Най-древното произведение на изкуството в Холандия е гравирана кост от бизон, извадена от дъното на Северно море, пишат археолози в статия, публикувана в списание Antiquity.
В края на последния ледников ловци-събирачи са обикаляли района, който по-късно се е оказал на дъното на Северно море. Откритите до момента доказателства за тяхното присъствие на това място обаче са съвсем малко. Понякога от морското дъно биват извадени съкровища, които хвърлят светлина върху този праисторически период. В статията си учените подчертават, че е налице още едно потвърждение на ролята на „континенталните шелфове като археологични архив“.
През 2005 година в мрежите на холандски риболовен кораб, извършващ риболов в рамките на холандската част на континенталния шелф в Северно море попада кост от бизон. Костта, върху която е гравиран зигзагообразен мотив, попада в ръцете на колекционер, който има „добри контакти с рибарите“, пише NRC. Частното лице обаче проявява добра воля и позволява на експерти от археологическия музей в Лайден да се запознаят с находката.
Въглеродното датиране на костта показва, че тя е на възраст от около 13 500 години и е типична за култура, декорирала животински кости със зигзагообразни мотиви и мотиви, подобни на рибя кост. Досега са откривани само три други подобни артефакта: конска челюст в Уелс, рог от елен в Северна Франция и рог от лос в Полша.
Водещият автор в публикацията и куратор в музея по праистория в Лайден, Люк Амкреуц смята, че тези предмети не са използвани като сечива, а са имали строго ритуални функции. „Не бих могъл да си представя, какво друго може да се направи с декорирана с такъв мотив конска челюст“, пише Амкреуц в статията.
Мотивът, гравиран върху „холандската“ кост, е типичен за периода. Според Амкреуц, гравирането е „правено много внимателно, обаче към края на мотива си личи, че е ‚претупано‘, може би защото човекът, който го е правил, просто вече е загубил интерес към това занимание“.
Каква е символиката на гравировката, не е ясно. Някои интерпретират зигзагообразния мотив като символ на движението, ритъма, водата или стремежът към симетрия и равновесие. „Но така или иначе, никога няма да разберем с абсолютна сигурност“, подчертава Амкреуц.
В статията се описва и част от човешки череп, също извадена от дъното на Северно море през 2013 година, за която датировката посочва точно същия времеви период. Фрагментът от теменната част на череп, вероятно на жена, е на възраст от 13 000 години и един от най-ранните образци останки от Homo sapiens, откривани на холандска територия.
Учените са установили малки вдлъбнатини по костта, които може да са признак за анемия или авитаминоза, които да са довели до заболявания като скорбут или рахит. Експертите се опитват да извлекат ДНК от фрагмента, за да могат да проведат допълнителни генетични тестове.
Пред NRC Амкреуц обяснява, че находките, извадени от водите на Северно море и изводите от анализите им, често се отхвърлят, заради липсата на „археологически контекст. Внимателното изследване на наличния материал обаче, е способно да докаже, че обектите сами по себе си представляват голям интерес“.
0 коментара:
Публикуване на коментар