните времена”. Опитвах се да правя нещо подобно и със Света на Диска. Не всички герои от този свят са напълно съвременни, но са разпознаваеми и за нас. Грижите им са същите, каквито и на хората от ХХ век…”

През 1998 година Тери Пратчет е удостоен от кралица Елизабет II с рицарско звание. Прибавяйки към името си рицарската титла сър, той остава (и вероятно е единственото изключение) и член на Ордена на Британската империя (по канонични правила, присвояването на рицарско звание сър лично от монарха предполага удостоеният да не членува в никакви други рицарски ордени).

От 2007 година Пратчет е диагностициран с болестта на Алцхаймер. Открито застава зад идеята за евтаназията и през 2011 година ВВС излъчва документалния филм “Тери Пратчет: Избирайки да умра”, в който писателят обяснява своите виждания по проблема с асистираното самоубийство по здравословни причини. Въпреки че състоянието му постепенно се влошава, Пратчет продължаваше да работи до последно и диктуваше книгите си на своя помощник Роб Уилкинс.



На 12 март 2015 година Лари Финли от "Трансуърлд пъблишърс" съобщи чрез профила си във Фейсбук новината за кончината на големия писател: "С неизмерима тъга ви съобщаваме, че авторът сър Тери Пратчет почина. Светът изгуби един от най-ярките си умове. Почивай в мир".

Тери Пратчет показа неповторимото си чувство за хумор и след смъртта си, като обяви в профила си в Twitter, че вече не е на този свят. В няколко последователни туита се появиха думите: „НАЙ-НАКРАЯ, СЪР ТЕРИ, ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕМ ЗАЕДНО. Тери пое ръката на Смърт и го последва през вратите към черната пустиня под безкрайната нощ. Край.” (Смърт е един от най-популярните герои на британския писател, мъж е и думите му винаги се предават с главни букви.)

Написаното от Пратчет може и да изглежда несериозно. Дали е така, съдете сами.

"Свободата може и да е природното състояние на човечеството, но това важи също и за катеренето по дървета и яденето на все още шаваща храна.От друга страна всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна, в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи."
Тери Пратчет, “Пощоряване”, 2004г.

0 коментара:

Публикуване на коментар