25 март 2018 г.


Дали прекрасната керамика сама по себе си или занаятчиите, които са я изработвали са се заселили в района около Балтийско море по време на култура на шнуровата керамика в късния неолит? Археологическите артефакти, които откриваме днес във Финландия, дали са стоки „от внос“ или са изработени от финландска глина от местни занаятчии, овладели новата за времето си технология? Това са въпросите, на които търсят отговори авторите на най-обширното уникално изследване на археологическа керамика, извършвано някога в скандинавските страни.

Изследователите съставят карта на маршрутите, по които грънчарството и представителите на културата на шнуровата керамика (около 2900 – 2300 г. пр.н.е.) се заселват в земите на скандинавските страни. За целта те идентифицират областите, в които е добита глината за изработка на керамичните съдове.

Културата на шуноравата керамика е много по-различна от по-ранната керамика от каменната епоха. Тя представлява нова технология и стил, а като иновативно решение, използва парчета от счупени керамични съдове, които се замесват с глината за новото изделие.
На територията на съвременните Финландия, Естония и Швеция са идентифицирани най-малко пет различни „производствени“ зони, където се произвеждани съдове, характерни за културата на шнуровата керамика. Преди около 5000 години тези центрове са били ангажирани с активна търговия на керамичните изделия из целия регион на Балтийско море. Край Хаме в южната част на съвременна Финландия е съществувал производствен хъб на керамични съдове с шнурова украса, който може да бъде описан като квази-промишлено производство по мащабите на неолита. Продукцията му се е търгувала по цялото крайбрежие на Балтийско море на териториите на съвременните Финландия и Естония.



Традиционно шведските археолози предполагат, че шнуровата керамика е пристигнала в Швеция, донесена от разположените на юг територии. Сега обаче става ясно, че източните влияния са били особено модерни по време на неолита, и едновременно керамика и представителите на културата на шнуровата керамика са пристигнали в източната част на Швеция от Финландия и Естония. Това обаче не е представлявало еднократен и еднопосочен процес. Имало е много активни контакти по всички направления и в различни периоди от време, което ясно се доказва от факта, че керамиката, произведена в Швеция, с течение на времето се появява във Финландия и Естония.


В традиционните общности обикновено жените са били тези, отговорни за производството на грънчарски изделия. И пак жените са тези, които са сменяли мястото, където живеят, когато се оженят. В погребения на представители на културата на шнуровата керамика се наблюдава, че предимно жените са получавали като погребални дарове керамични изделия. Освен това, изследвания на погребения от цяла Европа показват, че е по-вероятно жените да променят местоживеенето си.

Съществува вероятност първите занаятчии от културата на шнуровата керамика, пристигнали по фино-балтийското крайбрежие, да са жени, които са научили занаята по родните си места. Те са започнали да използват глината, до която са имали достъп на новото си местоживеене, но са я смесвали с натрошени парчета керамика, която са донесли със себе си. Може би това е бил начинът да се запази по-старата керамика, произведена в родните им места, като така се поддържа и символична връзка в ежедневието с техните семейства и членовете на бившите им общности.

Новото изследване сочи, че много умелите жени-занаятчии са пристигнали в Швеция предимно от Естония и Финландия. Доказателство за това са както геохимичния произход, така и културните връзки на привнесената керамика – и двата компонента сочат връзка към този регион. Културните сходства, от своя страна, свързват първите общности от представители на културата на шнуровата керамика във Финландия и Естония с тези от източната част на Финския залив, на територията на днешна Русия.

Мрежата от търговския обмен също така предполага, че през неолита Балтийско море е представлявало не толкова препятствие, а по-скоро е служило за създаване на връзки между отделните общности, заселили се по крайбрежието му, което придава на Финландия по-централна роля в културния обмен в Европа от този период.

Изследването анализира керамика от 24 археологически обекта във Финландия, Естония и Швеция. Целта е да се определи геохимичния състав и геоложкия произход на шнуровата керамика, или казано по-просто – откъде е глината, използвана за направата на съдовете. Проектът е изпълнен във формат на международно интердисциплинарно сътрудничество на екип археолози от Финландия, Швеция и Естония и специалисти по физика и химия. Финансирането е от Финландската Академия, а проектът е поверен на Елизабет Холмквист-Сипила от лабораторията по археология в университета в Хелзинки.

„Международните праисторически феномени може да се установят в такива ежедневни предмети, каквито са например керамичните съдове и фрагменти от тях, които са били натрошени и отново използвани в глината, за производство на нови“, казва Холмквис-Сипила. „За притежателя на керамичните съдове от онази епоха те са представялвали изключителна ценност, която човек е бил склонен да носи със себе си по време на дългите си пътувания. Днес, хиляди години по-късно, когато повечето от другите предмети и следи са се превърнали в прах, керамиката разказва историята за живота и пътешествията на тези хора“.

Резултатите от изследването са публикувани в статия за списание Journal of Archaeological Science.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...