През годините, които работи в орбита около Юпитер, космическата сонда „Юнона“ помогна да се направят множество важни открития. Наскоро с помощта на данните, събрани от апарата, стана възможно да се определи дълбочината на Голямото червено петно.
Голямото червено петно на Юпитер е колосален по мащабите си ураган – антициклон, намиращ се приблизително на 22° южна ширина. Бурят се движи паралелно на екватора на планетата, едновременно с това въртящ се срещу посоката на въртене на часовниковата стрелка, като един период му отнема около 6 земни денонощия. Скоростта на ветровете вътре в петното надхвърля 500 км/ч. Систематични наблюдения на петното се провеждат от началото на XIX век, но не е изключено за пръв път да е забелязано още по-рано – през 1665 година.
Голямото червено петно е най-мащабния атмосферен вихър в Слънчевата система, независимо, че постоянно променя размерите си. Например, през 2015 година ширината му е 16 000 километра и спрямо 2014 година се е увеличила с около 240 км. Максималната му големина е регистрирана в края на XIX век: 41 038 километра в ширина (за сравнение, средният диаметър на Земята е 12 742 километра). Досега обаче учените нямаха точни данни, чрез които да могат да определят колко надълбоко в атмосферата се спуска огромния ураган.
Успехът идва наскоро на база на данните, изпратени от космическата сонда на NASA „Юнона“. Сондата беше изстреляна на 5 август 2011 година и пет години по-късно навлезе в орбита около Юпитер. Анализът на данните, които сондата изпраща, ще отнемат още много години, а засега учените представят резултатите от изследванията си по отношение дълбочината на Голямото червено петно.
Специалистите са установили, че „основите“ на най-големия в Слънчевата система ураган се спускат на дълбочина от около 300 км в атмосферата на планетата; това е 50 – 100 пъти повече, отколкото е дълбочината на земните океани. Температурата в „основата“ на Голямото червено петно е по-висока, отколкото в по-горните слоеве и точно на тази разлика се дължат мощните ветрове, наблюдавани в горните слоеве на атмосферата на Юпитер.
Сред другите интересни открития, направени наскоро с помощта на „Юнона“ са неизвестна досега радиационна зона над екватора на гиганта в Слънчевата система. На това място са регистрирани високоенергийни йони на кислорода, водорода и сярата, които летят със скорост, съпоставима със скоростта на светлината. Източник на тези частици може да са молекули, изхвърлени от спътниците на Юпитер – Йо и Европа.
Мисията на сондата „Юнона“ ще продължи до февруари 2018 година, като се предвижда в края на работата си, апаратът да се самоунищожи, навлизайки в атмосферата на планетата.
0 коментара:
Публикуване на коментар