18 февруари 2018 г.


Рибите, които започват да излизат на сушата преди около 400 милиона години, вече са притежавали някакви генетични, физиологични и анатомични характеристики, позволяващи им да усвояват новата среда за обитаване. Вече е потвърдено, че на ниво генетика плавниците при рибите и лапите при животните са много подобни. Съвсем наскоро в списание Cell беше публикувана статия, в която се твърди, че невроните в плавниците на някои от съвременните риби са така „настроени“, че да могат да се управляват подобно на краката при сухоземните. Изучавайки съвременните двойнодишащи риби, можем да предположим как първите сухоземни гръбначни са се научили да дишат на открит въздух.

Подобни признаци обаче, макар и да са съществували в някаква зачатъчна форма при „класическите“ риби, е трябвало да получат някакъв импулс, за да се развият. Казано по друг начин, онези, които вече са имали възможността да дишат и извън водата, е трябвало да получат при определени условия известни преимущества. Но какви са били тези условия? Какво, в крайна сметка, е накарало рибите да предпочетат да излязат на сушата?

По тези въпроси има изложени няколко хипотези. Едната от тях – може би най-очевидната – се основава на това, че някои древни риби са се оказали поставени в сложна ситуация: докато техните събратя са имали късмета да живеят в открити морета, на тези им се паднало да живеят във водоеми с буйно растящи растения, периодично пресъхващи и без възможност да изплуват и да си намерят по-удобно място за живот. Такива водоеми е напълно възможно да са по-големи плитки езерца, формиращи се по крайбрежието след морските приливи. Сред рибите, които се оказвали в тях, най-големи шансове да оцелеят са имали онези, които макар и за кратко са можели да дишат извън водата и са притежавали способността да се прехвърлят в по-дълбока „локва“, придвижвайки се с помощта на плавници-лапи.

Приливно-отливната хипотеза не е нова. За нея още преди сто години говори Алфред Ромер, палеонтолог от Чикагския университет. През 2014 година се появиха аргументи в подкрепа на тази хипотеза, дошли по линия на астрофизиката: експертите успяха да изчислят, че в онези далечни времена преди стотици милиони години, приливите и отливите са били значително по-високи, защото Луната се е намирала на дистанция с 10% по-близко до Земята, отколкото е в момента. На някои места подобни високи приливи са били способни да формират относително големи водоеми, заради особеностите на бреговата линия и релефа на шелфа.

Но от онези времена с моретата и сушата много неща са се променили – заради движенията на тектоничните плочи, ерозията на бреговете и т.н., Матиас Грийн от Университета в Бангор и Стивън Балбас от Оксфордския университет (той е астрофизикът, изчислил силата на приливите преди 400 милиона години), заедно с други техни колеги са опитали да представят, как са изглеждали крайбрежните територии, когато и приливите са били по-високи, а и рибите са били „по-смели“ – т.е., по времето, когато рибите са излезли на сушата.

В онези времена на Земята е имало два суперконтинента – Гондвана и Лавразия, които постепенно са се сближавали. Изследователите са създали компютърен модел на океанското дъно между Гондвана и Лавразия. Морето между тях се е намирало в гигантска, клинообразна впадина, което е предпоставка за усилване на приливната вълна. Като вземат под внимание особеностите на крайбрежния ландшафт, авторите на изследването са успели да установят местата, където рибите най-лесно е можело да попаднат в сравнително големи, но относително кратко съществуващи водоеми, образувани след приливи.

тиктаалик
Като се знае как са се променили континентите и моретата оттогава досега, може да се определи къде се намират сега тези зони с „приливни локви“. Оказва се, че в наши дни, останки на такива „полусухоземни риби“ – преходни форми, обитавали и двете среди -  се откриват в изобилие, точно край местата, посочени от модела, разработен от изследователите.

Сред тези територии, например, може да се посочи канадския остров Елисмиър, където е намерена прочутата тиктаалик – изкопаема риба, ръкоперка, която има много общи черти с четириногите. Друго място са полските Светнокшиски планини (планински масив на „светия кръст“ в Полша), където наскоро бяха открити може би най-древните следи от сухоземно гръбначно (става дума точно за следи, т.е. – отпечатъци от лапи). Резултатите от изследването си екипът представя по време на провелата се наскоро Конференция по океанографски изследвания.

Вкаменелости от тиктаалик
Разбира се, за да се потвърди приливно-отливната хипотеза, са необходими повече останки от преходни форми, при това, открити на такива места, които са „предсказани“ от компютърния модел. Това обаче не е лека задача, защото не винаги е възможно учените да се опитат да ги открият: някои от местата са на териториите на съвременна Сирия и Афганистан, но в момента палеонтолозите не биха могли да работят там, заради нестихващите военни конфликти.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...