"Бюстът на раздора": Нова лицева реконструкция предизвиква бурни дебати около царица Нефертити

Малко са древните египетски владетели, които са способни да привлекат толкова много вниманието върху себе си, че да породят яростни спорове в световен мащаб, както това е способна да стори легендарната красавица Нефертити. Освен, че е била могъща жена, за която се смята, че е управлявала заедно със съпруга си – фараонът Ехнатон, преди самата да поеме ролята на фараон след неговата смърт, за Нефертити загадките остават повече от известните факти. Световната си слава владетелката от ел Амарна дължи най-вече на великолепния бюст, изваян от придворните скулптури и по чудо оцелял хилядолетия, въпреки опустошението на времето. Но споровете около Нефертити избухват с нова сила, след като съвсем наскоро беше представена лицева реконструкция, извършена по останките на загадъчна женска мумия, позната в средите на египтолозите като „Младата дама“, открита в гробницата на Аменхотеп II. Според една от теориите, това е мумията на самата властна царица, а реконструкцията на образа ѝ повдига въпроси около формата и цвета на лицето ѝ. Автори на породилата много спорове лицева реконструкция са екип учени от Университета в Бристол, Великобритания, които чрез използване на най-съвременните технологии и с помощта на експерт от ранга на световноизвестната френска скулпторка Елизабет Дайне, са пресъздали лицето на „Младата дама“.

Стела с образа на царица Нефертити, открита в Карнак

Тутмос – това е името на „началника на скулпторите“ в последните години от царуването на Ехнатон, през които той управлява царството си от новоизградената по негова заповед столица Ахетатон. Монархът „еретик“ съгражда от нищото столичния си град, който посвещава на бога на слънцето Атон. Невероятното творчество на древния скулптор е преоткрито по време на разкопки в ел Амарна. Оцелелите хилядолетия творения на майстора са едни от най-ярките следи, хвърлящи светлина върху този малко известен период от историята на древен Египет. Френският египтолог Ален Зиви открито определя Тутмос като „Микеланджело от древен Египет“.



По време на разкопки в началото на ХХ век, предприети от Лудвиг Борхард в ел Амарна, археолозите се натъкват на работилницата на „официалния царски скулптор“. В ателието му, изоставено, след като царския двор се връща в Тива, археолозите попадат на статуи на различен етап от изработването им. Открити са няколко портрета на „официални“ лица, както и 22 гипсови отливки, които са идентифицирани както на принадлежащи на различни членове от царското семейство, така и на неизвестни лица, вероятно някои от тогавашните жители на ел Амарна. Сред забележителната колекция от творби обаче, една се откроява заради превъзходното ѝ изпълнение – прочутият днес по цял свят бюст на Великата съпруга на фараона, Нефертити.

Световноизвестният бюст на царица Нефертити, открит през 1912 година от експедицията на Емил Бургш

Лудвиг Борхард открива бюста на 6 декември 1912 година – точно 3300 години след създаването му. Бюстът е изпълнен в реални размери: височината му е 48 см и тежи около 20 килограма. В дневника на разкопките Борхард записва, че "Боите са все едно положени току-що. Великолепна работа. Не можеш да го опишеш с думи. Трябва да го видиш с очите си". Никой не е в състояние да каже, защо бюстът на Нефертити се е превърнал с времето в символ на вечната красота, сила, достойнство и благородство. Не е известно и какво е било предназначението на творбата, макар теоретично да съществува вероятност да е служил като модел за изработване на други копия.



Малко са детайлите, които със сигурност са ясни за столицата Ахетатон (руините на града са край днешната ел Амарна), след като Ехнатон обявява върховенството на единствения бог – Атон. Липсата на достатъчно убедителни доказателства е онова, което пречи на египтолозите да постигнат консенсус по много от аспектите на живота в Ахетатон. Дори самоличността на някои от управляващите личности и връзката им с други членове на царското семейство тъне в догадки. Сред цялата тази неопределена и даже объркваща среда се появява и Нефертити – жена, за чийто произход също се спори, а името ѝ буквално се превежда като „красавицата дойде“ (или „идващата красота“). Тя дарява на Ехнатон шест дъщери и изиграва важна роля на политико-религиозната сцена.

Незавършена стела, изобразяваща две високопоставени лица, къпещи се в лъчите на единствения бог - Атон. Предполага се, че са представени фараонът Ехнатон и царствената му съпруга Нефертети

Изследователите и досега са затруднени в даването на оценки за същинската власт, с която е разполагала; объркващ е например, фактът, че Нефертити се е ползвала с безпрецедентно влияние върху съдебните дела, което дори не по-малко прочутата ѝ свекърва, царица Тий, съпруга на „великолепния“ Аменхотеп III, не е упражнявала в толкова голяма степен. Мощта на Нефертити обаче е заличена почти веднага, след като съпругът ѝ Ехнатон почива в 17-тата година от управлението си и малко преди детето-фараон Тутанкатон (по-късно Тутанкамон) да поеме властта. Какво се е случило с нея и как е посрещнала края на дните си? Дали съдбата ѝ е отредила да умре с властта на същински фараон или просто вдовстваща царица? Това са само част от въпросите за Нефертити, на които египтолозите търсят отговори вече повече от век.

Колосална статуя на фараона Ехнатон, открита в храма в Карнак

На 9 март 1898 година френският египтолог Виктор Лоре попада на зашеметяваща находка в Долината на царете. Открива гробницата на Аменхотеп II (KV35) – един от прочутите владетели от XVIII-та фараонска династия. Впечатляващото в находката е не пищността на погребението на фараона, а нещо още по-ценно. В долните и горни ниши в тази гробница са намерени още царски мумии. Находката си съперничи с откритието на Емил Бругш в Деир ел-Бахри от 1881 година (DB320), когато ученият попада на гробница с телата на фараони и жреци, управлявали Египет във времената между XVII-тата и XXI-та фараонски династии.



KV35 е голяма гробница, която може да се похвали със сложна архитектура. Тя е първата в Долината на царете, в която е открита непокътната фараонска мумия, положена в саркофага в погребалната камера – далеч преди откриването на прочутото погребение на Тутанкамон. Когато Лоре влиза в страничната камера в дясно от погребалната (Chamber Jc), се натъква на неочаквана гледка: в камерата са положени тленните останки на трима души, които лежат един до друг с крака, сочещи към входа на камерата. При по-внимателно разглеждане на мумиите, французинът забелязва, че първото тяло вероятно принадлежи на жена, живяла в периода, когато царството се е управлявало от ел Амарна. Челото и лявото око на жената са покрити с дебел воал. Съвсем до нея е положена дясната ръка от мумията, която явно се е отчупила от раменната става. Днес вече знаем, че това е мумията на царица Тий (или както я наричат, Възрастната дама).

В погребалната камера на гробницата KV35 в Долината на царете е открит саркофага на фараона Аменхотеп II. Саркофагът е изработен от червен кварцит.

Другото тяло, намиращо се по-близо до стената на гробницата, Лоре предполага, че е било на мъж „с бръсната глава“, защото в близост е открита перука. Ученият описва находката си много вълнуващо: „Лицето на този човек е ужасяваща и притегателна гледка едновременно. Устата се е разцепила от едната страна почти до средата на бузата, откриваща подложките от ленени ленти, чиито краища висяха разкъсани в ъглите на устните. Полузатворените очи на мумията оставят впечатление, че човекът е умрял от задавяне, но в същото време цялото изражение на починалия е като на малко палаво коте, играло си с парче плат. Смъртта, проявила уважение към жестоката красота на жената … се е отнесла с подигравка и забавление към лицето на мъжа“, пише Лоре.  Ние обаче, вече знаем, че това е тялото на т.нар. „дама от Амарна“ (Младата дама). Но няма яснота за самоличността на починалата; правени са много предположения – от Ситамун до Нефертити. Между двете мумии е положено тялото на малко дете, за което Лоре предполага, че е принц Уебенсену, син на Аменхотеп II.

Chamber Jc в гробницата KV35, която днес е зазидана, и в която са открити мумифицираните тела на две лица от периода на ел Амарна, както и неидентифицираната мумия на момче.

Почти цялата лява страна на лицето и гръдния кош на мумията на Младата дама е брутално потрошена; не е ясно дали това е оскверняване, случило се преди или след смъртта. Изобщо, установяването на идентичността на няколкото мумифицирани тела на царските особи от XVIII-тата династия – било то мъжки или женски – си остава трудна задача. Това, което със сигурност е известно, са имената на няколко известни възрастни дами, за които има писмени сведения: царица Тий, Ситамун, Нефертити, Кий, Меритатен и Анхесенамон. 



От стотиците жени в царския харем и царската фамилия с десетки – както местни, така и чуждестранни – принцеси, разполагаме всичко на всичко с шест имена. С помощта на съвременните технологии учените са се сдобили с късчета безценна информация за тези царски особи; основната част от информацията идва най-вече от ДНК-анализите, резултатите от които обаче повдигат повече въпроси, отколкото дават отговори.

Мумифицираните тела на Старата дама (царица Тий) и Младата дама (за която ДНК-анализите посочват, че е майка на Тутанкамон) и положената между тях мумия на неидентифицирано момче, открити в Chamber Jc in KV35.

Последният опит, да се направи лицева реконструкция на култовата красота на Нефертити, базирайки се на останките от мумията на Младата дама от KV35, става обект на много критики и дискусии от страна на египтолозите от цял свят. Експертите масово заявяват, че това е „обида за произхода“ на древната царица, която в лицевата реконструкция е представена с по-светла (спрямо приетото за нормално) кожа на лицето. Но авторите на проучването и участници в проекта, твърдо защитават работата си, заявявайки, че тя представя същинския облик на майката на фараона Тутанкамон, а по-светлата кожа всъщност се дължи на студената светлина в студиото, където са правени снимките. Разбира се, този отговор е неубедителен за много от египтолозите и все още везните се накланят към старото, утвърдило се заключение, базирано на древния бюст на царица Нефертити.

Скица върху пясъчник с изображение на Нефертити и детайл от мумията на Младата дама

Дискусиите се разразиха, след като на 6 февруари 2018 година Travel Channel в предаването “Expedition Unknown”, което разглежда отблизо познанията ни за живота на три емблематични жени от древен Египет – Хатшепсут, Нефертити и Клеопатра, водещият Джошуа Гейтс показа лицевата реконструкция, извършена по мумията на Младата дама. ДНК-анализи от 2010 година я идентифицират като майката на Тутанкамон и родна сестра на мъжката мумия от KV55 (Ехнатон); и като следствие от това – дъщеря на царица Тий и фараона Аменхотеп III. „Тъй като бащата на Тутанкамон е фараонът Ехнатон, а Нефертити е великата царска съпруга на Ехнатон, от това следва, че мумията [на Младата дама] е основен кандидат за самата Нефертити“, твърди в предаването Джошуа.

.@joshuagates asks the question, Could this be the face of Nefertiti? Tune-in 2/7 at 9PM ET|PT to #ExpeditionUnknown on @travelchannel for more! https://t.co/nTtMjs7ddF pic.twitter.com/Z8KcZw21tC

— Travel Channel PR (@TravelChannelPR) 5 февруари 2018 г.

До тези твърдения той не достига самостоятелно. Спорното предположение е изказано още през 2003 година от професор Джоан Флетчър от Университета в Йорк, но още тогава тезата е оборена категорично от д-р Захи Хавас. Новата реконструкция е дело на експерта по ел Амарна д-р Айдън Додсън, екип учени от Университета в Бристъл, музейни сътрудници от Египетския музей и известната скулпторка и специалист по палеоантропология Елизабет Дайне. С помощта на най-новите технологии за лазерно сканиране, екипът дигитализира лицевата част на мумията на Младата дама. Така става възможно да се създаде 3D цифров „отпечатък“; едно от копията е предадено на експерта по лицева реконструкция, който използва медицински подкрепените данни за дебелината на плътта в определени ключови точки и на база на това създава от глина реален бюст. Накрая бюстът се покрива с имитиращ кожата силикон, оцветява се и се добавят изкуствени очи.

Новата лицева реконструкция, изпълнена по мумията на Младата дама, за която авторите на изследването твърдят, че всъщност е самата царица Нефертити

Елизабет Дайне коментира целия процес по реконструкцията: „Този проект е много специален и много сложен. Работих в тясно сътрудничество с експерти по съдебна медицина, палеопатолози и антрополози, с чиято помощ се опитах да определя точната дълбочина на мускулите, дебелината на кожата и меките тъкани. Всичко беше щателно изчислявано и проверявано няколко пъти на ръка. Работата по създаването на бюста ми отне над 500 часа. Дори украшенията за реконструкцията са изработени на ръка от майстори, работещи за „Диор“.



Като се има предвид степента, в която бюстът на Нефертити се е превърнал в еталон и шаблон за красотата на древната царица, съвсем разбираем е ропотът, с който беше посрещнато реконструираното лице на Младата дама и твърдението, с което тази работа беше представена пред света като „истинския образ на Нефертити“. Във всички социални платформи и специализирани форуми се разгоряха оживени дискусии, като повечето участници в тях изказват своето неодобрение спрямо „новата Нефертити“. Онова, което изнерви мнозина, е, че обичаната от тях достолепна и велика царица, в новата си реконструкция изглежда по-скоро като изнервена жена, „европейска туристка, прекарала лятната си ваканция някъде из Средиземноморието“. Някои от коментиращите дори напомнят, че скулпторката Елизабет Дайне преди време създава реконструкция и на Тутанкамон, която също е посрещната с огромна доза неодобрение.

Скица на лицето на Нефертити, изпълнена върху пясъчник. Устните са частично изсечени, а скицата представя и характерните за бюста от Берлин аксесоари - плоската корона. Открита е в ел Амарна през 1890 година.

Заради възрастта и състоянието на мумията на Младата дама, излаганите хипотези и теории за нейната самоличност са недостатъчно подкрепени с чисто фактологичен материал и поради това звучат неубедително. Затова и не всички експерти са убедени в достоверността на реконструкцията на лицето на мумията, и че това е Нефертити. Някои все пак се опитват да отстояват позитивната позиция, че ДНК-анализите „доказват“ връзката между някои от индивидите от периода на Амарна, но срещу тях застават онези, които припомнят, че извличането на ДНК от египетските мумии е доста спорно и резултатите от изследванията не са наистина толкова точни, колкото някои се опитват да ги представят. През последните десетина години са правени много опити в тази посока, а резултатите все се оказват различни и нееднозначни.



Д-р Айдън Додсън обаче твърдо застава зад убеждението си, че новият бюст точно пресъздава именно лицето на Нефертити. „Реконструкцията е извършена по всички правила и методи, при това от изтъкнат специалист в тази област. Не бих могъл да съдя в детайли за точността на реконструкцията, но мога да се позова на високо оценения професионализъм и репутацията на скулптора. Освен това, реконструкцията беше извършена и за да се види, дали мумията наистина не прилича на Нефертити. Ключовите доказателства обаче са генетичните изследвания: реконструкцията е второстепенна по важност; различията в представянето [на древния бюст и новата реконструкция на Нефертити] показват несъответствия в детайлите, макар че е налице обща костна структура, която съответства на реконструкцията“.

Десен профил на мумията на Младата дама, открита в гробницата KV35 в Долината на царете

Додсън излага своите аргументи, защо приема, че Младата дама е самата Нефертити. „Липсата на деца от мъжки пол сред изображенията на Ехнатон и Нефертити от гробниците в Амрана, в никакъв случай не би трябвало да се приема като свидетелство, че са нямали и мъжки потомци. Освен това, теорията се основава и на солидните обстоятелства, че няма друг очевиден кандидат, с изключение на Нефертити, сред лицата, упоменати в древните надписи. В случая говорим за това, че генетично Младата дама се явява майка на Тутанкамон; генетично тя е или сестра на баща му (който като цяло се приема, че е Ехнатон, макар да ми е известно, че мнозина не подкрепят това твърдение), или негова първа братовчедка (следвайки примера на три предишни поколения, сключвали бракове между първи братовчеди). Тъй като нямаме никакви доказателства за сестра-съпруга на Ехнатон, а разполагаме с достоверна реконструкция на Нефертити, според която тя се пада негова първа братовчедка, лично аз залагам на тази теза“. В същият тон д-р Додсън категорично отхвърля Кий като вероятна кандидатка за Младата дама.

Д-р Мариане Итън-Краус отбелязва нещо много важно: „тишината“ в записите около произхода и родителите на Нефертити, сравнено с „повтарящото се споменаване на родителите на царица Тий“. Експертът си задава въпроса, „възможно ли е една от дъщерите на Аменхотеп III да е сменила името си на Нефертити, когато става съпруга на Ехнатон?“. Тогава, обаче, ако Нефертити наистина е дъщеря на Аменхотеп III и сестра на Ехнатон (и/или Сменкхара?), отсъствието на титли като „царска дъщеря“ и „сестра на царя“ ще бъде „забележителен пропуск“, имайки предвид обширните документирани сведения за нея.

Фрагмент от варовикова стела с изсечен картуш на Нефернеферуатен Нефертити

Д-р Айдън Додсън планира съвсем скоро да изаде книга под заглавие “Amarna Sunset”, псоветена изцяло на Нефертити. В нея той разказва и за лицевата реконструкция и категорично отхвърля предположенията и коментарите, изказвани в дискусиите из социалните мрежи, че новия облик представя девната царица с почти бял цвят на кожата. “Под светлината на лампите в студиото, бюстът може и да не изглежда [на снимките], както е в реалност, но тенът на кожата съвпада с този на съвременните египетски жени. Берлинският бюст е с далеч по-светла кожа”.



Египтологът д-р Раймонд Джонсън обяснява проблемите около расата  и цвета на кожата: “От началото на човешката история земите на Египет са били портал от авриканския континент, но са били и основната врата, за мигриращите към Африка. Популацията, населявала тези територии, винаги е представлявала смесица от европеидната и африканската раси, а египетските царски родове – в това число и харемите – са красноречиво отражение на този феномен. Сред многото жени на Аменхотеп III е имало чужденки от цял Египет и земите покрай Средиземно море, включително и такива от бялата раса. Самият фараон със сигурност е бил роден във връзка със смесена кръв, както и царица Тий. Никога няма да можем с абсолютна сигурност да знаем точния цвят на кожата на тази принцеса, но като дъщеря на Аменхотеп III и царица Тий, тя със сигурност не е била чист представител на бялата раса. За индивид от онази епоха е по-вероятно да е притежавала кожа с кафеникав оттенък”.

Три от дъщерите на фараона Ехнатон, изобразени на релеф от стената на гробница в Амарна

В отговор на онези, които виждат по-скоро “европейски вид” в новия бюст на Нефертити, британският египтолог Дилън Бикърстаф казва: “учудва ме, че хората наричат възстановката “прекалено бяла”. Тя е значително по-тъмна като цвят на кожата, отколкото Берлинския бюст. Вярно е, че в момента египтяните са много “смесена раса” – и цветовите нюанси на сегашното население се различават значително. Но какви доказателства сочат, че Аменхотеп III е имал чернокожи предци? Какви са доказателствата, че чуждестранни царици са майки на царете? Мнозина са онези, които стават част от лобито на хората, решили, че “Египтяните са били черни” (само защото египтяните са били черни!), и много старателно избягват да забелязват доказателствата, подкрепящи противоположни тези. Не само бюстът на Нефертити е с по-светла кожа, но също така са налице и фреските от гробницата на Нефертари, както и множество изображения от гробници от Новото царство”.



“Древните египтяни не са се срамували да покажат разнобразите в цвета на кожата на своите съседи (например, трите различни тъмни тена на нубийците, нарисувани в Бейт ел Уали или многообразието от цветове на кожата на чужденците, изобразени в гробницата на Рехмира). По отношение на новата реконструкция е постигнат компромис, като е приет по-тъмен цвят на кожата (който сега някои смятат за “черна раса”), отколкото е цветът на кожата на Берлинския бюст. Същинската критика на повечето коментатори спрямо новата реконструкция е, че видът ѝ е на твърде нещастна и недостатъчно красива жена. Подчертавам: всички изображнеия, които имаме на Нефертити са идеализирани или абстрактни упражнения в предаване на същинския изглед на царицата, сътворени от майсторите в изкуството в късния период на Амарна”.

Лицевата реконструкция на Младата дама от гробницата KV35 и 3D моделът на главата на мумията, по който е извършена реконструкцията

Египтологът д-р Стив Харви казва, че трябва да се абстрахираме “… от старите дискусии за расата; псевдо-начуна категория, която е най-добре да бъде забравена. Берлинският бюст е само едно от многото разнообразни изображения на Нефертити. Те са произведения на изкуството и като такива, не може да се приемат за референтна база, спрямо която да се сравняват възстановките по човешки останки, независимо в какъв аспект ще бъдат използвани като аргументи”.



Всъщност, основната дискусия и недоволството от страна на експерти е породено от това, че екипът, вместо да обяви, че това е реконструкция на лицето на Младата дама, побърза да декларира, че това е истинският бюст на реалната Нефертити – и дори я снабди с плоската корона и съответните бижута, характерни за бюста на Нефертити от Берлин. Към това се добавят и твърденията, че при моделирането, скулпторката е изваяла долната част на лицето на реконструкцията по чертите на своето лице.

Детайл от стела от Амарна, показващ Нефертити и най-малката от дъщерите ѝ Меритатен. Друго предположение твърди, че това са Кия и нейна неизвестна по име дъщеря.

София Азиз, която специализира в изучаване на древноегипетските медицнски практики, коментира: “Трудно е да се прави лицева реконструкция по мумифицирани останки. В процеса на мумифициране носните кости са били увредени, а вероятно и очните дъги и веждите. Всъщност, при внимателно разглеждане на тази реконструкция, ясно се вижда, че тя изглежда като мумифицирано лице. Уважавам целият упорит труд, положен в този проект, но резултатът от него е лице, което изглежда като отпуснато мумифицирано и поради това с добавени пълнители/ботокс. Изобщо, как може някой да твърди, че точно така е изглеждала Младата дама?”

Подобни негодувания, изказани от експерти в областта, подклаждат споровете и подлагат на съмнение точността на методите, които се използват при извършването на реконструкции. Преди не много време специалисти подложиха на реконструкция лицето на Тутанкамон, но в крайна сметка получиха три различни резултата. Възниква въпросът, ако всички са разполагали с едни и същи данни за структурата на черепа, защо версиите им са толкова различни, колкото различни са например, тебешир и сирене? Руският египтолог Виктор Солкин акцентира върху още един аспект на новият бюст: “Огромна грешка е това, че екипът си е позволил да създаде образа с плоската синя корона на Нефертити. Сред обществеността това ще доведе до още по-голямо обърквана по отношение на древната царица. Лицето на Тутанкамон беше един показателен пример, колко различни многат да бъдат резултатите от такива реконструкции, извършени от различни специалисти. Така че, за мен, това е просто някаква версия, при това, създаваща доста грозно впечатление”.



София Азиз обяснява, защо тази реконструкция не може да бъде смятана за изпълнена според нормите. “Не е извършена компютърна томография на черепа. Създадено е дигитално изображение по въшно лазерно сканиране, от която е изработен 3D-модел. Това обяснява, защо реконструкцията е толкова неточна”. Позовавайки се на своя личен предишен опит по реконструкция на лица от Древен Египет, известната сред експертните среди египтолог и специалист по съдебна медицина Джанет Дейви, заявява: “Да, използването на ръчен лазерен скенер създава характерни проблеми при получаването на надежден за работа образ, особено на тяло в легнало положение. Компютърна томография и визуализация биха дали точните данни”.

Изящно изработена от травертин (египетски алабастър) чаша с формата на цвета на бял лотос. Надписана е с имената на Аменхотеп IV и царица Нефертити, което предполага, че е изработена преди 5-тата година от управлението на фараона, когато той променя името си на Ехнатон. 

В заключение и Реймънд Джонсън коментира “добрата” работа, която е извършена по реконструкцията на лицето на Младата дама: “Реконструкцията на лице с тесен череп, дълбоки очни ями и триъглна челюст е красива, но по никакъв начин не се доближава до портретите на Нефертити, които са оцелели до наши дни”.

Всички тези аргументи, карат човек да си задава въпроса: ако вече има основание да се смята, че мумията на Нефертити е категорично доказана, защо се харчат милиони долари в изследване на гробницата KV62, за да се търси - по предположеното от д-р Николас Рийвс през 2015 година – вероятното второ скрито погребение, зад стените на мястото за вечен покой на Тутанкамон?

-----------
Автор на коментара е Ананд Балджи - независим изследовател, специалист по периода на Амарна. Автор на книгата "Sands of Amarna: End of Akhenaten"



-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>